Решение № 7725 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 411/2017 г.

Решение № 7725 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 411/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила с вх. № 4369/13.03.2018 г. във ВАС МОЛБА ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ от "Т. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление град Б., ул. "Г." ..№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Н. С. И., подадена чрез адв. С. К. К.. Молителят заявява, че в сумата на одобрените разходи съгласно Заповед № ОЗ - РД/3796 от 13.11.2014 г. на ИД на ДФЗ - РА (изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция) се включва и разхода за изработения от дружеството бизнес план, от където се налага извода, че извършеният разход за изработка е част от отказаната за изплащане сума по процесната в първоинстанционното производство заповед № ОЗ-РД/2183 от 14.10.2015 г. на ИД на ДФЗ-РА. В този смисъл моли да се допълни постановеното решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. дело № 411/2017 г., като се остави в сила първоинстанционното решение № 136 от 14.11.2016 г. на Ямболския административен съд, пети състав, постановено по адм. дело № 141/2016 г. в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ по Договор № 28/312/02631 от 18.11.2014 г. относно заявения и одобрен за финансиране разход за бизнес план по проекта на стойност 17000,00 лв. и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Отделно от горното, в същата молба се моли съдът да се произнесе и по отношение на разноските, претендирани по списък в касационното производство, касаещи разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева. Ответникът - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., не заявява становище по молбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че искането е допустимо, като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК от страна по делото. Същото е и основателно по отношение на т. 1, тъй като видно от заповед № 03-РД/2183/14.10.2015 г. одобрените разходи са в размер на 360 520 лева, а с решение № 1938/13.02.2018 г. по дело 411/2017 г. съставът на ВАС се е произнесъл с диспозитива си за разходите до размер от 343 520 лева. Поради това следва да се постанови допълнително решение, с което съдът да се произнесе по разходите за бизнес план в размер на 17 000 лева. Искането е неоснователно по отношение на т. 2, с която се иска присъждане на разноски, тъй като с решение № 1938/13.02.2018 г. по дело 411/2017 г. съставът на ВАС се е произнесъл по разноските. Затова прокурорът от ВАП предлага на състава на Върховния административен съд, IV о. да постанови допълнително решение, с което да се произнесе по разходите за бизнес план в размер на 17 000 лева и да отхвърли искането за присъждане на разноски. За да се произнесе по постъпилата МОЛБА от "Т. Т." ЕООД, настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение констатира следното: Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, "Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение", а според ал. 2 - "Съдът в открито заседание с призоваване на страните постановява допълнителното решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение". Тъй като в цитираната разпоредба не е посочено от кога започва да тече едномесечния срок, по силата на чл. 144 от АПК намира приложение разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно, че молбата за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая се иска допълване на решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. дело 411/2017 г., което е постановено в касационно производство, поради което съгласно чл. 223 от АПК решението е окончателно. Тъй като то не подлежи на обжалване, не се съобщава и респективно не се връчва на страните. Следователно остава хипотезата на влизане в сила на съдебното решение. В чл. 296 от ГПК са изброени случаите, при които съдебните решения влизат в сила. Предвид резултата по делото в касационното производство, и в хипотезата на т. 1, и в хипотезата на т. 3, решението е влязло в сила на датата на постановяването му, поради което подадената на 13.03.2018 г. МОЛБА за допълване е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. дело 411/2017 г., в производство по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение: ОТМЕНЯ решение № 136 от 14.11.2016 г. на Ямболския административен съд, пети състав, постановено по адм. дело № 141/2016 г., В ЧАСТТА му, в която е отменена по жалба на "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Г." ..№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Н. С. И., Заповед № ОЗ-РД/2183 от 14.10.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", В ЧАСТТА, с която е отказано изплащането на финансова помощ по Договор № 28/312/02631 от 18.11.2014 г. по отношение на заявените за финансиране 4 броя високо проходими автомобили TOYOTA RAV с 4+1 места - по 39 240.00 лв. без ДДС или за обща сума в размер на 156 960.00 лв. без ДДС, и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление град Б., ул. "Г." ..№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Н. С. И., подадена чрез адв. С. К., против Заповед № ОЗ-РД/2183 от 14.10.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", В ЧАСТТА, в която на "Т. Т." ЕООД е отказано изплащането на финансова помощ по Договор № 28/312/02631 от 18.11.2014 г. относно заявените за финансиране 4 броя високо проходими автомобили TOYOTA RAV с 4+1 места - по 39 240.00 лв. без ДДС или за обща сума в размер на 156 960.00 лв. без ДДС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 14.11.2016 г. на Ямболския административен съд, пети състав, постановено по адм. дело № 141/2016 г. В ЧАСТТА, в която е отменена по жалба на "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Г." ..№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от Н. С. И., Заповед № ОЗ-РД/2183 от 14.10.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", В ЧАСТТА, с която е отказано изплащането на финансова помощ по Договор № 28/312/02631 от 18.11.2014 г. относно заявените за финансиране 4 броя четириколесни машини UTV Can - A. C. XT-P, на стойност 186 560.00 лева без ДДС, и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 14.11.2016 г. на Ямболския административен съд, пети състав, постановено по адм. дело № 141/2016 г. В ЧАСТТА, в която е осъден ДФ "Земеделие", гр. С. да заплати на жалбоподателя "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД, гр. Б. сумата от 2050 лева за направените по делото разноски, като за разликата от този размер до 5050 лева искането за присъждане на разноски е отхвърлено. Безспорно е по делото, че с оглед направена промяна в инвестиционното намерение, вместо първоначално заявените транспортни средства кандидатът "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД е заявил други, а именно: 4 броя високо проходими автомобили TOYOTA RAV с 4+1 места, на обща стойност 156 960.00 лв. без ДДС и 4 броя четириколесни машини UTV Can - A. C. XT-P, на обща стойност 186 560.00 лв. без ДДС, като е посочил и други разходи свързани с консултации, хонорари за правни услуги, архитекти, инженери, консултански услуги и други в общ размер на 17 000.00 лв. без ДДС. На 13.11.2014 г. е издадена Заповед № ОЗ - РД/3796 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за одобряване на финансирането по заявлението за подпомагане, като са посочени конкретни стойности: на проекта и на одобрените разходи - 360 520.00 лева (която представлява сбора от заявените от "Травел туризъм" ЕООД разходи: 156 960.00 + 186 560.00 + 17 000.00 лева), както и е посочена стойност на субсидията - 252 364.00 лева (която представлява 70 % от одобрената сума). На 18.11.2014 г. е сключен Договор № 28/312/02631 между Д. фонд "Земеделие", наричан за краткост "ФОНДЪТ" и "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД, наричан за краткост "ПОЛЗВАТЕЛ", с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, като за размер на помощта е записана сума от 252 364.00 лева. Затова и на 04.08.2015 г. "ТРАВЕЛ ТУРИЗЪМ" ЕООД е подал Заявка № 2831202631301 за окончателно плащане на одобрената субсидия, представляваща финансова помощ в размер на 252 364.00 лева без ДДС. В решение № 136 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. Административен съд - Я. е приел, че липсват мотиви по посочените в обжалваната пред него заповед № ОЗ-РД/2183 от 14.10.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правни основания за постановяване на отказ за изплащане на финансовата помощ, поради което е и отменил заповедта и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Тази липса на мотиви очевидно обхваща и процесните 17 000 лева разходи за бизнес плана на кандидата "Т. Т." ЕООД. В решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. дело 411/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд не е изложил никакви мотиви по отношение на тези 17 000 лева, които представляват разходи, свързани с консултации, хонорари за правни услуги, архитекти, инженери, консултански услуги и други, според промененото инвестиционно намерение на кандидата. Затова е налице непълнота, поради което обжалваното решение на Ямболския административен съд ще трябва да бъде оставено в сила и в тази част, а при новото си произнасяне в изпълнение на указанието на първоинстанционния съд, административният орган е този който следва да прецени каква сума е одобрена, каква сума е отказана, както и по отношение на каква сума вече е налице влязло в сила съдебно решение. С оглед изложените съображения, подадената МОЛБА за допълване на така постановеното съдебно решение като основателна, следва да бъде уважена. По отношение на направеното в същата МОЛБА искане за произнасяне по отношение на разноските претендирани в касационното производство, касаещи разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, което искане всъщност е с правно основание чл. 248 от ГПК, настоящият състав констатира, че в постановеното решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. дело № 411/2017 г., изрично е посочил, че "При този изход на спора в касационното производство, разноски не се присъждат на никоя от страните". Няма никакви правни и фактически основания за промяна на този извод, поради което това искане ще трябва да бъде оставено без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,