Решение № 6159 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2021 г.

Решение № 6159 от 21.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. против решение № 2115 от 23.11.2020 г. по адм. дело № 1246/2020 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Г. против заповед № РД-20-115/10.02.2020 г. на кмета на район "Централен" община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "ремонт на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда" с идентификатор 56784.522.659. 2 в поземлен имот с идентификатор 56784.522.659 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район "Централен", община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд– Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Действително, оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Административният акт е издаден на основание чл. 225 а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено жалбоподателят Г. да премахне незаконен строеж "ремонт на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда" с идентификатор 56784.522.659. 2 в поземлен имот с идентификатор 56784.522.659 по кадастралната карта и регистри на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица], изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж. Заповедта е издадена след съставен констативен акт № 42/25.11.2019 г., с който е установено, че покривът на сградата е премахнат, направен е надзид с височина 0, 5 м. и е отлят стоманобетонен пояс, върху който е изпълнена нова дървена конструкция с обособена капандура по северната фасада. Строителството е извършено през есента на 2019 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. Тези констатации са възпроизведени в оспорената заповед и са възприети безкритично от състава на Административен съд - Пловдив. При тези факти настоящата инстанция приема, че заповедта е издадена в нарушение на изисквания за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изяснени релевантните на спора факти и обстоятелства. Изводът на административния орган, че извършеното строителство не представлява текущ ремонт е изцяло декларативен и без доказателства в този смисъл. Не са изяснени параметрите и конфигурацията на покривната конструкция преди ремонта, включително кота било и кота корниз, както и характеристиките на извършеното строителство, за да се направи извод, че строежът не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са събрани и доказателства в този смисъл. Не са обсъдени писмо изх. № 94012-28533/22.10.2019 г., с което на собствениците на сградата е дадено предписание да възстановяват покривната конструкция в същия вид и обем със запазване на кота корниз и кота било, заявлението на жалбоподателя Г. за предприемане на ремонтни дейности на покрива, както и писмо изх. № 94012-28364/26.09.2019 г. на главния архитект на район "Централен", община Пловдив, с което заявителят е уведомен, че заявените строително – монтажни дейности попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ (текущ ремонт) и за тях не се изисква разрешение за строеж. В този смисъл не са събрани доказателства и от страна на административния орган не е изяснено дали извършеното строителство се отклонява от конфигурацията, вида и обема на съществуващия преди ремонта покрив, променени ли са кота било и кота корниз, изградени ли са нови елементи като капандури и други, необходимо ли е укрепването на съществуващата тухлена зидария, в каквато насока е представеното констуктивно становище. Поради това не е установено дали целият строеж е незаконен или само част от него. Освен това в административния акт не са изложени съображения за това дали извършеното строителство представлява основен ремонт или реконструкция на покрива и съответно не са изяснени фактическите основания за квалифицирането на строежа съгласно § 5, т. 42 и т. 44 ДР ЗУТ. Допуснатите формални и процедурни нарушения са съществени, тъй като са пречка да се установят действителните параметри на незаконния строеж, ако е налице такъв и съответно вида и обема на наредения за премахване строеж. При тези нарушения оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая заповедта е издадена без да е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като при липсата на посочените по – горе нарушения не е установено по безспорен начин, че за описания в заповедта "ремонт на покривна конструкция" следва да бъде издадено разрешение за строеж и същият не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Не е извършена преценка за характера, вида и обема на незаконното строителство, поради което липсва баланс между обществения интерес, който следва да бъде защитен чрез премахването и правата на собствениците, тъй като премахването на покривната конструкция ще се отрази негативно върху цялата двуетажна жилищна сграда, която освен това е част от групов паметник на културата и подлежи на опазване по Закона за културното наследство. По този начин правата и интересите на жалбоподателя са засегнати в по- голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден акта, което е в противоречие с принципа за пропорционалност, цитиран по-горе и обосновава противоречие на заповедта с материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена, а изводите на административния съд в обратен смисъл са необосновани и не кореспондират с материалния закон. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на район "Централен", община Пловдив да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, съдът намира, че община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. Г. сумата 80. 00 лв. разноски поделото, представляваща заплатена държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,