Решение № 12042 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 414/2012 г.

Решение № 12042 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 414/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Люлин - Нет" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 916П, ет. 7, ап. 18, представлявано от управителя Маринка Атанасова Иванова, чрез адв. Р. Кънев, против Решение № 4494/19.10.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2389/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № Л47-0167/19.01.2011 г. на началника на Митница Столична за прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG 005800Q00603 от 2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се неправилен извод на съда, че разпоредбата на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ допуска отнемане на процесното разрешение единствено въз основа на извършени оперативни проверки. Относно процедурата по издаване на това решение, приложим бил ЗАНН, поради санкционния характер на решението. Посочената норма от ЗАДС била неприложим материален закон по време, тъй като няма обратно действие, а е приложена за нарушения, осъществили се преди влизането й в сила. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична, чрез юрк. Конакчиева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред АС е било посоченото решение на митнически орган, с което на осн. чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е прекратено разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG 005800Q00603/2010 г., поради установяване /при две проверки/ на налични в обекта за търговска дейност на дружеството на количества цигари различни марки без бандерол. Фактическите констатации на проверките не са били оспорени, нито по време на съставяне на протоколите за това, нито при оспорването на административния акт пред съда, не се оспорват и в касационната жалба. Съгласно чл. 90ж, ал. 1, т. 7 ЗАДС, органът по чл. 90г, ал. 1 /началникът на митницата/ прекратява издаденото разрешение, когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Обосновано на събраните доказателства, при липса на оспорване на фактическите констатации на протоколите от извършените проверки, първоинстанционният съд е приел, че е осъществена хипотезата на посочената норма. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и разбирането на АС за приложимост на посочената материална норма, както и на това за действието й по време, тъй като законосъобразността на административния акт /какъвто без съмнение е процесното решение за отнемане на прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия/, се преценява към момента на издаването му. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,