Решение № 10609 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Я. от гр.София, чрез адв. Цонев, срещу Решение 24972 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 12320/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на разпореждания 214-00-1268-2/26.07.2023 г., 214-00-1268-3/26.07.2023 г. и 214-00-1268-4/26.07.2023 г. и трите на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град, респ. се отменят същите като незаконосъобразни, или делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град, чрез гл. юриск. Бабурска, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира на първо място касационната жалба за частично процесуално недопустима. След като извърши дължимата преценка, касаеща допустимостта на депозираната касационна жалба, по която е образувано това съдебно производство, настоящият състав на ВАС на РБ, VI-то отд. намира за установено следното. Всъщност административният съдия е бил сезиран с жалба срещу акт на Директора на ТП на НОИ София град, с който последният е разгледал по същество депозирана пред него жалба на Я. срещу три разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, а именно: 214-00-1268-2/26.07.2023 г., 214-00-1268-3/26.07.2023 г. и 214-00-1268-4/26.07.2023 г., като с първото, издадено на основание чл.54ж ал.1 КСО, е отменено предходно негово разпореждане 214-00-1268-1 от 18.02.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на лицето по нейно заявление вх. 214-00-1268 от 05.02.2020г. С второто разпореждане е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по същото това заявление от 2020г., а с третото на основание чл.114 ал.3 КСО е разпоредено Я. да възстанови сумата от общо 13 553,65 лева добросъвестно получено парично обезщетение за безработица. Ръководителят на ТП на НОИ София-град е разгледал жалбата на Я. срещу трите разпореждания и се е произнесъл с решение, което е обжалвано пред АССГ. Последният с решението си от 27.11.2024г. е отхвърлил жалбата на лицето изцяло, като е посочил, че решението му подлежи на касационен контрол само досежно акта на Ръководителя на ТП на НОИ София-град, в частта по потвърденото от него разпореждане 214-00-1268-4/26.07.2023 г., а в останалата част е окончателно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че съдебното решение на АССГ е окончателно в ЧАСТТА, касаеща извършеното произнасяне на ответника по касация досежно законосъобразността на разпореждания 214-00-1268-2/26.07.2023 г. и 214-00-1268-3/26.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква б, буква д за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В разглеждания казус жалбата на Я. в тази и част касае акт на Ръководителя на ТП на НОИ София-град, който е постановен по жалба срещу актове по чл.117 ал.1, т.2, б. б КСО(разпореждане за отмяна, поради неправилно определяне на обезщетение за безработица на основание чл.54ж ал.2, т.1 КСО, респ. за отказ на обезщетение за безработица по заявлението на лицето от 2020г. на основание чл.54ж ал.1 КСО). В двете разпореждания изрично също е посочено, че те подлежат на обжалване по реда на чл.117, ал.1,т.2, б. б КСО. При това положение и с оглед предвиденото в чл.119 КСО досежно всички визирани актовете по чл.117 ал.1, т.2, б. б КСО, то обосновано се налага извода, че съдебното решение на административния съд се явява окончателно в тази му част. Не може да се споделят изложените в касационната жалба твърдения в тази насока, че всъщност чл.119 КСО имал предвид, че за б. б и б. д е за суми до 1 000 лева, тъй като поначало актовете, влизащи в категорията на посочените по чл.117 ал.1, т.2, б. б КСО, не определят парични размери, респ. и не съдържат суми. Т.е. това са актове, с които се отказва, изменя или прекратява обезщетение за безработица, за разлика от актовете по б. д имащи за предмет винаги конкретни суми за възстановяване, като получени без основание от държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 или за възстановяване по чл. 115, ал. 2. В този смисъл и граматически сумата от 1 000 лева чрез поставеното тире само по отношение б. д, ясно отбелязва, че се отнася само до хипотезите по тази буква, но не и по предходната. За да се отнасяше и до останалите посочени букви, или поне и за случаите на б. б, то следваше текстът да е изписан така: с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б" и буква "д" за суми до 1000 лв.,.. След като след б.б е поставена запетая, то ясно е, че сумата от 1 000 лева е относима само към хипотезите по б. д, към което води и направеното по-горе логическо тълкуване. Предвид изложеното, касационната жалба на А. Я. срещу Решение 24972 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 12320/2023г. по описа на АССГ е процесуално недопустима в частта, с която се търси касационна проверка, включваща акта на ответника по касация, с която той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждания: 214-00-1268-2/26.07.2023 г. и 214-00-1268-3/26.07.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. Това обосновава и оставянето и без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, а образувано по нея съдебно производство се прекрати. Този извод не се променя и от твърденията на защитата на Я. в жалбата за нищожност на атакуваните разпореждания, тъй като такъв контрол касационният съд упражнява само при допустимост на касационната жалба. Само за пълнота следва да се посочи, че с молба от 14.10.2025г.(в срока за представяне на писмени бележки) самият касационен жалбоподател Я. моли да се съобрази при постановяване на настоящото съдебно решение и съдебна практика на отделението, която прилага. Видно е от представеното от страната Решение 4885 от 13.05.2025г. на ВАС на РБ, че съставът, по идентичен на настоящия случай, е приел недопустимост на касационния контрол на акта на Директор ТП на НОИ по отношение на идентични актовете по чл.117 ал.1, т.2 б. б КСО на ръководителя на осигуряването по безработица. По останалата част(акта на ответника по касация, с който той се е произнесъл по обжалваното пред него разпореждане 214-00-1268-4/26.07.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица, представляващо акт по чл.54ж ал.3 КСО), то доколкото посоченият за възстановяване размер е над 1 000 лева, то същият подлежи на касационна проверка(чл.119 КСО, във вр. с чл.117 ал.1, т.2, б. д КСО в частта за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.114 ал.3 КСО). При това положение и като разгледа допустимия за касационна проверка предмет актът на ответника по касация от 17.11.2023г., с който е потвърдено разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица под 214-00-1268-4/26.07.2023 г., задължаващо Я. на основание чл.114 ал.3, във вр. с ал.2, т.2 КСО да възстанови добросъвестно получените общо 13 553,65 лева обезщетение за безработица по нейно заявление вх. 214-00-1268 от 05.02.2020г., то настоящият състав намира жалбата за неоснователна в тази и част. Това е така, защото в резултат на влязлото в сила на 27.11.2024г. съдебно решение по настоящото дело е настъпила стабилизация на издадените разпореждания: 214-00-1268-2/26.07.2023 г. и 214-00-1268-3/26.07.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Или за Я. повече не е било налице основанието, послужило за плащане на тези суми от фондовете на ДОО. В този смисъл налице е основание за възстановяване на получените без основание плащания, като в настоящата хипотеза е без значение дали лицето е било добросъвестно при получаването им, съгласно визираната в акта хипотеза тази на чл.114 ал.2, т.2 КСО когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. При това положение обсъждането на останалите въпроси, които са били разрешени с приключилото и влязло в сила съдебно решение по приложеното делото, се явява неотносимо за това съдебно производство. Това е така, защото изложените в касационната жалба основания за незаконосъбразност на съдебното решение на първоинстанционния съд касаят преценка, която е била вече извършена от съда по приключилия спор по същото делото, имащи за предмет твърдяната недействителност(нищожност и унищожаемост) на разпореждания 214-00-1268-2/26.07.2023 г. и 214-00-1268-3/26.07.2023 г., потвърдени с акта на Директор ТП на НОИ София град 1040-21-679 от 17.11.2023г., поради което тези оплаквания няма как да бъдат разглеждани отново и в настоящото съдебно производство, респ. да бъдат ревизирани изводите по влязлото в сила съдебно решение от 27.11.2024г. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е постановил отхвърляне на жалбата на Я. и срещу акта на Ръководителя на ТП на НОИ София-град и потвърденото с тази част от него разпореждане 214-00-1268-4/ 26.07.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,