Решение № 3328 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "ПРЕМИЕР БГ" ЕООД, чрез адв. Д. Георгиева, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила определение 8419 от 21.08.2024 г. на Административен съд Варна (АС), постановено по адм. дело 391/2024г., оставено в сила с определение 11357 от 23.10.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, постановено по адм. дело 10099/2024г. В молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 4 от АПК. Искателят посочва, че е подал заявление за извършване на административна услуга до Община Аврен. В срока за произнасяне не е извършена административната услуга, поради което дружеството намира, че е налице мълчалив отказ. Молителят посочва, че след формиране на мълчалия отказ по заявлението административният орган е изготвил до заявителя писмо с указания, които са изпълнени. "ПРЕМИЕР БГ" ЕООД е оспорило мълчаливия отказ пред АС Варна. С определение 8419 от 21.08.2024 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 391/2024г., е оставена без разглеждане жалбата на Премиер БГ ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Същото е оставено в сила с определение 11357 от 23.10.2024 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. дело 10099/2024г. Искателят посочва, че е подал две други заявления за извършване на административна услуга до Община Аврен в същия период, по които също има мълчалив отказ за извършване на услугите. Във връзка с тези две производства са образувани адм.д. 397/2024г. и 400/2024г. също по описа на АС- Варна, по които съдът също е постановил прекратителни определения с идентични мотиви като в определение 8419 от 21.08.2024 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 391/2024г. Тези две определения са отменени от ВАС с определения съответно по адм.д. 6506/2024г. и 10258/2024г. Искателят твърди, че в случая е налице идентитет на процесуалноправните въпроси относно срока на обжалване на мълчалив отказ, доколкото две от преписките са подадени едновременно, като и по отношение на трите е налице искане от една и съща дата за предоставяне на допълнителни доказателства. На една и съща дата са изпълнени указанията на административния орган, на една и съща дата са подадени жалбите срещу мълчалив отказ, жалбите изхождат от едно и също лице и ответник по същите е все един и същи административен орган. Позовава се на т. 5 от тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. Моли да бъде отменено определение 8419 от 21.08.2024 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 391/2024г., оставено в сила с определение 11357 от 23.10.2024 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело 10099/2024г., на основание чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като намира, че същото противоречи на влезли в сила определение 12014 от 07.11.2024г. по адм.д. 10258/2024г. на ВАС и определение 9521 от 19.08.2024г. по адм.д. 6506/2024г. на ВАС. Претендира разноски по делото. Ответникът кмета на Община Аврен, чрез процесуалния си представител юрк. С. Мирова, оспорва молбата за отмяна като необоснована и неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал.1 от АПК и срещу влезли в сила определения, с които се прегражда развитието на съдебното производство и по силата на чл. 237, ал. 1 от АПК, които подлежат на контрол чрез извънредния способ. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С определение 8419 от 21.08.2024 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 391/2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Премиер БГ ЕООД, гр. Варна срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. С определение 11357 от 23.10.2024 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. дело 10099/2024г. е оставил в сила прекратяването на съдебното производство пред АС Варна. Настоящият състав намира, че въпросът дали определенията по чл. 237 от АПК подлежат на отмяна на основание по чл. 239, т. 4 от АПК е въпрос по основателността на искането, а не въпрос за неговата допустимост. Това е така, тъй като за разлика от чл. 303 от ГПК, нормата на чл. 237, ал. 1 от АПК изрично предвижда, че съдебните актове, които разрешават процесуални въпроси, каквито са преграждащите определения и разпореждания, подлежат на контрол по извънредния способ. В тази връзка в чл. 239 от АПК е предвидено, че "актът", подлежи на отмяна на посочените в тази норма основания т.е. основанията за отмяна са приложими по отношение на всички съдебни актове, за които отмяната по силата на чл. 237, ал. 1 от АПК е допустима. Поради това след като искането е за отмяна на определения, които преграждат развитието на делото, преценката за приложимост на чл. 239, т. 4 от АПК, се включва в общата преценка за наличието или липса на основание за отмяна, което е въпрос по същество относно негова основателност. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК, срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и срещу влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, постановени по административни спорове. В случая посоченото от молителя основание за отмяна в молбата му е по чл. 239, т. 4 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда, че актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК е приложимо само при противоречащи си съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията или разпореждания, които преграждат развитието на делото разрешават процесуални въпроси по допустимостта на оспорването и не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Само на това основание искането на Премиер БГ ЕООД се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено (в този смисъл решение 7168 от 07.06.2017 г. по адм. д. 3501/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение 2746 от 01.03.2018 г. по адм. д. 623/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС и др.). За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. 4/2010 г., ОСК на ВАС, законът изброява изчерпателно основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Те не могат принципно да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо /СПН/ на съдебния акт. В същото тълкувателно решение е уточнено, че под "обективни предели" се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е. това, което придобива качеството на "пресъдено нещо", спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Законът ограничава предметния обсег на силата на пресъдено нещо, като съзнателно го отъждествява с предмета на делото, защото с подаване на искането /оспорването/ страните се съсредоточават върху претендираното или отричано субективно право - неговото съществуване или не. Именно обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение при отвод за пресъдено нещо - т.е. тъждествен ли е въпросът, който се поставя пред съда / или друг орган/, с въпроса, който вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Отводът за пресъдено нещо предпоставя тъждество на страните и на предмета, а в конкретния случай ни интересува само предметното /или обективното/ тъждество. За да е налице такова тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Във връзка с това следва да се посочи, че неотносимо към настоящото производство е позоваването от страна на искателя на т. 5 от тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. На първо място същото няма как да се ползва със субсидиарно приложение, тъй като по реда на чл. 303 от ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила определение, за разлика от разпоредбите на чл. 237 и сл. от АПК, които позволяват това. На второ място тълкувателното решение е неотносимо към разглежданото производство и защото ОСГТК на ВКС посочва, че Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск . В разглеждания от настоящата инстанция случай не се твърди да има преюдициалност на някое от разглежданите дела пред друго. Касае се за определения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и за които основанието по чл. 239, т. 4 от АПК е неприложимо. По тези съображения искането на Премиер БГ ЕООД се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По разноските: Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на кмета на Община Аврен и на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва "ПРЕМИЕР БГ" ЕООД да заплати на Община Аврен сумата 100 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,