Решение № 766 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2017 г.

Решение № 766 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е подала касационна жалба против решение № 784 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 356/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е осъдена да заплати на А. Шидеров обезщетение в размер на 150 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 1339/2013 г. по описа на Районния съд – Свиленград, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения пред настоящата инстанция адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът А. Шидеров е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Шидеров срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 45-0001119/4.12.2013 г. на началника на Областен отдел "КД – ДАИ" - град Хасково. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 45-0001119/04.12.2013 г. на началника на Областен отдел "КД – ДАИ" - Хасково, на А. Шидеров са наложени две глоби, всяка в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. С решение № 27 от 3.02.2014 г. по АНД № 1339/2013 г. по описа на Районния съд – Свиленград наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 26.02.2014 г. Пред районния съд А. Шидеров бил представляван от адвокат Г. Георгиева. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 3.02.2013 г. Шидеров заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 150 лева за процесуално представителство пред районния съд. Плащането било извършено в брой. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетени от 150 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен. Съдът посочил, че разходът е направен във връзка с упражняване правото на защита срещу акт на санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Доказани били всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, определена сума, заплатена като адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на наказателното постановление, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и извършения разход. Поради това административният съд осъдил Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на А. Шидеров обезщетение в размер на 150 лева за имуществена вреда, настъпила вследствие от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № 45-0001119/04.12.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението по АНД № 1339/2013 г. по описа на Районния съд – Свиленград за отмяна на наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена исковата претенция на Шидеров, но е неправилно в частта за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2014 г. до 24.03.2017 г. При постановяване на решението административният съд е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразни наказателни постановления, заплатените в производството по тяхното обжалване адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. В пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление А. Шидеров понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход в размер на 150 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат следва да бъдат възстановени. В нарушение на материалния закон съдът е присъдил законната лихва върху сумата от 150 лева от датата на влизане в сила на решението по АНД № 1339/2013 г. по описа на Районния съд – Свиленград. Тъй по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се възстановяват съдебни разноски, които не са предявени за изплащане на другата страна, законната лихва следва да се дължи не от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, а от момента на поканата. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе ролята на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 24.03.2017 г. С оглед направените констатации по правилността на решението, то следва да се отмени в частта, в която в полза на А. Шидеров е присъдена законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2014 г. до 24.03.2017 г. При този изход на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника в касационното производство следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева. Касационният жалбоподател е възразил за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, защото заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималното съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд