Решение № 2335 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2009 г.

Решение № 2335 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична (със старо наименование Митница София) срещу Решение от 02.07.09 г., постановено по адм. д. № 413/09 г. по описа на Административен съд - София град, с което е прогласено за нищожно Решение № К47-0304/30.04.08 г., издадено от началника митница София, в частта относно задължението за заплащане на лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните, иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД) оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Касационната жалба е допустима като подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК и е основателна. За да постанови посочения правен резултат Административен съд - София-град е приел, че макар и издаден в изискуемата от закона писмена форма, съществено е нарушено изискването за степенна компетентност, предвид факта, че атакуваният акт е издаден при наличие на процесуална пречка за това - висящо производство във фазата на оспорване на уведомление № 4416-0033/08.02.08 г. Предмет на производството пред административния съд е било решение № К47- -0304/30.04.08 г., издадено от началник митница София и началник митническо бюро Пирдоп, в частта относно дължимите лихви върху определената главница ДДС, взета под отчет по ЕАД № 07BG005003H000059/15.02.2007 г. С решението си съдът е прогласил за нищожно атакуваното пред него решение в обжалваната част, като е посочил, че е постановено компетентност на органа при наличие на издадено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033 от 8.2.2008 г., което имало същия предмет като процесното решение и същото било обжалвано пред АССГ. След като административният орган не се бил съобразил с това, че се обжалвало това уведомление и се решавал въпроса за същите публичните вземания, то той е издал решение извън своята компетентност. Така постановеното решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Като доказателство по делото е представено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033 от 8.2.2008 г., но не и доказателства за наличие на висящо дело, неговото образуване, движение или постановяване на краен съдебен акт. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за прогласяване на нищожност на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 229 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По разноските за настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК