Решение № 1143 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2007 г.

Решение № 1143 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Д. в качеството му на пълномощник на Н. Д. К. срещу решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 3.04.2007 г. по гр. д. № 745/06 г. Изложените в жалбата оплаквания следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация Н. Д. В. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Кюстендилския районен съд, постановено на 13.07.2006 г. по гр. д. № 415/06 г., с което жалбоподателката Н. Д. К. е осъдена да заплати на Н. Д. В. сумата 8 000 лв., представляваща невърната главница по договор за заем от 29.10.2004 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2006 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 1 275.86 лв. мораторна лихва за забава. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който Н. К. получила от Н. Д. сумата 8 000 лв., която е следвало да върне в срок до 30.11.2004 г. За да направи този извод се е позовал на представената по делото разписка с нотариална заверка на подписа на ответницата от 29.10.2004 г., в която се признава получаването на сумата и задължението за връщането й в посочения по- горе срок. Съдът е намерил за неоснователно възражението на Н. К., че е погасила част от задължението си в размер на 2 000 лв., основано на представена от нея разписка от 29.04.2005 г., по съображение, че същата не е подписана от кредитора- обстоятелство, установено с помощта на съдебно - графическа експертиза. Пред настоящата инстанция отново се прави довод, поддържан и пред съда в двете инстанции, че страните не са обвързани от договор за заем. Същият е неоснователен. Този довод е обсъден от въззивния съд и по него за изложени подробни съображения. Въззивният съд правилно е приел, че разписката от 29.10.2004 г., с която жалбоподателката е получила от ищеца посочената в нея сума и е поела задължение да я върне до 30.11.2004 г., еднозначно установява съществуването на заемно правоотношение между тях - предаването на определена сума пари от ищеца на жалбоподателката срещу поетото от нея задължение да ги върне в определен срок. Жалбоподателката не оспорва тези обстоятелства, нито твърди, че не е подписала разписката. Вероятно поддържаната от нея теза, че не е налице договор за заем, се основава на липсата на подписан от двете страни писмен документ, което разбиране е неправилно, тъй като договорът за заем е неформален - с постигането на съгласие, последвано от предаване на парите или другите заместими вещи, той се счита сключен и поражда задължение за заемателя да върне получената сума в уговорения срок. Обоснован, в съответствие с доказателствата по делото, е изводът на въззивния съд, че жалбоподателката не е изпълнила поетото задължение за връщане на предоставената в заем сума. С помощта на съдебно-графична експертиза по делото е установено, че разписката за връщане на сумата 2 000 лв., не е подписана от заемодателя Н. В., поради което не може да служи като доказателство за частично погасяване на задължението към него. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания за касирането му по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът