Решение № 16 от 31.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1284/2016 г.

Решение № 16 от 31.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1284/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат А. К., защитник на подсъдимия И. М. П., срещу решение № 268, постановено на 02.11.2016 г. по в. н. о. х. д. № 283/2016 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Подсъдимият П., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция, като в допълнителна молба моли да бъде уважена жалбата му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 41, постановена на 22.08.2016 г. по н. о. х. д. № 492/2016 г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия И. М. П. за виновен в това, че на 12.07.2015 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи от владението на М. И. Г. на обща стойност 234,00 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим за изтърпяване на наложеното наказание в затвор. По повод постъпила жалба от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, в Апелативен съд-Велико Търново било образувано в. н. о. х. д. № 283/2016 г. С решение № 268 от 02.11.2016 г. по същото дело, въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. ВКС е сезиран с жалба, подадена от оправомощено лице, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба е словесно идентична с въззивната жалба депозирана пред АС-Велико Търново. В нея е релевиран доводът за явна несправедливост на определеното от предходните съдебни инстанции наказание, което според жалбоподателя не било съобразено в достатъчна степен с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства като -младата възраст на дееца, спомагането му за разкриване на обективната истина по делото, отдалеченият период от време от извършване на деянието, тежкото му семейно и материално положение, самокритичност към извършеното деяние и положително отношение към обществените интереси. Твърди се, че не са съобразени ниската правна култура и образование на подсъдимия, които водят до неосъзнаване на обществената опасност на престъплението. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати от предходните съдебни инстанции нарушения на правилата, свързани с определяне на наказанието, каквито доводи се правят в касационната жалба. Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях. При това положение, съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" в размер на една година и осем месеца, приемайки, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел неблагоприятната семейна и социална среда, в която е живял подсъдимият, младата му възраст, ниската стойност на отнетите вещи и тяхното възстановяване на пострадалата. Въззивният съдебен състав на свой ред в решението си подробно и добре аргументирано е отговорил на оплакванията на подсъдимия, визирани във въззивната му жалба, като е счел, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и с целите на чл. 36 от НК. Въззивният съд е отчел допълнително като смекчаващи обстоятелства съдействието на П. за разкриване на обективната истина, тежкото му материално положение, критичното му отношение към извършеното и положителната промяна в отношението на подсъдимия към обществените интереси, изразило се в намирането на работа след деянието. Същият съд е приел за отегчаващи вината обстоятелства ниската възраст на пострадалата Г., която към момента на деянието е била на 14 години, както и лошите характеристични данни за подс. П., събрани по делото. При това положение твърдението на жалбоподателя, че не са били отчетени посочените в касационната жалба обстоятелства, е неоснователно. Всяко едно от тези обстоятелства подробно е било обсъдено във въззивното решение, като му е отдадено необходимото значение. Въззивният съд е преценил като смекчаващи отговорността обстоятелства такива, които не са били възприети от първостепенния съд, но едновременно с това е отчел наличието и на други две отегчаващи обстоятелства. При това положение, решението на въззивната инстанция да не променя наказанието е правилно, още повече, че то е било определено от първостепенния съд значително под минималния размер на санкцията "лишаване от свобода", визирана в разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от НК, като не е наложено кумулативното наказание "конфискация", което в голяма степен е смекчило наказателната репресия спрямо подсъдимия. Контролираният съдебен състав е приложил правилно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, преценил е обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и е съобразил всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като не е налице диспропорцията, посочена в чл. 348, ал. 5 от НПК. Определеното наказание отговаря на критериите за справедливост, поради което и според касационния съдебен състав не следва да бъде коригирано в посока неговото намаляване. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение