Решение № 12584 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 839/2014 г.

Решение № 12584 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 839/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу решение № 6075 от 8.10.2013 г., по адм. дело № 5487/2013 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед № РД- 11-638 от 9.05.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Димитър Томов Янев, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но нарушение на изискванията за форма на акт, при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Янев е наложен без административният орган да е установил точно и конкретно в какво се изразява нарушението, извършено от Янев. Правилно в тази насока съдът е установил въз основа на събраните по делото доказателства, че на последния е наложено дисциплинарно наказание за неосъществен контрол в две насока - 1. Не е упражнил необходимия финансов контрол на изпълнението на трудовите задължения от служителя Трънкова - старши специалист в РПС Пазарджик и 2. неосъществен контрол при воденето на необходимата отчетност на поверените на Трънкова материални средства и не е упражнил контрол върху наличността и движението на същите. В административната преписка липсват доказателства какви са били трудовите задължения на Трънкова, тъй като липсва длъжностна характеристика за длъжността, която същата е заемала, при което не може да се приеме за установено, че Янев не е изпълнил своите задължения да осъществи контрол дали са изпълнени от нея тези задължения. Освен това административният орган не е установил по категоричен начин, че числящите се по инвентаризация шини за еластична ограда по две сметки не отговарят на намерените реално при извършената проверка, доколкото за неупражнения контрол за начина на заприходяване и осчетоводяване на тези материали е ангажирана дисциплинарната отговорност на Янев. По преписката, а съответно и по първоинстанционното дело липсва инвентаризационен протокол за извършената проверката, по повод на която е изготвен доклад с вх. № 93-01-2441 от 3.04.2013 г. от директора на Дирекция "АРОК", а и в самия доклад липсва конкретност в твърдението за установения на място брой шини- твърденията в доклада се свеждат до общите фрази, че числящите се по инвентаризационен акт 899 бр. шини реално са два пъти повече, а тези числящи се по друга сметка - 577 са също почти два пъти повече. В тази насока правилно съдът е кредитирал и гласните доказателства, които установяват, че реална проверка в същност не е била извършена, а проверяващите са се задоволили да направят снимки. Въз основа на това обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото дисциплинарнонаказващият орган не е установил извършено нарушение от страна на Янев по безспорен начин, формата на вината му, не е оценил събраните доказателства и съответно в заповедта не фигурират задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител. При постановяване на решението не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Още с разпореждането от 5.06.2013 г. съдът е разпределил правилно доказателствената тежест на страните, като е дал конкретни указания на страните за това. Отделно от това видно от съдържанието на протокола за проведеното съдебно заседание от 16.09.2013 г. съдът отново е напомнил доказателствената тежест на страните и е дал конкретни указания на ответника във връзка с това. Правилно при това съдът е преценил, че тежестта за установяване наличието на фактическите основания посочени в административния акт лежи върху административния орган, който обаче не е сторил това в хода на съдебното производство, въпреки двукратно дадените му указания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, но само за настоящата инстанция в размер на 500 лв., представляващи размера на заплатения от него хонорар за едни адвокат, доколкото искането е направено в срок до приключване на последното заседание на тази инстанция. Искането за присъждане на направените разноски пред първата инстанция е разрешен с постановеното по първоинстанционното дело и влязло в сила определение № 7428 от 11.12.2013 г., поради което настоящият състав не следва да се произнася по същото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение