Решение № 5907 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1764/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез пълномощниците - юрисконсулти И. Иванова и Ю. Борисова, срещу решение № 14501 от 29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2469/2025 г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу изводите на съда, че макар да е имал задължение да уведоми Нотариалната камара, не е бил обвързан от нейния отговор, поради което е следвало да се произнесе и без да получи становището й. Заявява, че не се е произнесъл с изричен акт по обективни причини - именно неполучено становище от Нотариалната камара, водещо до невъзможност за изпълнение изискването на чл. 34б, ал. 4 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Освен това посочва, че Й. С. е подала заявления за преместване в два различни района - Районен съд Варна и Софийски районен съд, поради което за него е била налице невъзможност да пристъпи към произнасяне по настоящото заявление, което е второ, докато не бъде постановен окончателен акт по първото, а и не е била ясна волята на нотариуса къде желае да бъде преместен. Оспорва съдебното решение и в частта за разноските, като счита, че неправилно не е било разгледано възражението му за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност и на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът - Й. О. С. чрез пълномощниците си - адвокати Г. Амуджиев и С. З.-Амуджиева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Върховна касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Й. С., като е отменил мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявление вх. № 94-Й-52#10/24/02.09.2025 г. за преместването й като нотариус от съдебния район на Районен съд Шумен в съдебния район на Софийски районен съд и е изпратил преписката на органа за произнасяне по заявлението в 14-дневен срок, при съобразяване с мотивите на съда. От фактическа страна е установил, че С. е нотариус, вписана от 2015 г. в Регистъра на Нотариалната камара под рег. № 717, с район на действие - Районен съд Шумен. На 02.09.2025 г. е подала до министъра описаното по-горе заявление за преместване. От сезирания орган било изпратено на Нотариалната камара писмо рег. № 94-Й-52#15/16.10.2025 г., за съгласуване на основание чл. 34б, ал. 4 ЗННД, но отговор не е постъпил. До приключване на устните състезания пред първата инстанция (а и в хода на касационното производство) не е установено да е постановен изричен акт по процесното заявление. От правна страна съдът е приел, че по искането на С. е подадено на основание чл. 34б, ал. 1 ЗННД, но компетентният орган - министъра на правосъдието, не се е произнесъл в законоустановения 14 -дневен срок от постъпване на заявлението, поради което и на основание чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ. След анализ на приложимите норми е посочено, че съгласуването с Нотариалната камара по чл. 34б, ал. 4 от ЗННД, е предвидено като задължение на министъра на правосъдието да поиска от Камарата становище, което той в случая е изпълнил, макар и един месец след изтичане на срока за произнасяне. Недепозирането на това становище от Нотариалната камара не отменя задължението му да се произнесе с изричен писмен акт - заповед за преместване или изричен отказ. Неспазването на формата за произнасяне е основание за отмяната на оспорения мълчалив отказ, което е преценено и като съществено нарушение на административнопроизводствени правила, и като нарушение на материалния закон. Отхвърлено е възражение на ответника, че наличието на висящо производство по предходно подадено от С. заявление от 01.07.2025 г. за преместване в съдебния район на Районен съд Варна, е било пречка за приключване на производството по настоящото заявление. Съдът е изложил, че министърът на правосъдието е следвало да се произнесе по първото заявление много преди постъпването на второто, а и по него е било постановено към тогавашния момент невлязло в сила решение № 11455 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 1879/2025 г. на Административен съд Варна, с което също е бил отменен незаконосъобразен мълчалив отказ. При тези мотиви съдът е постановил решението си, като в тежест на ответната страна е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), като не е обсъдил възражение на прекомерност от юрисконсулт И. Иванова, направено в съдебно заседание след представяне на списъка за разноски и договора за правна помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред министъра на правосъдието е на основание чл. 34б, ал. 1 и сл. ЗННД, който е компетентният орган да издаде заповед за преместване на нотариус от един район на действие в друг, при наличието на важни причини, изброени в чл. 34б, ал. 2 ЗННД и при наличие на открито място по чл. 10 от закона. Съгласуването с Нотариалната камара е предвидено в чл. 34б, ал. 4 ЗННД и то представлява задължение на министъра на правосъдието да уведоми този орган за започналото административно производство и за правото на Камарата да даде становище. Произнасянето му обаче, не е обвързано от даденото от нея или както е в случая - от недадено такова становище, още повече, че в хода на настоящото производство становището е поискано след изтичане на срока за произнасяне на органа. Министърът на правосъдието дължи произнасяне в указания срок 14-дневен дори и без да е постъпило становище от Нотариалната камара, като при непроизнасяне от негова страна се формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. В тази връзка, неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на решението, защото не е налице мълчалив отказ при липса на постъпило становище от Нотариалната камара. След като органът не е поискал даването на становище в срока за произнасяне, той не може да очаква срочно постъпването на такова, а и дори становище да не постъпи, това не го освобождава от задължението да се произнесе в срока по чл. 34б, ал. 4 ЗННД. Не е налице невъзможност за произнасяне и заради наличието предходното заявление от 01.07.2025 г. за преместване в различен съдебен район. По него също липсва надлежно произнасяне, окончателно установено с решение № 2234 от 26.02.2026 г. по адм. дело № 12010/2025 г. на ВАС, поради което не може органът да обосновава бездействието си по едно производство с бездействие по другото. По отношение твърдението за неяснота във волята на заявителя за желанието му в кой от двата района предпочита да бъде преместен, ако органът е считал това за недостатък, същият е подлежал отстраняване по реда на чл. 30, ал. 2 АПК, но не може да бъде квалифицирано като основание за непроизнасяне в срока по чл. 34б, ал. 4 ЗННД. Ето защо правните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на основание чл. 146, т. 3 АПК, са правилни и те напълно се споделят от настоящия касационен състав. Министърът на правосъдието дължи изрично произнасяне в срок и под формата на заповед, която се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите, а мълчалив отказ в този случай е недопустим. Като е отменил мълчаливият отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне с изричен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА от процесуалните представители на ответника - адвокати Г. Амуджиев и С. З.-Амуджиева и предоставената от тях правна защита на друг юрист, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, съобразно поискания размер в списъка за разноски, съответстващ на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 520 евро. Неоснователно е направеното възражение на прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно ефективно осъщественото процесуално представителство от двамата адвокати, с изготвяне на писмен отговор и явяване в съдебно заседание. Същите обстоятелства обосновават неоснователност и на искането за изменение по чл. 176а, ал. 4 АПК на първоинстанционното решение в частта му за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,