Решение № 1122 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 27/2017 г.

Решение № 1122 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 27/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" В. при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 2261 от 11.11.2016 г. по адм. дело № 623/2016 г. на Административен съд В., с което по жалба на "В. Б. Е. Ди" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В., ул. П. Е." .№..., е обявена нищожността на Ревизионен акт № Р-03000315004969-091-001/18.11.15 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 668/11.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който на "В. Б. Е. Ди" ООД са установени допълнителни задължения за м. 02.15 г. за ЗОВ по КСО /за фонд ДОО/ в размер на 5113.90 лв. и лихви- ЗЗ8.62 лв., вноски по ЗЗО в размер на 2150.40 лв. и лихви-142.39 лв., ЗОВ по КСО /за фонд ДЗПО-УПФ/ в размер на 1176 лв. и лихви 77.87 лв.; за д. п. м. 01, 03, 04 и 05.2015 г. ЗОВ по КСО/за фонд ДОО/ в общ размер на 22879.57 лв. и лихви- 1195.15 лв., вноски по ЗЗО в общ размер на 9580.37 лв. и лихви- 501.07 лв. и ЗОВ по КСО /за фонд ДЗПО-УПФ/ в общ размер на 5037 лв. и лихви-264.57 лв., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- "В. Б. Е. Ди" ООД чрез пълномощника адвокат С. Д. в подробно писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Счита, че решението е в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да обяви оспорения пред него ревизионен акт за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган, тъй като В. Х.- началник сектор "Ревизии" не е възложил ревизията на собствено основание, като титуляр, определен със заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП за органи, които да възлагат ревизии, а е възложил ревизията в качеството на заместник на отсъстващ титуляр. Приел е също, че с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт следва да бъде издаден от органите посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, т. е. органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията следва да са служители заемащи длъжност инспектор по приходите, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност, и последицата е нищожност на ревизионния акт. Решението е правилно, независимо от обстоятелството че второто посочено от съда основание за нищожност е в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Процесният ревизионен акт е нищожен на първото посочено от съда основание- издаден е от некомпетентен орган, тъй като В. Х.- началник сектор "Ревизии" не е възложил ревизията на собствено основание, като титуляр, определен със заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП за органи, които да възлагат ревизии, а е възложил ревизията в качеството на заместник на отсъстващ титуляр. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията, а съгласно ал. 2 на чл. 112, ал. 2 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция-по т. 1 или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор- за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая ревизионното производство се образувано с издаването на ЗВР № Р-03000315004969-020-001/30.06.2015 г. от В. Г. Х. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП-В., в качеството му на заместник на Б. С. С. на длъжност Началник сектор. Органите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени от директора на ТД на НАП-В. на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП със заповед № Д-153/29.01.15 г. Съгласно тази заповед при отсъствие на Б. С. С. - началник на сектор "Ревизии" за негов заместник е определена М. А. В.- началник сектор "Ревизии". Безспорно е установено, че Б. С. е отсъствал на 30.06.15 г. -датата на издаване на ЗВР, видно от представената заповед № 3518/11.06.2015 г., с която му е разрешен отпуск за периода от 29.06.2015 г. до 30.06.2015 г. При отсъствието му заповедта за възлагане на ревизията е следвало да бъде издадена, съответно ревизионното производство образувано и определени органите по приходите, които да извършат ревизията, от изрично определения в заповедта на директора на ТД на НАП заместник, а именно М. В.- началник сектор "Ревизии". Заместване се извършва в случаите когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. По силата на изричната писмена заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП, при отсъствие на титуляра компетентен да определи органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и техните заместници, е изрично определения в тази заповед заместник. В случая ЗВР е издадена от В. Х. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП-В., в качеството му на заместник на Б. С. С., на длъжност Началник сектор. Но с такова правомощия същият не е разполагал. Освен това от самата заповед № Д-153/29.01.2015 г. е видно, че Б. С. С. е определен за заместник В. Г. Х., а не обратно. Това обстоятелство налага извода, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, съответно, че ревизията е извършена от ревизиращи органи и ръководител на ревизията, определени със ЗВР от орган, който не е имал такава компетентност. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение