Решение № 7723 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2019 г.

Решение № 7723 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Н., чрез пълномощник адвокат Е. Василева от АК – Пловдив, срещу решение № 1105/17.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-275 от 13.12.2018 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2139-15-131/31.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Пловдив. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 98, ал. 1 КСО във вр. чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗдр.), въз основа на необосновано формирани изводи досежно стабилитета на Експертно решение № 1540/26.02.2002 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към "МБАЛ – Пловдив" АД, въвеждащо корекция в датата на инвалидизиране на лицето, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските, в която е определен размер от 350 лева за възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-275 от 13.12.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-299/16.11.2018 г против разпореждане №[ЕГН]/протокол № 2139-15-131/31.10.2018 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, с което е направен отказ да бъде изменена отпусната на Н. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При произнасянето си по същество първоинстанционният съд излага хронологична ретроспекция на издадените актове на осигурителните органи по отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора. Изведено е, че обжалваният административен акт се издава в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 274/24.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1218/2016 г по опис на Административен съд - Пловдив, потвърдено с решение № 6676/22.05.2018 г. по адм. дело № 4509/2017 г по описа на ВАС, шесто отделение. В горните решения е прието, че осигурителният орган се е произнесъл по искане, с което не е сезиран. Заявлението е било на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от КСО, а не за преизчисление на пенсия по чл. 21, ал. 3 от НПОС. Допуснатото съществено нарушение на процедурните правила е основанието да се отменят актовете на административния орган. В този аспект са указанията на отменителното решение, вкл. и даване на указания на заявителя да определи предметните предели на производството съгласно заявлението. При новото производство административният орган е поискал от лицето да конкретизира претенцията си, което е направено със заявление от 13.08.2018 г. за отмяна на предходното заявление поради определяне на размера на пенсията във връзка с не влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 1540/26.06.2002 г. и искане това да стане съобразно ЕР на ТЕЛК № 1503/24.06.2002 г. Административният орган намира, че с разпореждане № [ЕГН]/28.08.2002 г., по подадено заявление от 24.06.2002 г., на Н. е определена и отпусната лична пенсия за ИОЗ, считано от 01.01.2002 г. за 59, 05% трайно намалена работоспособност, посочена с начална дата на инвалидизиране 17.02.1947 г. - датата, от която лицето е получило трайно нараняване на лявото око и е възприета съгласно ЕР на ТЕЛК № 1540/26.06.2002 г. С първоначалното разпореждане е установено, че личната пенсия следва да бъде определена и отпусната при осигурителен стаж 19 г. 05 м. 25 дни и тригодишен базисен период за времето 30.12.1982 г. – 16.10.1989 г. В последствие пенсията е изменена по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО с разпореждане № [ЕГН]/23.04.2015 г., с което е приет осигурителен стаж от 22 г. 01 м. 25 дни, и базисен период и осигурителен доход за времето от 30.12.1982 г. – 16.10.1989 г. в размер 11657, 00 лв., за времето от 01.05.1999 г. – 30.06.1999 г. в размер на 122000, 00 лева и периода от 01.07.1999 г. до 31.12.2001 г. при осигурителен доход в размер на 2630, 91 лева. Посочено е, че общото брутно трудово възнаграждение на заявителя от 01.05.1999 г. до 31.12.2001 г. е в размер на 2752, 91 лева. При горните предпоставки е определен индивидуален коефициент на лицето 0. 883. На основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО в разпореждане № №[ЕГН]/протокол № 2139-15-131/31.10.2018 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е обективиран извод, съобразно който личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване правилно е изменена, считано с представения осигурителен стаж и доход, придобит до датата на отпускането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на разпоредбите на чл. 74, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 – 3 КСО, към датата на постановяване на разпореждането. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че изцяло са съобразени законовите изисквания при определяне правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касатора, поради което отхвърля оспорването. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Спорен от правна страна е въпроса относно датата на инвалидизиране на жалбоподателя, приета въз основа на издадено ЕР на ТЕЛК № 1540/26.06.2002 г., с което се изменя началната дата на инвалидизация от 17.02.1947 г., вместо приетата в ЕР на ТЕЛК № 1503/24.06.2002 г. дата 31.12.1982 г., във връзка с твърдението на жалбоподателя, че по делото няма данни това експертно решение да е получавано от него. Липсва противоречие в определените от ТЕЛК дати на инвалидизиране. С ЕР на ТЕЛК 0454/02.04.1976 г. на Н. е определена трета група инвалидност, дата на инвалидизиране 02.01.1976 г. и срок на инвалидността 01.04.1978 г. При редовно преосвидетелстване през 1978 г. и 1980 Н. е преосвидетелстван, като е запазена същата дата на инвалидизиране. С ЕР № 2013/181/28.09.1982 г. Очна ТЕЛК определя нова дата на инвалидизиране 17.02.1947 г., трета група инвалидност и срок на инвалидността 27.09.1984 г. ТЕЛК коригира датата на инвалидизиране на 17.02.1947 г. – годината на раждането му плюс седем години или възрастта, на която е наранено лявото му око. Цитираното ЕР на ТЕЛК е връчено на лицето и има негов подпис на получател. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със заявление вх. № 26916/24.06.2002 г. Н. прави искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като представя ЕР № 1503/24.06.2002 г. на ТЕЛК Очна при "МБАЛ – Пловдив" АД, с определена 59, 05 на сто трайно намалена работоспособност. В цитираното ЕР е приета датата на инвалидизиране 31.12.1982 г., като са обективирани мотиви за приемането й, както следва: "краят на годината, когато след травма е загубил зрение на лявото око, поради липса на каквато и да е медицинска документация". С ЕР № 1540/26.02.2002 г. Очна ТЕЛК при "МБАЛ – Пловдив" АД прави частична корекция на експертно решение № 1503/24.06.2002 г. на ТЕЛК Очна при "МБАЛ – Пловдив" АД, по отношение на датата на инвалидизиране, поради постъпила нова медицинска документация и свързване на двете досиета на жалбоподателя. Специализираната Очна ТЕЛК коригира датата на инвалидизиране от 31.12.1982 г. на 17.02.1947 г. и потвърждава по останалите показатели. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател досежно обоснованите в първоинстанционното решение изводи относно стабилитета на административния акт. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Целта на предписанието е запознаване на адресата със съдържанието на насочения към него административен акт, с оглед съобразяване на поведението си с властническото разпореждане, включително с възможността за упражняване на субективното потестативно право на оспорване по административен и/или съдебен ред. Обстоятелството, че няма данни ЕР да е връчено на лицето, не означава, че този акт не му е бил известен, още повече, че в хода на производството той е бил запознат със съдържанието му. Видно от заявление вх. № 1012-15-213/13.08.2018 г. жалбоподателят Н. прави възражения относно стабилитета на ЕР на ТЕЛК № 1540/26.02.2002 г. и навежда доводи, че като неполучено от него не е влязло в сила. По делото липсват данни да са предприети действия по оспорване, включително от заинтересованото лице по чл. 112 от ЗЗдр. по отношение на горното ЕР. Развиваната в продължение на години теза от касатора за липса на стабилитет на акта, поради неполучаването му, въпреки позоваването си на съдържанието му в своите заявления, би довела до последиците за непораждане на действие и невлизане на административния акт в сила безкрайно дълго във времето, независимо от неговото узнаване от адресата, каквато не е целта на закона. Приемането на противното по същество би разрешило злоупотребата с процесуално право (вж. чл. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК), изразена във възможността за неограничено във времето упражняване на правото на жалба за разлика от приложимото спрямо всички общо правило за съществуване на времеви предели за предявяване на съдебно оспорване (чл. 149, ал. 1-4 АПК). Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в случая са установени данни за наличие на предпоставките по чл. 113, при които експертното решение придобива задължителна сила. В същия смисъл е практиката на ВАС по следните казуси: Решение № 312 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2012 г., VI о., Решение № 309 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2012 г., VI о., Решение № 223 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2012 г., VI о., Решение № 439 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2014 г., V о., Определение № 1336 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2019 г., II о., Определение № 9260 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2017 г. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Наведеното от касатора искане за изменение на първоинстанционния акт, в частта за разноските, с оглед редуциране на размера на определеното възнаграждение за юрисконсулт е следвало да бъде осъществено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,