Решение № 10122 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Йорданова, ЕГН [ЕГН], чрез проц. си представител адв. Д. Петров, против решение 251/25 февруари 2021 г., постановено по адм. д. 397/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Йорданова против заповед 187 от 28 юни 2017 г. на кмета на район "Младост", община Варна, за премахване на незаконен строеж, преустройство на апартамент 11, ет. 6, находящ се в жилищната сграда на адрес - [улица], гр. Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 ЗУТ и в изискуемата от закона форма, като са изложени фактическите и правни основания за постановяването му. Процесното преустройство, съгл. чл.148 ЗУТ предвижда възможност за изпълнение само при издадено разрешение по същия закон, а такова липсва. Изследвана е от съда и търпимостта по реда на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и такава, по смисъла на посочените законови текстове, не се установява. Основателно е преценено, че строежът съществува понастоящем, че е изпълнен без надлежните строителни разрешения и че като незаконен следва да бъда премахнат. Законосъобразен е изведеният от първоинстанционния съд извод, че ирелевантно за законността на строежа е обстоятелството кога е придобито правото на собственост върху имота, в който е извършено преустройството. Доводът, че имотът е придобит в настоящият му вид не променя обстоятелството, че строежът е незаконен, съобразно действащите устройствени правила, както и не променя предвидените законови последици. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав