Решение № 194 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2019 г.

Решение № 194 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/-гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Е. Йорданова против решение № 70 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 2787/2018 Г. на Административен съд-Бургас, с което е отменена заповед № РД 25-1269/29.08.2018 г. на Директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 42, ал. 1 от Договор № 021970/24.04.2017 г. на "ФАРМА ГРУП" ЕООД с ЕИК 102860117 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. "Славейков", бл. 69, ет. 1, партер, представлявано от управителя В. Николов е наложена санкция – финансова неустойка в общ размер 1000 лева, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена издадената заповед за налагане на санкция. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- "ФАРМА ГРУП" ЕООД, чрез пълномощника адвокат И. Найденов изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд по жалба на "ФАРМА ГРУП" ЕООД е отменил заповед № РД 25-1269/29.08.2018 г. на Директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 42, ал. 1 от Договор № 021970/24.04.2017 г. на дружеството е наложена санкция – финансова неустойка в общ размер 1000 лева. Съдът е приел, че нарушението по т. 1 от заповедта не е безспорно установено, а по т. 2, 3 и 4 рецептурните бланки не са отчетени от аптеката в РЗОК и е налице хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Инструкция № РД-16-28/11.07.2018 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК /Инструкцията/. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, по т. 1 от заповедта, че "АПТЕКА 333" съхранява два броя рецептурни книжки- рецептурна книжка номер 5528691 на ЗОЛ Х. Илиев и рецептурна книжка номер 7043217 на ЗОЛ С. Славова-нарушение по чл. 13, ал. 6 от Индивидуален договор (ИД) № 021970/24.04.2017 г. Във връзка с условията за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. Това е констатирано при проверката и отразено от проверяващите в констативния протокол, че изпълнителят няма право да съхранява рецептурни книжки на пациенти в аптеката с изключение на случаите по чл. 10, ал. 2 от ИД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка във връзка с посоченото нарушение не е изяснена от административния орган, тъй като не е изследван въпроса за наличието на изключението по чл. 10, ал. 2 от ИД. В случая, липсва яснота дали установените две рецептурни книжки се съхраняван в аптеката при условията на цитираното по-горе изключение – поради липсата или недостатъчно количество на предписания лекарствен продукт. В този смисъл наложената от административния орган санкция – финансова неустойка се явява незаконосъобразна. Административният орган е приел, че нарушението по т. 2 от заповедта се състои в невъвеждане на информацията от 9 броя рецептурни бланки в базата данни на софтуера в момента на отпускане на лекарствата, а по т. 3 и по т. 4 нарушенията се състоят в липсата на попълнени задължителни реквизити в изрично описани рецептурни бланки в момента на отпускане на лекарствата - чл. 15, ал. 2 от ИН и по чл. 13, ал. 4, т. 1, т. 3 и т. 4 от ИД. Това е отразено от проверяващите в констативния протокол. Проверяващите са посочили, че процесните рецептурни бланки не са отчетени от аптеката пред РЗОК и ако не са отчетени, то рецептите не следва да бъдат платени. След като процесните рецептурни бланки не са отчетени от аптеката пред РЗОК същите не са заплатени от РЗОК. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Инструкция № РД-16-28/11.07.2018 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. Аналогичен е и текста на чл. 42, ал. 2 от ИД № 021970/24.04.2017 г. След като е налице неотчитане на рецептурни бланки пред РЗОК, не следва и налагане на предвидената санкция. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено за сумата от 600,00 /шестстотин/ лева. Страната е представила доказателства за така претендираните разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,