Решение № 1805 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2008 г.

Решение № 1805 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Горна Малина против Решение № 159 от 21.05.2008 г., постановено по адм. дело № 891/2007 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен. Ответната страна директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район с център Плевен", гр. Плевен, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Заинтересуваната страна "Напоителни системи" ЕАД, гр. София оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Заинтересуваните страни - "Видрите ВЕБ" ООД, гр. Елин Пелин и Регионална инспекция по околната среда и водите гр. София не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на кмета на Община Горна Малина против разрешително за ползване на воден обект № 12460024/22.11.2007 г.- язовир ДБелопопци", издадено в полза на "Видрите ВЕБ" ООД от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район - център Плевен" Фактическата обстановка не се оспорва от касатора. Същата е правилно установена от първоинстанционният съд и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Изводите на съда, че оспореното разрешително е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 60 и сл. от Закона за водите (ЗВ), в съответствие с изискванията на материалноправните разпоредби на посочения закон, в предписаната от закона форма (чл. 56, ал. 1 от ЗВ) и от компетентния за това орган (чл. чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ), са законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че при издаване на разрешителното е нарушено изискването на чл. 62а, ал. 1 от ЗВ. Видно от съобщението, обявено публично съгласно изискванията на чл. 62а, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ, е че същото съдържа всички задължителни реквизити и отговаря на изискванията на чл. 62а, ал. 1 от ЗВ в т. ч. и условията, при които би могло да се предостави правото на ползване на водния обект - т. 5 от съобщението. Обстоятелството, че в съобщението последните са посочени като т. 5, а в чл. 62а, ал. 1 са регламентирани в т. 6 не води до извод за несъответствие на съдържанието на съобщението с изискванията на закона. Параметрите заложени в чл. 62а, ал. 1, т. 5 от ЗВ се отнасят за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води и водовземане от подземни води, които са неотносими към разрешителните за ползване на воден обект. Както в съобщението, така и в оспореното решение ясно и точно са посочени и разграничени целта на водоползването и условията при които се предоставя правото на ползване на водния обект. Изводът на съда, че оспореното разрешение е издадено при спазване на изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ е законосъобразен. Съгласно посочената норма административният орган преценява искането като съобразява съвместимостта с обществените интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че с издаването на разрешителното не се променят техническите параметри на язовирната стена, преливника и основния изпускател, които са в много добро техническо състояние. Рибозавъждането като мероприятие не създава предпоставки за образуване на висока вълна и заливане на населеното място в близост до язовира, както и че ползването на язовир ДБелопопци", съобразно издаденото разрешително, не поражда опасност за населените места на територията на община Горна Малина. Първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗВ и с оглед на събраните по делото доказателства е направил законосъобразен извод, че оспореното разрешително е съобразено с обществените интереси. Ето защо като е приел, че оспореното разрешително е издадено в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗВ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила Административен съд - гр. Плевен е постановил решение съответно на материалния закон, а доводите на касатора за противното са неоснователни. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Горна Малина да заплати на Басейнова дирекция ДДунавски район с център Плевен" и на ДНапоителни системи" ЕАД гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100лв. за всеки един от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,