Решение № 9824 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на „Диагностично консултативен център Хипократ“ ЕООД, представлявано от управителя д-р С. А., чрез адв. Петрова, срещу Решение № 513/06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 907/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик). В касационната жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, в писмен отговор, чрез ст. юриск. Никленова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното:

С обжалваното решение АС – Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Диагностично консултативен център Хипократ“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-65 от 28.04.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, в частта с която, за нарушения по чл. 241 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г., на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО, във вр. с чл. 59, ал. 13, предл. първо от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД 2023 – 2025 г., на „Диагностично консултативен център Хипократ“ ЕООД са наложени три санкции, както следва:

• частично прекратяване на Договор № 13/РД-29-405 от 07.11.2023 г. по отношение на д-р С. С. с УИН 1400000755, изпълняващ пакет „Вътрешни болести“;

• частично прекратяване на договор № 13/РД-29-405 от 07.11.2023 г. по отношение на д-р А. Ж. с УИН 1400000024, изпълняващ пакет „Хирургия“;

• частично прекратяване на договор № 13/РД-29-405 от 07.11.2023 г. по отношение на д-р А. Ж. с УИН 1400000024, изпълняващ пакет „Хирургия“.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „Диагностично консултативен център Хипократ“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен Договор № 13/РД-29-405 от 07.11.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично-консултативен център.

За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на адресата. По отношение съответствието на акта с материалния закон, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е счел за доказани по делото фактическите установявания на органа, изложени в т. 5, 6 и 7 от оспорената заповед, а именно:

по т. 5 е констатирано нарушение на чл. 241 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО във вр. с чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД 2023 - 2025 г., изразяващо се в отчитане от страна на ЛЗ "ДКЦ Хипократ“ ЕООД в електронния отчет на дата 04.03.2025 г. на медицинска дейност по отношение на ЗОЛ П. К. по пакет „Вътрешни болести“ за м. февруари 2025 г., обективирана в Амбулаторен лист (АЛ) от 19.02.2025 г. от д-р С. С., която не е извършена;

по т. 6 е констатирано нарушение на чл. 241 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО във вр. с чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД 2023 - 2025 г., изразяващо се в отчитане от страна на ЛЗ "ДКЦ Хипократ“ ЕООД в електронния отчет на дата 04.03.2025 г. на медицинска дейност по отношение на ЗОЛ П. К. по пакет „Хирургия“ за м. февруари 2025 г., обективирана в АЛ от 19.02.2025 г. от д-р А. Ж., която не е извършена;

по т. 7 е констатирано нарушение на чл. 241 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО във вр. с чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД 2023 - 2025 г., изразяващо се в отчитане от страна на ЛЗ "ДКЦ Хипократ“ ЕООД в електронния отчет на дата 04.03.2025 г. на медицинска дейност по отношение на ЗОЛ П. К. по пакет „Хирургия“ за м. февруари 2025 г., обективирана в АЛ от 27.02.2025 г. от д-р А. Ж., която не е извършена;

Сочените обстоятелства са приети от първоинстанционния съд за съставомерни и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р С. С. и д-р А. Ж. за това, че същите са издали 3 (три) броя АЛ по отношение на ЗОЛ П. К. във връзка с диспансерни и профилактични прегледи, които реално не са извършени.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред АС - Пазарджик, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

По делото е разпитана като свидетел П. К., която е потвърдила пред съда информацията предоставена пред РЗОК – Пазарджик, а именно, че на посочените дати не са й извършвани прегледи от д-р С. С. и д-р А. Ж..

При тези факти обосновано съдът е приел, че е установено отчитането на неизвършена дейност и е налице представяне на неверни данни, за което се следва санкцията "прекратяване на договор" в хипотезата на чл. 462, ал. 1, б. "а" от НРД за МД 2023 - 2025 г., във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а", предл. първо от ЗЗО.

Задължението за отчитане на осъществената медицинска дейност от страна на изпълнителя по индивидуален договор е вменено с разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. В случая, спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023 - 2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, б. а от ЗЗО. При безспорно удостоверено невярно документиране на прегледи с амбулаторни листа на дата 19.02.2025 г., докато лекарят изобщо не е бил с пациентката, която е била на работното си място, както и липсата на преглед на 27.02.2025 г., то правилно е установено, че е отчетена дейност, която не е извършена от д-р С. С. и д-р А. Ж..

Както беше посочено, отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, б. "а" от НРД за МД 2023 - 2025 г. При наличие на такива категорично установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията „прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. От събраните по делото и непротиворечащи си доказателства, а именно амбулаторни листи и свидетелски показания, може да се направи единствения възможен извод, че на здравноосигуреното лице не са били извършени отчетените за извършени от д-р С. С. и д-р А. Ж. дейности, поради което е налице нарушение на условията и реда за оказване на първична извънболнична помощ.

Не се споделя и твърдението относно противоречия в съдържанието на оспорения административен акт. Същият в достатъчна степен конкретизира установените факти и нарушенията, за които е ангажирана отговорността на ЛЗ. Съгласно чл. 453, ал. 2 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция. В случая са установени три нарушения, поради което за всяко от тях е определена санкцията „прекратяване на договор“.

Ето защо, съставът на АС - Пазарджик правилно е приел, че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност. С оглед на фактите по спора - отчетена, но неизвършена медицинска дейност спрямо пациент, който изобщо не е бил прегледан, не би могло да се обуслови маловажност на случая.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за издаването й, обуславящи разпоредените правни последици.

Аргументите на касатора, по същество, касаещи незаконосъобразност на обжалваната заповед, са надлежно обсъдени от първостепенния съд и същият съобразно правилото на чл. 172а, ал. 2 от АПК е изложил мотиви относно неоснователността на възраженията, посочвайки становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. В оспореното решение е извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Видно от развилото се съдебно производство пред ВАС процесуалният представител на ответната страна не се е явил в провелото се на 24.09.2026 г. открито съдебно заседание по делото. В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като на ответника по касация следва да се присъди сумата от 40,90 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,