Решение № 8863 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- Свиленград, чрез процесуалния си представител адв. Кеседжи, против Решение 668 от 13.02.2024г., постановено по дело 558 по описа за 2023г. на Административен съд-Хасково, с което е отменен оспореният текст на т.12.3 за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м' от Приложение 1 Размер на местните такси по ЗМДТ; Раздел IV Такси за административни услуги (По чл.6, ал.1, б.Е по ЗМДТ); Административно-технически услуги Устройство на територията; 12 2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж (Закон за устройство на територията - чл.142; чл.144; чл.145, ал.1; чл.145, ал.З) към Наредба 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет Свиленград, приета с Решение 1040/14.12.2018г. на Общински съвет- Свиленград. Касаторът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че атакуваните разпоредби са материално незаконосъобразни, доколкото противоречат на нормата на чл. 3, ал. 3 от Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктута /ЗЕСМФИ/, който представлява нормативен акт от по-висока степен от общинската наредба. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. В условията на евентуалност е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Еском ООД, чрез процесуалния си представител адв. Цветков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд-Хасково е образувано по жалба на Еском ООД, уточнена в писмено становище вх.5690/25.07.2023 г. (л. 161-162), с която се оспорват следните разпоредби от Наредба 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет - Свиленград: Приложение 1 Размер на местните такси по ЗМДТ; Раздел IV Такси за административни услуги (По чл.6, ал.1, б.Е по ЗМДТ); Административно- технически услуги Устройство на територията; 12 2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, в частта на т.12.3 за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м', както следва: за първа зона на гр.Свиленград - такса 7,00 лв.; за втора зона на гр.Свиленград - такса 5,00 лв.; за трета зона на гр.Свиленград - такса 3,00 лв.; за селата и извън населените места - такса 1,00 лв. С оспорените разпоредби се урежда размерът и начинът на определяне на такса за административно-технически услуги във връзка с устройство на територията. Административният съд е приел, че оспорените разпоредби, касаещи размера на таксата за услуга 2054- разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, противоречат на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗЕСМФИ, в която е регламентирано, че размерът на местните такси за административни услуги, свързани с осъществяването на дейностите по този закон, не могат да надвишават размер на съответната държавна такса за същата услуга, определена със закона или с акт на Министерски съвет. За да формира горния извод, съдът е счел, че при определяне на размера на местните такси за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти от вида, посочен в чл. 47, ал. 1 ЗЕСМФИ, не е съобразено въведеното ограничение на приложимия по отношение на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура закон. Решаващият състав се е позовал на обстоятелството, че оспорените разпоредби съдържат неясни термини в противоречие на чл. 37 от Указ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове /ЗНА/. Най-сетне е изложил съображения, че оспорените разпоредби са немотивирани по отношение на определянето на различен размер такса в лева на линеен метър за отделните първа, втора и трета зони в гр. Свиленград и за селата. При тези мотиви е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на т. 12.3 от Наредба 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет Свиленград. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е наведеното в касационната жалба възражение, че оспорените разпоредби не противоречат на разпоредбата на чл. 3, ал.3 ЗЕСМФИ, която предвижда максимален размер на таксите, които могат да бъдат събирани за предоставени местни административни услуги, като същите не могат да надвишават размера на предвидените държавни такси за същите услуги. В Приложение 1 към Наредбата е включена административна услуга 2054, отнасяща се до определяне на таксите за разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, т.е свързани с прилагането на ЗУТ. Относима към регулирането на обществените отношения, свързани с разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, е нормативната уредба в ЗЕСМФИ. Държавните такси, събирани за административни услуги, предоставяни по реда на ЗУТ са определени в ТАРИФА 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и от областните управители.В Раздел IV, Такси по Закона за устройство на територията (ЗУТ) от същата са регламентирани дължимите такси за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешения за строеж и на актове за узаконяване от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители и такси за въвеждане в експлоатация на строежите,сред които обаче не попада такса за разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти за линейни обекти- ново строителство на инженерната инфраструктура. Горното налага извод, че оспорената разпоредба не би могла да противоречи на нормата на чл. 3, ал. 3 ЗЕСМФИ, тъй като в тарифата не е предвидената разпоредба, която да урежда дължимата такса за предоставянето на тази услуга. Първостепенният съд не е изложил мотиви какво конкретно не е отчетено при определянето на размера на таксата за административните услуги, също и не е посочено с кой закон или акт на МС са приети такси за същите услуги, както и техният размер, поради което не би могло да се обоснове извод, че е оспорените разпоредби противоречат на по-висш нормативен акт. В този порядък следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 15 ЗНА не е самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, а се прилага доколкото е налице противоречие между подзаконовия нормативен акт и нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл е Решение 1805 от 28.02.2005г., постановено по адм. дело 5139 по описа за 2004г. на ВАС. Настоящият състав не споделя аргументите на Административен съд- Хасково досежно употребата на неясни термини в Наредба 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, конкретно, че използването на словосъчетанието инженерна инфраструктура в нарушение на предвиденото в чл. 37 от Указ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. В разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗУТ е регламентирано, че собствениците на строежите под или над улиците и други открити пространства са длъжни да осигуряват възможност за безпрепятствена експлоатация и поддръжка на обектите по ал. 1 и на съпътстващата ги инженерна инфраструктура. Строежите не могат да влошават условията за ползване или застрояване на обектите по ал. 1. В т. 31 от ДР на горецитирания закон е посочена и легалната дефиниция на понятието техническа инфраструктура, а именно: Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. В Глава четвърта, раздел I, озаглавен: Общи изисквания към елементите на техническата инфраструктура законодателят изчерпателно е посочил елементите на техническата инфраструктура. При тези факти необосновано административният съд е счел, че използването на термина инженерна инфраструктура вместо техническа инфраструктура противоречи на чл. 37 от Указ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, тъй като не е придаден различен от предвидения в ЗУТ смисъл, нито би могло да възникне съмнение относно смисъла на употребения израз инженерна инфраструктура. По идентичен начин стои и въпросът с употребата на термина линейни обекти. Не е налице възможност за въвеждане в заблуда досежно смисъла му, доколкото същият е използван в дефиницията на техническа инфраструктура, както и в редица разпоредби в ЗУТ / чл. 83, ал. 6, т.2; чл.83, ал. 8; чл. 128, ал.1; чл. 129, ал.1; чл. 150, ал.6; чл. 189а, ал.3, изр. 2; Пар. 53, ал. 4 от ДР на ЗУТ/. Необоснован е и изводът на решаващият състав касаещ немотивираност на оспорените разпоредби по отношение на различен размер такса в лева на линеен метър, както следва: за първа зона на гр.Свиленград - такса 7,00 лв.; за втора зона на гр.Свиленград - такса 5,00 лв.; за трета зона на гр.Свиленград - такса 3,00 лв.; за селата и извън населените места - такса 1,00 лв. Това е така, тъй като при определяне на различен размер на таксите не е незаконосъобразно да бъдат взети предвид местоположението на обекта, като именно то да е елемент при формиране на дължимата за предоставянето на услугата цена. Така е прието и в Решение 6991 от 10.06.2016г, постановено по дело 8510 по описа за 2015г. на ВАС. Нуждата от формирането на различни цени е обусловена от обстоятелството, че за обектите, находящи се в първа зона, дейностите по разглеждане и одобряване на инвестиционните проекти включват повече проверки и сравнение, които следва да бъдат сторени от общинската администрация. По отношение на другите зони е съобразен фактът, че е по-малък броят на изградените обекти, както е по-голямо отстоянието между тях, респ. проверките, които администрацията следва да извърши, за да бъде разгледан и одобрен проектът са по-малко. Или в обобщение при определяне на цената на услугата е съобразено обстоятелството, че е налице възможност за разграничаване на дейностите по разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти в зависимост от местоположението на линейния обект / чл.8, ал.2 ЗМДТ- в редакцията, действаща към датата на приемане на Решение на ОС Свиленград/. Предвид изложеното, необосновано и незаконосъобразно съдът е отменил оспорения текст на т.12.3 за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м' от Приложение 1 Размер на местните такси по ЗМДТ; Раздел IV Такси за административни услуги (По чл.6, ал.1, б.Е по ЗМДТ); Административно-технически услуги Устройство на територията; 12 2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж (Закон за устройство на територията - чл.142; чл.144; чл.145, ал.1; чл.145, ал.З) към Наредба 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет Свиленград, приета с Решение 1040/14.12.2018г. на Общински съвет- Свиленград, и е постановил неправилно решение, което касационната инстанция следва да отмени и да отхвърли жалбата на Еском ООД. Основателна се явява претенцията на касатора и му се следва присъждане на разноски за касационната инстанция в общ размер от 1 270 лева, юрисконсултско възнаграждение - 1 200 лева и държавна такса- 70 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,