Решение № 12512 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12194/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация, чрез процесуален представител адв.П.Желев от САК, против Решение 277/25.10.2023 г., постановено по адм. д. 544/2023 г. по описа на Административен съд Русе /АС-Русе/. Касационният жалбоподател релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е изследвал подробно положението в страната на произход и положението на лицата, противопоставящи се на руското нахлуване в Украйна, което е рефлектирало върху изводите му за наличието на предпоставките по чл.8 и чл.9 от Закона за убежищата и бежанците /ЗУБ/. Иска да се отмени обжалваното решение на АС-Русе и се постанови друго, с което се отмени решение 12686/23.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител - юрк.Хичовски, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира разноски за настоящото производство. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила, Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация, против Решение 12686/23.08.2023 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил, че административното производство пред ДАБ е образувано по молба за предоставяне на международна закрила на Д.Ф. от 07.10.2022 г., заведена в ДАБ под рег. УП 21872/07.10.2022 г. Молителката е регистрирана като гражданка на Руската федерация, с етническа принадлежност:[етническа принадлежност], религия: [вероизповедание], образование: висше, семейно положение: омъжена, притежаваща национален паспорт, валиден до 28.01.2028 г. От ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) със становище че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Д. Ф., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. Чужденката е поканена за провеждане на интервю, състояло се на 14.10.2022 г., за което е съставен Протокол, рег. УП 21872 от същата дата. С оспореното Решение 12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на материалноправните основания за това. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че подадената от руската гражданка до него жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Обосновал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в предвидената в закона писмена форма, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че спрямо Ф. не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Взел е предвид дадените от Ф. отговори на поставените й в интервюто пред ДАБ въпроси. Посочил е, че не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, което да е причина на напускане на страната й по произход. Приел е, че независимо от участието й в протести на територията на Руската федерация против държавната политика през 2014 г., не е била арестувана и не е имала проблеми с официалните власти в Русия, а напускането на страната през 2018 г., съвместно със съпруга й, е по икономически причини и желание за промяна на начина на живот Счел е, че поделото не е установено Ф. да е извършвала явни и недвусмислени действия след напускане на Руската федерация, свързани с убежденията й за събитията в Украйна, датиращи от м.февруари 2022 г., които да създават обосновани опасения от преследване - не е изказвала публично отношение към политиката на Русия спрямо Украйна, не е публикувала нищо в социалните мрежи, а е споделяла своите виждания с най-близкия си родствен кръг майка, баба, брат. Поради липсата на установено оповестяване на дейност, създаваща опасност за преследване поради политическо й мислене при връщането й в страната на произход, страхът й от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не може да се прецени като обоснован. Съдът е обсъдил и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Преценил е, че за лицето няма реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Мотивирал се е, че в Русия няма въоръжен конфликт и военни действия, които да са тежка заплаха срещу живота или личността на гражданските лица, нито ескалация на насилие във връзка с такъв конфликт. Съобразил е съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, понастоящем чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила Решение по дело на СЕС C 465/07 (M. Elgafaji, N. Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), съгласно която тази разпоредба от посочената Директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя субсидиарна закрила, ако засегнатото лице докаже, че е подложено на реална опасност от заплахи срещу живота или личността му в случаите на въоръжен вътрешен или международен конфликт поради безогледно насилие с такава тежест, че представлява непременно вероятна и сериозна заплаха за това лице. Националните юрисдикции трябва да се уверят в едновременното изпълнение на тези условия. Приел е, че, доколкото от справката, предоставена от ДАБ, държавата по произход на молителката не се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт, нито в страната има безогледно насилие, което да поставя в опасност живота и здравето на цивилните лица, липсват основания на същата да бъде предоставен хуманитарен статут. В заключение е формирал решаващия извод за законосъобразност на оспореното от Д.Ф. Решение 12686 от 23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ, Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В касационното производство са представени множество писмени доказателства, в т.ч. решение 1705 от 29.05.2024 г., постановено по адм.д. 313/2024 г. по описа на АС-Русе, с което е отменено решение 12681 от 23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което на М. Ф. съпруг на касаторката, е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут и делото е изпратено на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания и справка относно положението в Руската федерация, изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ от 21.08.2024 г. Същите сочат на нови данни в бежанската история на Д.Ф. и промяна на обстановката в страната по произход, които не са били взети предвид от съда на първа съдебна инстанция, поради това, че към момента на постановяване на решението същите не са се осъществили. Актуалната справка за страната по произход към 21.08.2024 г., съдържа данни за промяна в законодателството на страната по произход, които следва да се обсъдят от административния орган и съда на първата инстанция, след което да се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещата закрила жалбоподателка. Тези данни следва да се обсъдят в светлината на приложение на чл.8 и чл. 9 ЗУБ. Представените от касаторката доказателства са във връзка с наведените касационни основания, но поради забраната за фактически установявания - чл. 220 АПК, не е налице възможност на касационната инстанция да установява относими за спора факти. Горното налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото на административния съд за ново разглеждане, като при новото разглеждане се обсъдят и представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение