Решение № 10631 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр.София, представлявана от председателя П. Младеновски и от „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200755264, представлявано от управителя В. Ц. против решение № 5340/10.02.2026г., постановено по адм.д. № 2200/2025г. по описа на Администротивен съд София-град(АССГ),с което на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ КЕВР е осъдена да заплати на „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200755264, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката за периода от 01.01.2024г. – 30.06.2024г./ по отделно за всеки месец/ в общ размер на 47 724.47 евро и лихви в размер на 4354.65 евро за периода от преустановяване на бездействието (30.06.2024г.) до подаване на исковата молба (27.02.2025г), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2976.56 евро.

В касационната жалба на КЕВР са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г. и да издаде решение съгласно чл.31б, ал.2 ЗЕ, което е решение по целесъобразност. По делото не е установено по категоричен начин настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на кумулативно съединените искове. В условията на евентуалност, претендира да бъде намален размера на присъденото обезщетение само за периода от 01.05.2024г. до 30.06.2024г., както и да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, чрез адв. И. Церовски и адв.Д. Павлова, преупълномощен от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена.

В касационната жалба на „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от дружеството искове срещу КЕВР за разликата над присъдения размер до пълния размер от 99 616.13 евро, от които 90 975.94 евро главници и 8 640.19 евро законни лихви.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател КЕВР, чрез юрисконсулт Райков, поддържа касационната жалба и оспорва подадената касационна жалба от „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Претендира разноски съгласно приложен списък и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Касационният жалбоподател „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, в съдебно заседание се представлява от адв.Церовски, който оспорва касационната жалба на КЕВР по съображения, изложени в депозирания писмен отговор и поддържа подадената от дружеството касационна жалба. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав след извършена проверка по реда на чл.218, ал.2 вр. с ал.1 от АПК, преценява, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по обективно съединени искове на „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за присъждане на:

сумата от 90 975.94 евро след допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2026г., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за регулаторния период от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г./за всеки месец по отделно/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (27.02.2025 г.);

сумата от 8 640.19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от преустановяване на бездействието (30.06.2024г.) до подаване на исковата молба (27.02.2025г).

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) чрез фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с инсталирана мощност 3 988.9 MW в с.Веселиново, община Тунджа, област Ямбол. Дружеството е титуляр на дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия N 630 от 20.07.2012 г. по преференциална цена с „ЕВН Електроснабдяване“ АД.

Ищецът е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия от 18.09.2019 г. с „Болкан Лоджик“ ООД, според който купувачът ще изкупува цялото произведеното от обектите, посочени в Приложение 1 към този договор, количество електроенергия, съгласно отчетените от средствата за търговско измерване стойности и ще продава закупената енергия, съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ при цена за периода на действие на Договора от 93,35 лв/Mwh, в която не са включени разходи за небаланси. С Анекс №5 от 28.12.2023 г. към договор за изкупуване на електроенергия от 18.09.2019 г. с „Болкан Лоджик“ ООД срокът на действие на договора е удължен до 24:00 ч. на 30.06.2024г.

След влизане в сила на §. 68 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, дружеството е сключило Договор за компенсиране с премии №ВЕИ-432/30.08.2019 г. с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) за процесния енергиен обект чрез изплащане от ФСЕС на премия за количеството електрическа енергия, произведено от енергийния обект и регистрирано с месечна Гаранция за произход, за което Производителят е сключил сделки по чл. 100, ал. 4 и/или ал. 6 ЗЕ или на Балансиращ пазар. Договорено е, че ФСЕС компенсира с премия производителя до размера на премията, дължим за нетното специфично производство на електрическа енергия, доколкото такова е определено за енергийния обект. Размерът на премия за МВтч електрическа енергия се определя от КЕВР по реда на § 34, ал. 2 ЗИД на ЗЕ ежегодно в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на ЗИД на ЗЕ преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. Предвидена е възможността на КЕВР при необходимост да изменя определената премия за МВтч електрическа енергия, но не по-често от веднъж на 6 месеца при условията на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ. Посочено е, че ФСЕС определя и изплаща на производителя премията за количеството електрическа енергия, произведено от енергийния обект, като прилага размера на премията за МВтч, определен или съответно изменен за съответния регулаторен период с решението на КЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 8б ЗЕ или съответно по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ.

По делото са приети основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. Съдът е приел за релевантни изчисленията към края на м. декември 2023 г. като е счел за релевантно изчислението за наличие на съществено изменение по т.10.3 от основната ССЕ към декември 2023 г. и е посочил, че изчисленията и при двата варианта (с и без приложена редукция от 5%) показват отклонение от повече от 15 % по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 16а от ДР на Наредбата № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия(НРЦЕЕ).

При така установената фактическа обстановка и след приемане на заключение от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, анализирайки приложимата нормативна уредба, от правна страна съдът е приел исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за основателна с оглед наличието на кумулативните предпоставки. Направил е извод, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г., вследствие на което е изпълнена първата предпоставка за ангажиране на отговорността, тъй като КЕВР е бездействал и не е приел решение по чл.32б, ал.2 от ЗЕ за изменение на определените премии, при наличие на ,,съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар". Позовал се е на легалната дефиниция на това понятие по смисъла на §1, т. 16а от ДР на НРЦЕЕ - "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Такова съществено изменение е установено с приетото по делото експертно заключение, поради което бездействието от страна на КЕВР да измени определените премии, съгласно разпоредбата на чл. 32б, ал.2 от ЗЕ е незаконосъобразно. За дружеството е настъпила вреда от бездействието на административния орган, която представлява разликата между изплатените му премии през исковите периоди и тези, които биха били изплатени, ако органът не бе бездействал и бе изпълнил задължението си по чл. 32б, ал.2 от ЗЕ да ги измени. Премията за съответната групата производители се определя като разлика между приложимата преференциална цена и прогнозната цена за тази група, коригирана с относимия коефициент.

След като е приел за основателен искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ съдът е уважил обективно кумулативно съединените искове, предявени от „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД в размер на 47 724.47 евро, приемайки пряка причинна връзка между установеното бездействие на КЕВР и вредата, претърпяна от дружеството. Уважена е и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху главниците на присъжданите обезщетения в размер на 4 354.65 евро, считано от момента на преустановяването на незаконното бездействие на административния орган – 30.06.2024г. до датата на подаване на исковата молба, съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК и по т.4 от ТР № 3/22.04.2005 год. по тълк. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС.

След като е приел за основателен искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът не е разгледал предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетението на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ и по този иск липсва произнасяне.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд споделя изводите на административния съд за наличието на бездействие на КЕВР при императивно нормативно установено в разпоредбата на чл.31б, ал.2 от ЗЕ, в сила от 13.10.2023 г., задължение за действие при осъществяване на посоченото в нея условие, безспорно установени по основание и размер вреди под формата на пропуснати ползи и наличието на пряка причинна връзка между настъпилите вреди и установеното бездействие.

Съображенията за това са следните:

Предвиденият в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ фактическият състав на предявените главни искове, в процесния казус, кумулативно включва: 1. наличие на незаконосъобразно бездействие; 2. наличие на причинена вреда и установяване на нейния размер; 3. причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Установените фактически обстоятелства от първостепенния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 за ангажиране отговорността на ответника за вреди.

С Решение № Ц-13 / 30.06.2023 г. КЕВР е определила премии за производителите като разлика между приложимата преференциална цена 485,60 лв./МВтч и прогнозната пазарна цена за съответната група 250,27 лв./МВтч, изчислена на база определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за базов товар за предстоящия регулаторен период в размер на 256,37 лв./МВтч и коефициента за групата 0,97619. Определената премия, относима за ищеца, е в размер на 235,33 лв./МВтч, считано от 01.07.2023г./

Съгласно пар.1, т.16а от ДР на НРЦЕЕ "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто.

Не е спорно по делото, че за периода 01.07.2023г. - 30.06.2024 г. определената от КЕВР премия, приложима за процесната ФтЕЦ, е в размер на 235,33 лв./МВтч, посочена по т. 2.10 от Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г. Със същото решение на КЕВР въз основа на извършен анализ и при отчитане на подробно изложени аргументи, е определена прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. в размер на 256,37 лв./MWh. След извършен анализ и симулация за целите на пар.28, ал.3 от ПЗР на ЗЕ (ДВ, бр.9/2021 г.) е определена прогнозна пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник за периода от 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. - 250.27 лв./MWh за производители на ЕЕ, произведена от слънчева енергия.

По делото е установено, че в исковия период не е налице изменение на определената от Комисията с Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г. премия в размер на 235,33 лв./МВтч. Това е сторено с Решение № Ц-15 от 30.06.2024 г.

Доводът на КЕВР, че следва да се вземат предвид единствено данните към края на м. ноември 2023 г. е неоснователен. Регулаторна практика на самата Комисия (прилагана в нейни актове от 2022 г. и 2025 г.) е да актуализира цените и премиите, считано от 1 януари, въз основа на данните към края на декември.

Ограничението в чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ „не по-често от веднъж на 6 месеца“ задава минимален интервал между две регулаторни решения, който към 01.01.2024 г. е изтекъл спрямо предходното Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г., поради което задължението за изменение възниква именно на 01.01.2024 г., а не на 13.04.2024 г.

С изменението на чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г.) законодателят замени дотогавашния разрешителен израз „Комисията има право при необходимост да измени“ с императивния глагол „Комисията изменя определените премии“. Следователно, компетентността на КЕВР да изменя премиите при настъпване на нормативно установените предпоставки вече не се упражнява в условията на оперативна самостоятелност (целесъобразност), а е трансформирана в обвързана компетентност.

Неизпълнението на това нормативно задължение не изисква задължително предварително оспорване и отмяна на мълчалив отказ като процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК. Понятието „незаконосъобразно бездействие“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 4 от АПК обхваща както дължими материални (чисто фактически) действия, така и непредприемането на фактически действия по иницииране на производство и издаване на административен акт, когато органът е длъжен да го издаде по силата на императивна законова норма.

Ето защо, доводите на КЕВР за липса на фактическо бездействие, за наличие на оперативна самостоятелност и за необходимост от предварително оспорване на мълчалив отказ са неоснователни.и (Решение № 7555/2026 г., Решение № 8060/2026 г., Решение № 5636/2026 г. и Решение № 8062/2026 г.)

Относно сигурността на претърпяната вреда (пропусната полза) и пряка причинна връзка:

При спазване на законовия модел за подпомагане на ВЕИ производителите вредата от неизменената премия не е хипотетична, а е сигурна и предвидима по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС

Производителите са осъществили реално производство и продажба на електрическа енергия на борсовия пазар и са получили от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) премия в занижен размер от 235,33 лв./MWh, вместо в дължимия коригиран размер.

Разликата между приходите от дължимата премия и реално изплатената премия представлява реално пропусната полза.

Договорът за компенсиране с ФСЕС има подчинен, обслужващ характер и не прекъсва причинната връзка, тъй като размерът на премията произтича от закона и се конкретизира единствено с акт на КЕВР.

Основателна е и акцесорната претенция за лихва.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС (обн. 2005 г.), при незаконни бездействия на администрацията началният момент на забавата и изискуемостта на обезщетението е моментът на тяхното преустановяване.

Бездействието на КЕВР е преустановено на 30.06.2024 г. / 01.07.2024 г. с приемането на новото ценово Решение № Ц-15/Ц-17 от 30.06.2024 г.

Поради това върху присъдената главница се дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Касационната жалба на от „ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД също е неоснователна.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е намалил дължимото се на дружеството обезщетение, като е присъдил такова за периода 01.01.2024-30.06.2024г. за всеки месец по отделно, общо в размер на 47 724.47 евро като е отхвърлил исковите претенции за разликата до пълния предявен размер – 90 975.94 евро и съответно неправилно е намалил и акцесорната претенция за мораторна лихва като е присъдил такава в размер на 4 354.65 евро и е отхвърлил претенцията за разликата до пълния размер – 8 640.19 евро.

Това твърдение се опровергава от приетото и неоспорено допълнително заключение.

Относно спорния въпрос за изчисляване на разликата между претендирани от "Веселиново Енерджи" ЕООД и реално получени от ФСЕС премии, съдът правилно е кредитирал изчисленията по т.12.4 от допълнителната ССЕ, направени към края на м. декември 2023 г., към който приключва минималният 6-месечен срок по чл.31б, ал.2 от ЗЕ за проверка относно наличието на основание за изменение на премиите, считано от Решение № Ц-13 от 30.06.2024 г.

Вещото лице е извършило преизчисление на разликата между изплатените премии (с размер на премията 235,33 лева за MWh) от ФСЕС към „Веселиново Енерджи“ ЕООД и преизчислената в размер на 275,02 лева. За общото количество произведена електроенергия в размер на 2 359,308 MWh (за което има издадени гаранции за произход) е установена разлика в размер на 93 340,94 лева, или 47 724.47 евро, както следва:

• За №ВЕИ-432/2024/1-06.02.2024 г. в размер на 10 172,87 лева, или 5201.31 евро;

• За №ВЕИ-432/2024/2-06.0З.2024 г. в размер на 11 113,20 лева, или 5682.09 евро;

• За №ВЕИ-432/2024/3-05.04.2024 г. в размер на 14 486,85 лева, или 7407.01 евро;

• За №ВЕИ-432/2024/4-09.05.2024 г. в размер на 17 322,36 лева, или 8856.78 евро;

• За №ВЕИ-432/2024/5-05.06.2024 г. в размер на 18 693,99 лева или 9558.09 евро и

• За №ВЕИ-432/2024/6-05.07.2024 г. в размер на 21 551,67 лева или 11 019.19 евро.

Съдът е приел, че за посочените размери е дължимо уважаване на исковите претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, докато в останалата част е дължимо отхвърляне.

Относно размера на законната лихва, съдът също правилно е кредитирал отговорът по т.14.2.4. от допълнителната ССЕ, към края на м. Декември 2023 г. с уточнението, че началният период на лихвата за забава е 01.07.2024 г., изчислена със свободно достъпен в Интернет сайт calculator.bg, както следва:

• Върху главницата в размер на 10 172,87 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г. в размер на 928.23 лева или 474.60 евро;

• Върху главницата в размер на 11 113,20 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г., вкл. е в размер на 1014.03 лева или 518.47 евро;

• Върху главницата в размер на 14 486,85 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г. е в размер на 1321.86 лева или 675.86 евро;

• Върху главницата в размер на 17 322,36 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г. е в размер на 1580.58 лева или 808.14 евро;

• Върху главницата в размер на 18 693,99 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г. е в размер на 1705.74 лева или 872.13 евро;

• Върху главницата в размер на 21 551,67 лева изчислена законна лихва за период от 01.07.2024 г. до 26.02.2025 г. е в размер на 1966.49 лева или 1005.45 евро.

Общият размер на изчислената законна лихва върху съответните главници и периоди е равна на 8 516.93 лева или 4354.65 евро и в този размер претенцията за мораторни лихви е уважена.

По изложените мотиви за неоснователност и на двете касационните жалби, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разноски се дължат и на двете страни.

Съгласно представен списък от процесуалния представител на „ ВЕСЕЛИНОВО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД се претендират разноски в размер на 9012.78 евро, от които 12.78 евро- държавна такса за касационно обжалване и 9 000 евро- договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

От страна на КЕВР се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 4 000 евро, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба N 1/2004г.за възнаграждения за адвокатска работа предвид материалния интерес на спора съобразно уважената част от исковите претенции от АССГ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,