Решение № 5405 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2012 г.

Решение № 5405 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Бин Хатаб Биладжал, гражданин на Алжир, против решение № 1983 от 10.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2869 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Бин Хатаб Биладжал, гражданин на Алжир против решение № 159/02.03.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и след обсъждане на посочените в рамките на производството факти. Със заявление от 15.11.2011 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В съставения на 23.11.2011 г. регистрационен лист е отразено, че той е арабин по етническа принадлежност, с основно образование, работи като бояджия, владее арабски език, неженен. В интервю за установяване самоличността, националността и маршрута на пътуване от 24.11.2011 г. заявява, че е напуснал Алжир легално с паспорт, отпътувайки за Турция от където достигнал българската граница с такси. Преминал я пеша, без да го заловят, след което в Свиленград с автобус се придвижил до София и се явил в ДАБ. С решение № 2992/24.11.2011 г. на оправомощен орган при ДАБ, връчено на жалбоподателя на 10.01.2012 г., е образувано производството ме за предоставяне на статут. В интервю, проведено с участието на преводач от арабски език с търсещия закрила на 20.01.2012 г. той посочил, че причините за напускане на страната са липсата на бъдеще в нея - няма семейство, жилище и работа. Живее под наем заедно с родителите си. Не е имал никакви проблеми с официалните власти, не е заплашван, не е арестуван, не е осъждан, не членува в политическа партия. През 2006 г. - 2007 г. е пребивавал 6 месеца в Либия., но нископлатената работа, която намерил там, не го удовлетворила. Желанието му е да остане в България, в която да създаде семейство. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства на чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Насилието в страната не е достатъчно и непрезумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Тъй като жалбоподателя не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, не може да се приеме, че е лице което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004. Това е така, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Алжир, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. По изложените причини, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд