Решение № 13930 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2014 г.

Решение № 13930 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Микро кредит" АД със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г. Атанасов, подадена чрез адв. Св. Димитров, против решение № 9310/03.07.2014 г. по адм. дело № 602/2014 г. на тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 1600 от 27.11.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-269/2013 г. Инвокира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и "несъответствие с целта на закона" - явно се има предвид необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевира довод за нарушение на материалния закон, предвид неправилно обсъждане на всички съображения, изложени пред първоинстанционния състав, само "в светлината на прекратеното заемно правоотношение". Твърди, че неправилно по същество било прието, че не са нарушени забраните по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, въпреки че "ненаказаното дружество" - "Финансова къща Планета Финанси" АД недобросъвестно използвало и използва досега притежаваните от "Микро кредит" АД марки "CrediHome" (словна и комбинирана) и въвежда в заблуждение потребителя, че предлага продуктите на "CrediHome", от което неоснователно се облагодетелства - чрез наложен от друго дружество пазарен продукт. Намира за дълбоко погрешен извода на ВАС, а и този на КЗК за липса на установено нарушение с оглед констатацията за липса на активно действие, съставляващо използване на чуждата марка "CrediHome" - словна и комбинирана, предвид доказаното наличие на брандиране /поставяне/ на входната врата на офиса на това дружество в гр. Благоевград на фолио с този надпис и посочен национален телефон за връзка 070014200, откъдето извежда извод за "неоправдано експлоатиране известността на негови марки", наложени отпреди 7 години. Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът в касационното производство - Комисията за защита на конкуренцията, не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Финансова къща Планета финанси" АД, гр. София, представлявана от адв. Пандов и в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че решението, постановено в производство по чл. 64, ал. 1 ЗЗК, вр. чл. 145 и др. АПК не страда от сочените пороци, предвид установена липса на нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 32, вр. чл. 33 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, вр. чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Намира за установено по категоричен начин, че не е изпълнен съставът на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, тъй като марката на фасадата на офиса на ответника е поставена от праводателя на молителя и не е отстранена при напускане, съгласно поетите в наемния договор задължения, както и че правилно са преценени като неоснователни твърденията за нарушения на чл. 29 ЗЗК, предвид неотстраняване на лого и данни за молителя от фасадата на офис от новия наемател, който несъмнено е действал добросъвестно. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 1600 от 27.11.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК 269/2013 г., с което е установено, че от страна на "Финансова къща Планета Финанси" АД не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 32, във връзка с чл. 33 и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). За да постанови обжалваното решение в относимата за настоящото производство част-за нарушения по чл. 36, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗК, съдът е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За да постанови този правен резултат съдът е посочил, че КЗК е събрала необходимата информация, за да изследва наличието на фактическите състави на твърдяните нарушения на конкурентното право. Приел за обоснован изводът на КЗК, че фактическият състав на нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК изисква кумулативно наличие на два елемента: неправомерно използване на чужда марка или нейната имитация и използването й по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Приел за обоснован изводът на КЗК, че още първият елемент не е налице, предвид липсата на конкретни действия от страна на "Финансова къща Планета Финанси" АД, съставляващи използване на марката "CrediHome" - словна и комбинирана, с оглед обстоятелството, че брандирането, т. е. поставянето на фолио с този надпис и изписан национален телефон за връзка на входната врата на офиса на ответното дружество в гр. Благоевград, не е поставено от него, както и че от негова страна не са осъществени каквито и да било действия относно наличието на това фолио на дограмата на посочения офис. По същностния за спора въпрос за наличие на първия елемент от този състав съдът съобразил безспорно установените факти, че това фолио е поставено от предходния титуляр на правото на индустриална собственост върху процесните марки - "Кредибул" АД - праводател на искателя, който преди последния е наел това помещение, както и че още при сключване на договора за наем на процесния офис, "Финансова къща Планета Финанси" АД, в качеството си на наемател, е релевирал изрично възражение, отразено в приемо-предавателния протокол от 15.11.2012 г., че имотът е с недостатъци за целта, за която е нает, поради което следва да се потърси предишния наемател - за отстраняване на брандировката с неговите рекламни надписи. След като подложил на подробен анализ доказателствата по преписката и съобразил тези два факта, съдът обосновал извод, че след като нито собственика на имота, нито собственика на рекламното фолио са предприели действия по премахването му, каквато възможност за имали през целия изследван период и от която те не са се възползвали, не може да се приеме, че неизпълнението на тези задължения от собственика на рекламното съоръжение следва да бъде вменено като отговорност на новия наемател, който търпи поставеното чуждо рекламно съоръжение. По основното възражение на оспорващото дружество, базирано на многократно повтаряния в жалбата довод за наличие на нарушение поне на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, съдът обосновал извод за законосъобразност на преценката на КЗК, че не е осъществен съставът на това нарушение, тъй като поведението на "Финансова къща Планета Финанси" АД не противоречи на добросъвестната търговска практика в целия относим период. До този извод стигнал като посочил, че твърденията на "Микро Кредит" АД за неправомерно бездействие на ответното дружество за отстраняване на логото и данните на молителя от фасадата на наетия от него офис, правилно са преценени от КЗК като неоснователни, тъй като задължението за премахване на рекламното фолио, брандирано с логото "CrediHome" и национален телефон за връзка, се е носело от "Микро Кредит" АД - като бивш наемател на наетия недвижим имот. На тази база обосновал решаващ извод за правилност на извода на КЗК, че не е налице фактическия състав и на това твърдяно нарушение, отхвърлил жалбата и присъдил разноски на заинтересованата страна за производството пред Върховния административен съд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че приел за недоказани твърденията за нарушения по чл. 31 и чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК, които не се поддържат пред настоящата инстанция. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. С оглед основния довод на касатора по служебно квалифицирания текст следва да се посочи, че за да е осъществен съставът на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, на първо място е необходимо да се установи неправомерно използване на чужда марка или нейната имитация, а на следващо - да се прецени дали начинът, по който се използва, може да доведе до увреждане интересите на конкурентите, като съставомерност на твърдяното нарушение по смисъла на специалната норма е налице само при кумулативно наличие на двете предпоставки. На първо място настоящата инстанция намира за правилно приетото, че казусът следва да бъде анализиран в контекста на фактическия състав на забраната по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, както и че за да бъде приложена тази забрана, е необходимо кумулативното наличие на елементите на фактическия състав, посочени в тази разпоредба. Верно е посоченото в настоящата жалба, че търговската марка е едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец и неговите стоки и услуги, които се предлагат на пазара под тази марка и тя следва да бъде защитена. Верно е и че на фасадата на офиса на "Финансова къща Планета Финанси" АД - гр. гр. Благоевград е налична процесната марка на касатора, но също така е верно, че тя не е поставена там от първото дружество, а от праводателя на второто, респ. не е премахната след напускането на офиса съгласно поетите в договора за наем задължения, поради което в настоящия случай не е налице каквото и да било активно действие от страна на обследваното дружество по използване на процесната марка. Твърденията на касатора за противното и за въвеждане в заблуждение, чрез имитация на ползваните от него марки, не държат сметка, че за осъществяване на фактическия състав на специалната норма на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК законът изисква предприемане на определено поведение-действие от страна на ответното дружество, а такова не е налице. Друг е въпросът, че премахването на логото и данните на молителя от фасадата на помещението е следвало да се извърши именно от него, поради което е обоснован изводът за неосъществено нарушение по този текст на ЗЗК. Останалите възражения, касаещи твърдения за въвеждане в заблуждение на потребителя от страна на ответното дружество, като предлага продуктите на "CrediHome", от което неоснователно се облагодетелства - чрез наложен от друго дружество пазарен продукт, и че "неоправдано експлоатира" известността на чужди марки, наложени отпреди седем години, са неотносими към посочената норма. Правилно е съображението в настоящата жалба, че при липса на поведение, осъществяващо някой от специалните състави на глава седма на ЗЗК, националният орган по конкуренция следва да прецени самостоятелното приложение на общата забрана за нелоялна конкуренция, дефинирана в нормата на чл. 29 от ЗЗК, спрямо поведението на ответното дружество. Неоснователно е обаче възражението, че съдът неправилно преценил за обоснован нейния анализ, че поведението на ответното дружество не нарушава правилата на добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, които са правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Този извод се налага от обстоятелството, че твърдяното нарушение на ответното дружество, изразяващо се в неотстраняване на логото и данните на искателя от фасадата на наетия от него офис, не може да се квалифицира като недобросъвестно, респ. да обуслови налагане на санкция, тъй като задължението за премахване на рекламно фолио, брандирано с логото "CrediHome" и национален телефон за връзка, е било в тежест на "Микро Кредит" АД -като бивш наемател на недвижимия имот. Наред с горното, неоснователен е и доводът на касатора, че съдът, а и КЗК неправилно обсъждали всичките му съображения само в контекста на прекратеното наемно правоотношение, тъй като молителят, в производството пред КЗК, не е навел други твърдения за извършени нарушения по чл. 29 от ЗЗК, извън разгледаните, а те касаят само факти досежно процесното рекламно фолио, брандирано с посоченото по-горе лого и национален телефон за връзка, е поставено на фасадата на офиса в гр. Благоевград от праводателя на молителя "Кредибул" АД с цел реклама на предлаганата услуга потребителски кредит с марка "CrediHome". С оглед изложеното по-горе е неоснователно твърдението на касатора, че съдът допуснал нарушение на материалния закон. Противно на твърдяното в настоящата жалба, доказателствата по преписката обосновават еднозначния извод на съда за правилност на преценката на КЗК за неосъществени състави на нарушенията по чл. 35, ал. 2 и 29 от ЗЗК. Другото възражение - за нарушение на целта на закона, по аргумент от чл. 209 от АПК, не е касационно основание. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на изводите на ВАС досежно поведението на ответното дружество. Тричленният състав на ВАС подробно е аргументирал съображенията си защо възприема анализа на КЗК, обосновала този извод с подробен и изчерпателен анализ на релевантните обстоятелства. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че "Финансова къща Планета Финанси" АД не е извършило нарушение на специалната забрана по чл. 35, ал. 2 и на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК и че като е установила същото, Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразно решение. Този извод на съда не е опроверган от изложеното в касационната жалба, в която основно се повтарят възраженията от първоинстанционната жалба, без обосноваване на касационни основания. По тези съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото по касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на пълномощника на заинтересованата страна за разноски пред настоящата инстанция е своевременно направено и основателно, но недоказано. По настоящото дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на "Финансова къща Планета финанси" АД, гр. София, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,