Решение № 12078 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.76 вр. §5 ал.1 от ЗПК. Делото е образувано по жалба на Р. В. Я. от гр. София, чрез адв. А. Риджаков от Софийска адвокатска колегия, против Решение 730 от 01.02.2024 г. на Административен съд София град постановено по адм. дело 4707/2023 г.,в частта му с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение РС-586-22-009/15.02.2023г на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,досежно установения конфликт на интереси по отношение на касатора,за това че в качеството му на ректор на Академията на МВР е подписал решение по т.16 ,подточка 16.1 от протокол 6/02.12.2021г на Академичния съвет на АМВР и е издал заповед 4581з-55/24.01.2022г за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност професор в АМВР- нарушение по чл.58 ,изр. първо от ЗПКОНПИ;наложена е на основание чл.171 ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв ; и е отнета в полза на държавата от Р. В. Я. сума в размер на 300.40лв на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията съгл. §7 ал.4 от ПЗР на ЗПК чрез юрист Попова счита, че обжалваното решение в тази му част е правилно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационна жалба е депозирана и от Комисия за противодействие на корупцията съгл. §7 ал.4 от ПЗР на ЗПК чрез юрист Попова срещу Решение 730 от 01.02.2024 г. на Административен съд София град постановено по адм. дело 4707/2023 г.,в частта му с която е отменено решение РС-586-22-009/15.02.2023г на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество досежно установения конфликт на интереси по отношение на касатора,за това че в качеството му на ректор на Академията на МВР е използвал информация ,получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба в свой частен интерес- нарушение по чл.60 от ЗПКОНПИ;отменена е наложената на основание чл.171 ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв ; и е отменена санкцията, с която отнета в полза на държавата от Р. В. Я. сума в размер на 150.20лв на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ.Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,обусловени от хипотезата на чл.209 т.3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационната инстанция. По тази касационна жалба ответникът Р. В. Я. чрез адв. Риджаков счита, че обжалваното решение в тази му част е правилно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, са неоснователни. С Решение 730 от 01.02.2024 г. на Административен съд София град постановено по адм. дело 4707/2023 г., е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. В. Я. против решение РС-586-22-009/15.02.2023г на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,досежно установения конфликт на интереси по отношение на касатора,за това че в качеството му на ректор на Академията на МВР е подписал решение по т.16 ,подточка 16.1 от протокол 6/02.12.2021г на Академичния съвет на АМВР и е издал заповед 4581з-55/24.01.2022г за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност професор в АМВР- нарушение по чл.58 ,изр. първо от ЗПКОНПИ;наложена е на основание чл.171 ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв ; и е отнета в полза на държавата от Р. В. Я. сума в размер на 300.40лв на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ,като със същото е решение е отменил решение РС-586-22-009/15.02.2023г на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество досежно установения конфликт на интереси по отношение на касатора,за това че в качеството му на ректор на Академията на МВР е използвал информация ,получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба в свой частен интерес- нарушение по чл.60 от ЗПКОНПИ;отменена е наложената на основание чл.171 ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв ; и е отменена санкцията, с която отнета в полза на държавата от Р. В. Я. сума в размер на 150.20лв на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалния закон в отхвърлителната му част,при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на изискванията за форма, поради което е отхвърлил жалбата против обжалваната заповед.Досежно отменителната част на решението ,първоинстанционният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.60 от ЗПКОНПИ/загл. изменено/,поради което и отменил решението в тази му част. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че в процесият период от 22.07.2021г. до 29.03.2022г. доц.д-р Р. В. Я., държавен инспектор в катедра Противодействие на тежката транснационална и организирана престъпност към факултет Полиция в Академията на МВР, е временно преназначен на длъжността ректор на Академията на МВР. В качество си на председател на Академичния съвет на АМВР Р. Я. е председателствал заседанието на Академичния съвет и гласувал за приемане на решение по т.16, подточка 16.1 от Протокол 6/02.12.2021г. на Академичния съвет на Академията на МВР, прието на основание чл.50, ал.1 и ал.2 ЗВО и чл.29, ал.44 и ал.5 от ЗРАСРБ, за откриване на процедура за конкурс за заемане на академична длъжност професор за лице, работещо по трудово правоотношение в катедра Противодействие на тежката и транснационалната организирана престъпност, в област на висше образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1. Национална сигурност, по учебни дисциплини Оперативно-издирвателна дейност за противодействие на икономическата престъпност , Противодействие на организираната престъпност и Европейско полицейско сътрудничество , със срок за подаване на документи 2 месеца след обявяването му в Държавен вестник. Съгласно решението, кандидатите следва да отговарят на изискванията на законите за развитието на академичния състав в Република България и за министерството на вътрешните работи, както и да имат стаж като оперативно-издирвателни органи в икономическата полиция или Главна дирекция Борба с организираната престъпност . В качеството си на ректор на АМВР доц.д-р Р. Я. е издал Заповед 4581з-55/24.01.2022г., с която е обявен конкурс за заемане на академична длъжност професор, висше училище в катедра Противодействие на тежката транснационална и организирана престъпност към факултет Полиция в Академията на МВР; определени са изискванията към кандидатите за участие в конкурсната процедура, сред които включително да имат стаж не по-малко от две години на длъжност доцент в същото или друго висше училище или научна организация. Със заповедта са определени необходимите документи и срока за подаването им за участие в конкурса, начина на провеждането му, като изрично е посочено, че научното жури се определя със заповед на ректора на АМВР; определен е поименно състава на комисията, която да допусне кандидатите до участие в конкурсната процедура. Със заявление рег.4581р-5011/25.03.2022г. до председателя на комисия, определена със заповед 4581з-390/24.03.2022г. на зам.ректора на АМВР, доц.Р. Я. е поискал да бъде допуснат до така обявения конкурс. Установено е,че четири дни преди крайния срок за подаването на документите за участие в конкурса, такива не били подадени, за което ректорът бил уведомен. Административното производство е образувано въз основа на Решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-227/03.08.2022г. по сигнал вх.ЦУ01/С-586/12.07.2022г. на КПКОНПИ срещу касатора. На основание чл.72, ал.5 ЗПКОНПИ касаторът е изслушан от назначената с Решение КИ-227/03.08.2022г. комисия. Изложил е съображения, че е гласувал на заседанието на Академичния съвет и е издал Заповед 4581з-55/24.01.2022г. за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност професор, висше училище във Факултет Полиция при академията на МВР в условията на обвързана компетентност, а не в свой частен интерес, както и че доколкото е липсвал интерес към конкурса в двумесечния срок за продаване на документи за участие в него и с цел да осигури заеманено на вакантната длъжност в катедрата, 4 дни преди изтичане на този срок е подал заявление рег.4581р-5011/25.03.2022г. за допускане до участие в него. Въз основа на така проведеното производство, с оспорените части на Решение РС-586-22-009/15.02.2023г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е установила конфликт на интереси по отношение на касатора, за това, че в качеството му на ректор на Акадамията на МВР в периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г. и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ, е подписал решение по т.16, подточка 16.1 от Протокол 6 от 02.12.2021г. на Академичния съвет на Академията на МВР и е издал Заповед 4581з-55/24.01.2022г. за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност професор, висше училище във Факултет Полиция при академията на МВР в свой частен интерес нарушение по чл.58, изречение първо от ЗПКОНПИ; наложила му е на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000лв. За осъществен от него конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изречение първо от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на в.п.д. Ректор на Академията на МВР и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ; отнела е в полза на държавата от касатора сума в размер на 300,40лв., представляваща полученото от жалбоподателя дневно възнаграждение за 02.12.2021г. и за 24.01.2022г.-датите, на които са извършени действията, формиращи нарушението конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ. С Решението на КПКОНПИ, в другата обжалвана част, е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя доц.д-р Р. В. Я., ректор на Академията на МВР в периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г. и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ, за това, че е използвал информация, получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба във връзка с провеждането на конкурс за заемане на академична длъжност Професор, висше училище при Академия на МВР, в свой частен интерес - нарушение по чл.60 от ЗПКОНПИ; наложена е на основание чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000лв. на касатора за осъществен от него конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ в нарушение на разпоредбата на чл.60 от ЗПКОНПИ,извършено в качеството му ректор на Академията на МВР и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ; като е отнета в полза на държавата от касатора сума в размер на 150,20лв., представляваща получено от него дневно възнаграждение за 25.03.2022г. датата, на която е извършено нарушението по чл.60 от ЗПКОНПИ, на основание чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ. За да постанови оспореното понастоящм решение, първоинстанционният съд е съобразил,че съгласно чл. 50, ал.1 от Закона за висшето образование, решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48, т.е. включително професор , се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище. Предложението на Факултетния съвет за откриване на конкурса не е задължително за Академичния съвет и последния в условията на оперативна самостоятелност може да направи преценка по целесъобразност дали да вземе решение за провеждането му. Съгласно чл.30, ал.4 и чл.32, ал.1 т.2 ЗВО, доц.Я., в качеството му на ректор на АМВР, е член по право на Академичния съвет и председателства заседанията му, както е било и при заседанието на 02.12.2021г. В качеството си на ректор, доц.Я. е издал и Заповед 4581з-55/24.01.2022г., с която е обявен конкурс за заемане на длъжността професор , определени са изискванията към кандидатите за участие в конкурсната процедура, необходимите документи и срока за подаването им, начина на провеждане на конкурсната процедура, определен е състава на комисията, която да допусне кандидатите до участие в нея. Т.е. в случая касаторът, като член на колективен орган, е гласувал за провеждането на конкурса; издал е и заповед, с която е определил е изисквания за участие в него, начин на провеждане, състав на комисия. В така организирания, и въз основа на негови властнически волеизявления, конкурс доц.д-рЯ. е подал заявление да участва. Въз основа на изложеното първостепенният съд намира, че е установена възможността частния интерес на доц.Я. да бъде класиран за заемане на длъжността професор във конкурса да е повлияла на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му като ректор на АМВР. От друга страна първоинстанционният съд е приел,че доколкото подаването на заявление за участие в конкурса от касаторът не е обусловено отбективно от подадени такива от други лица, то и за ирелевантно за наличието на конфликт на интереси е станалото достояние на касатора, във връзка със заеманата от него длъжност, обстоятелството за липсата на други подадени заявление 4-дни преди изтичане на срока за това. Тази информация по никакъв начин не дава предимство за касатора при участието му и евентуално класиране в конкурса, обявен публично по съответния ред, и получаването й не влияе при изпълнението на служебните му задължения. Т.е. по отношение на второто вменено на доц.Я. нарушение, довело до конфликт на интереси, първоинстанционният съд намира, че не са налице останалите два елемента от дефиницията за конфликт на интереси частен интерес по чл.53 ЗПКОНПИ и облага" по чл. 54 от ЗПКОНПИ, което води до извода за несъставомерност на посоченото от органа нарушение по чл. 60 от ЗПКОНПИ. С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. На основание чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество конфликт на интереси ( нормата отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 , в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт) възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ, или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. В случая административният съд вярно и обективно е установил относимата фактическа обстановка по делото. Приел е, че административният орган, издал оспорения административен акт, е имал материална компетентност, като направеният извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 13, ал.1 т.4 от ЗПКОНПИ. Спазена е формата на акта,както и съдържанието на надлежи мотиви за постановяването му. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Релевантните по делото факти касаят осъществяване на трите материалноправни предпоставки, посочени в чл. 52 ЗПКОНПИ, за да е налице конфликт на интереси по смисъла на закона. Съдът преценявайки установените фактически обстоятелства по делото намира, че конфликт на интереси може да има когато съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Законът и съдебната практика са последователни в разбирането, че е достатъчно лицето, заемащо публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, като не е необходимо доказване на резултатно деяние с реални негативни последици. От анализа на относимите доказателства по делото се установява, че по същество доц.Р. Я. не отрича, че в качеството му на впд Ректор в Академията на МВР в периода от 22.07.2021г. до 29.03.2022г. и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ, е подписал решение по т.16, подточка 16.1 от Протокол 6 от 02.12.2021г. на Академичния съвет на Академията на МВР и е издал Заповед 4581з-55/24.01.2022г. за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност професор, висше училище във Факултет Полиция при академията на МВР. Касаторът е нарушил забраната по чл. 58 от специалния ЗПКОНПИ/загл. променено/. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Нормата на чл.58 ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.Безспорно възможността за получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 от закона на свързано с него лице по смисъла на §1 т.15, б. а от ДР на закона, поради което правилна е преценката на първоинстанционния съд, че лицето е нарушило чл. 58, изр. 2, предл. 1 от ЗПКОНПИ. Ирелевантни за установения конфликт на интереси са възраженията на лицето, че същият действал в условията на обвързана компетентност. Действително съгласно чл.30, ал.4 и чл.32, ал.1 т.2 ЗВО, доц.Я., в качеството му на ректор на АМВР, е член по право на Академичния съвет и председателства заседанията му, както е било и при заседанието на 02.12.2021г. В качеството си на ректор, доц.Я. е издал и Заповед 4581з-55/24.01.2022г., с която е обявен конкурс за заемане на длъжността професор , определени са изискванията към кандидатите за участие в конкурсната процедура, необходимите документи и срока за подаването им, начина на провеждане на конкурсната процедура, определен е състава на комисията, която да допусне кандидатите до участие в нея. Т.е. в случая касаторът, като член на колективен орган, е гласувал за провеждането на конкурса; издал е и заповед, с която е определил е изисквания за участие в него, начин на провеждане, състав на комисия.До този момент касаторът в качеството му на ректор на висшето учебно заведение по същество е действал в условията на обвързана компетентност.Тези негови действия обаче следва да се съобразят с последващато му подаване на документи от самия него като единствен участник в обявения по рано конкурс.По делото няма спор,че в така организирания, и въз основа на негови властнически волеизявления, конкурс доц.д-рЯ. е подал заявление да участва,като в последствие е и спечелил същия.Именно тези негови действия в последствие обуславят настъпилия конфликт на интереси в контекстта на извършените от Я. властнически изявления по повод обявяването на конкурса и определянето на състава на конкурсната комисия.Индиция за възможността на касатора Я. да попадне в ситуация на конфликт на интереси с оглед осъществяваната от него висша длъжност- ректор на Академията на МВР е именно адресата,който той сам е посочил в заявлението си за участие в конкурса- вместо да адресира заявлението си до Ректора на АМВР/ т.е до себе си/,същият е посочил като негов адресат Председателя на конкурсната комисия. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 58 ЗПКОНПИ, лице, заемащо публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбите дейности, включително в издаването или постановяването на актове, в частен интерес. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение 1445 от 16.02.2022 г. по адм. д. 9400/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 2880/2021 г., VІ отд., Решение 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. 11949/2020 г., VІ отд., Решение 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. 2277/2020 г., VI отд., Решение 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 9250/2019 г., VІ отд., Решение 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 1439/2015 г., VII отд., Решение 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. 1791/2014 г., VII отд. и др. В допълнение, за осъществяване състава на конфликта на интереси е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, като достатъчно и необходимо условие е извършването на действията в частна полза да е във връзка с правомощията на овластеното лице.В тази насока и доводите на касатора,свързани с отмяната по съдебен ред на наложеното му дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР от страна на АССГ са неоснователни.Ангажирането на дисциплинарната отговорност на касатора не обуславя наличието или не на конфликт на интереси,което обстоятелство се установява от друг административен орган и в рамките на различна процедура. По отношение на касационната жалба на КПК ,с която се претендира неправилност на съдебния акт,с който е отменено решение РС-586-22-009/15.02.2023г на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество досежно установения конфликт на интереси по отношение на касатора,за това че в качеството му на ректор на Академията на МВР е използвал информация ,получена при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба в свой частен интерес- нарушение по чл.60 от ЗПКОНПИ;отменена е наложената на основание чл.171 ал.1 ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000 лв ; и е отменена санкцията, с която отнета в полза на държавата от Р. В. Я. сума в размер на 150.20лв на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ.И според настоящия касационен състав,поведението на Я. не изпълва фактическия състав на нормата на чл.60 от ЗПКОНПИ.Ето защо и касационната жалба на КПК се явява неоснователна. Според настоящата касационна инстанция правилни са изводите на АССГ,че подаването на заявление за участие в конкурса от Р. Я. не се намира в пряка причинна връзка с подадени заявения от други лица,т.е всеки,който отговаря на изискванията би могъл да подаде документи за участие в конкурса за академична длъжност, то и ирелевантно за наличието на конфликт на интереси е станалото достояние на доц.Я., във връзка със заеманата от него длъжност, обстоятелството за липсата на други подадени заявление 4-дни преди изтичане на срока за това. Получената от него информация не влияе при изпълнение на служебните му задължения,нито пък му дава предимство пред други потенциални участници,които биха искали да се включат в конкурса в оставащите три дни след подаване на неговото заявление или автоматично да води до поставянето му в привилигеровано положение в тази насока. Ето защо и касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията се явява неоснователна. По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение, което при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при отхвърляне на касационната жалба на всяка една от страните,ще следва да се извърши компенсация на съдебните разноски и поради тази причина да не се присъжда възнаграждание за никоя от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,