Решение № 6752 от 6.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2014 г.
ВАСIII отделение06.09.2015 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Н. Г. К., С. С. Р., З. В. Я. и Р. И. Я. срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "С. скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област С., в частта досежно оспорването на определеното обезщетение за имоти с идентификатори: 68134.8619.20; 68134.8632.27; 68134.8632.36; 68134.8631.28; 68134.8608.13; 68134.8621.26; 68134.8618.7; 68134.8592.6 находящи се в [населено място], район К., кв. В., с начин на трайно ползване пасища и ниви (орна земя). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6752 от 6.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2014 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Н. Г. К., чрез адв. С. И. Х., С. С. Р., З. В. Я. и Р. И. Я., чрез адв. А. Върбовска срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “С. скоростна тангента” от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100” на територията на област С., обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за следните недвижими имоти описани в Приложение № 1 към т. 1 на Решението: 1. пореден № 1, с № 48 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ пасище, мера с обща площ 20,857 дка, от които отчуждени 3,674 дка, стойност на обезщетението 73 634,00 лева; 2. пореден № 54, с № 25027 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 1,060 дка, от които отчуждени 1,038 дка, стойност на обезщетението 20 804,00 лева; пореден № 63, с № 25036 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 1,357 дка, от които отчуждени 0,336 дка, стойност на обезщетението 6734,00 лева; 4. пореден № 145, с № 31028 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ пасище, мера с обща площ 1,894 дка, от които отчуждени 0,267 дка, стойност на обезщетението 5351,00 лева; 5. 1/8 идеална част от поземлен имот с пореден № 210, с № 77013 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 0,300 дка, от които отчуждени 0,292 дка, стойност на обезщетението 5852,00 лева; 6. пореден № 215, с № 126026 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 5,069 дка, от които отчуждени 1,599 дка, стойност на обезщетението 32 047,00 лева; 7. 1/4 идеална част от поземлен имот с пореден № 162, с № 48007 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 3,000 дка, от които отчуждени 0,229 дка, стойност на обезщетението 4590,00 лв. и 8. й идеална част от поземлен имот с пореден № 224, с № 193006 по КВС, ЕКАТТЕ 99136, намиращ се в землище В., представляващ нива (орна земя) с обща площ 9,000 дка, от които отчуждени 6,421 дка, стойност на обезщетението 128 690,00 лева. В жалбата се твърди, че обезщетението не е определено въз основа на пазарните цени на имотите в същото землище. Иска се Решение № 811, в обжалваната част, да бъде изменено, като бъде увеличен размера на паричното обезщетение. Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо. В съдебно заседание, по същество, иска отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Представя подробно писмено становище. Иска кредитирането на вариант първи от изготвената съдебно-оценителна експертиза от 14.05.2014 г. и вариант втори от съдебно-оценителната експертиза от 06.03.2015 г. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез упълномощени процесуални представители, също искат отхвърляне на жалбата. Молят да бъде кредитиран същия вариант на С.. Заинтересованите страни - С. Е. С., Е. Е. А., Ц. Ф. Г., Й. А. Й., Р. П. И., Ц. А. А., Р. А. А., М. М. М., Т. М. Н., В. Г. А. и И. И. Р., не вземат становище по жалбите. Представените след съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, писмени бележки и писмена защита съответно от процесуалния представител на жалбоподателите и една от заинтересованите страни, не следва да се обсъждат, доколкото видно от протокола, съставен за проведеното на 18.05.2015 г. съдебно заседание съдът не е дал такава възможност в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК и не са представени със съответния брой преписи според броя на страните. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни. С Решение № 811, прието на заседание по Протокол № 52 от 21.12.2013 г., за държавна нужда, за изграждане на обект "С. скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100" на територията на област С., са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], квартали „Б.“, „Т.“, „И.“, „О.“, „М.“ и „В.“, Столична община, област С., подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 811 е изготвена Експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, възложена от Агенция „Пътна инфраструктура“ на [фирма] с договор, изведен от агенцията по изх. № РД – 37 - 24 от 13.09.2012 г. Засегнати са територии от парцеларен план на С. скоростна тангента, в това число за землище В., ЕКАТТЕ 99136 и от регулационен план на [населено място] – м. Н. „И. – Изток“ и м. Н. „И. – запад“. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. Видно от експертната оценка относно обект „С. скоростна тангента“ от км 0+000 до км 16+400/16+540, засягащ землищата на кв. Т., кв. М., кв. И., кв. Б., кв. О., кв. М. и кв. В., [населено място] – участък от км 0+000 до км 15+100, за В. (район К., СО), ЕКАТТЕ 99136, оценката е изготвена при съобразяване на осреднена цена съгласно чл. 32, ал. 4 ЗДС относно земите земеделска територия. От посоченото в раздел VII „Анализ на информацията и избор на оценителски подход” от експертната оценка, част 1.6. относно землище В., ЕКАТТЕ 99136, подобект „Поземлени имоти в земеделска и нарушена територия в землище В. – 99136, район „К.“, СО, се установява, че е определена от оценителския екип по чл. 32 ЗДС осреднена цена за землището, предвид наличието на достатъчен брой сделки с поземлени имоти (три пазарни аналога). В табличен вид като приложение е определено равностойното парично обезщетение на тези имоти, представляващи земеделска територия в землище В., ЕКАТТЕ 99136, СО. С оглед направеното оспорване на размера на обезщетението, по искане на жалбоподателят е назначена и изслушана съдебно – оценителна експертиза (С.). Представени са основно и две допълнителни заключения, в които вещото лице дава варианти за оценка на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот. Съдът не кредитира представените по делото заключения от 14.05.2014 г. и от 06.11.2014 г., тъй като същите не отговарят за изискванията на закона след изменението му от бр. 105 от 19.12.2014 г. Заключението на експерта, представено на 06.03.2015 г. съдът кредитира със следните уточнения: Съдът не приема за пазарен аналог Нотариален акт № 013 от 16.02.2012 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с цел обезпечаване на договор за банков инвестиционен кредит, т.к. тази сделка противоречи на нормата на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС, от една страна. От друга с този акт се установява, че [фирма] предоставя при условията на посочения там Договор за банков инвестиционен кредит от 15.02.2012 г. такъв в общ размер на 845095,00 евро на упоменатото в акта дружество, като именно за обезпечаване на всички вземания на кредитора по посочения договор за банков инвестиционен кредит и Общите условия на банката, и всички последващи анекси, в това число главница, лихви и разноски, това дружество учредява договорна ипотека върху посочените в акта имоти, без да е отразено всеки един от посочените имоти каква стойност от кредита обезпечава. Съдът не кредитира и третия вариант на посоченото заключение, тъй като в него са включени пазарни аналози за сделки, изповядани в периоди, различни от посочения по-горе релевантен период. Изисквания във връзка с определяне датата на възлагане на оценката са установени в нормата на чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС, поради което периодът на изследване на пазарните аналози в случая е 13.09.2011 г. – 13.09.2012 г . и съдът не е компетентен да определи друг период на изследване на пазарните аналози. При това положение сделките, описани във вариант втори на експертното заключение са относимите пазарни аналози за оценка на подлежащи на отчуждаване имоти в настоящия случай. В този вариант обаче определеното от вещото лице обезщетение е в размер по-нисък от предвидения в обжалваното Решение на МС на РБ и следователно не са налице основания за изменението му в тази част. По изложените съображения Решение № 811, в оспорената част, досежно размера на признатото от административния орган обезщетение на процесните имоти е законосъобразно, а жалбите следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото забраната за влошаване положението на жалбоподателите не допуска намаляване размера на определеното обезщетение. Претенцията на пълномощника на жалбоподателя Н. К. за изменение на административния акт в частта, в която като собственик на имоти с идентификатори № 68134.8621.26, № 68134.8618.7 и № 68134.8592.6 не е вписан жалбоподателя Н. Г. К. е неоснователна и не следва да бъде уважена. Такова искане в жалбата няма, не е било предмет на разглеждане в процеса и е недопустимо в пледоарията по съществото на спора да се въвежда нов предмет на оспорване. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 1