Решение № 6302 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2018 г.

Решение № 6302 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф. С. А. С." ЕООД, представено от управителя А. С., срещу решение № 5345/31.08.2018 г. на Административен съд С.-град по административно дело № 3886/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0333467/20.03.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснато при издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието, включително липса на мотиви относно налагането и срока на мярката. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд С.-град заповед по отношение на "Ф. С. А. С." ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – павилион за бързо хранене в гр. С., ж. к. "Д. 1" до бл. ... за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена контролна покупка на стойност 1. 30 лева на 16.03.2018 г., за която е платено в брой. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано със създадено трайно противоправно състояние, негативните последици за фиска, тежестта на деянието и обществената опасност на поведението на нарушителя, продължителността на търговската дейност, възможността за извършване на ново нарушение със съществени вреди за фиска и целите на превенцията за преустановяване на лошите практики в обекта. За да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Според него жалбоподателя е нарушил реда за документиране на извършена продажба на стоки с издаване на фискален бон. Изключил е да са допуснати опущения от административния орган при определянето на срока на мерките. Определянето на срока било достатъчно мотивирано, за да обуслови преценка за съответствие на мерките с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 16.03.2018 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Неотносими към предпоставките за налагане на ПАМ са доводите на касатора за приложимост на института на маловажния случай по чл. 28, б. "а" ЗАНН. Маловажността на случая изключва наказуемостта и е от значение за осъществяване на административно-наказателната отговорност. При действието на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налаган независимо от тази отговорност. Основателен е доводът на касатора за пропуск на съда да възприеме липсата на относими към определяне на срока на ПАМ мотиви в заповедта за налагането им. Не представлява трайно противоправно състояние констатацията за еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Тежестта на нарушението не е дефинирана /непрецизно е използването на понятието "деяние" във връзка с осъществяване на отговорност на юридическо лице/. Тя е определ?ма при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от деня и съотнасяне към дневните обороти от предните дни; съобразяване на броя на посетителите към момента на проверката, вида и характера на търговската дейност; изследване на фактическата и регистрираната касова наличност и др. Неотносима е продължителността на упражняване на търговската дейност без да е въведено твърдение и да са установени предходни опущения във връзка с документиране на осъществени от търговеца касови продажби на стоки. Неясно е как се дозира превенцията с конкретния срок на мярката. Липсата на мотиви относно срока на мерките при наличие на материалните предпоставки на ПАМ е опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на ЗПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение