Решение № 5066 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2016 г.

Решение № 5066 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК. Образувано е по жалба на К. С. Г. срещу Решение № 1185/20.06.2016 г. по адм. дело № 917 по описа на Административен съд – Б. за 2015 г. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От настоящият състав се иска отмяната на обжалвания съдебен акт в частта, която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди и за присъждане на направени от ищеца в първоинстанционното производство разноски, като предявеният иск бъде уважен като основателен и доказан в пълния му размер. Претендирано е присъждане на разноски за две инстанции. Ответната по жалбата страна, в депозирано писмено становище моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанцинното решение като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна по съществото на спора свързан с присъденото от първоинстанционния съд обезщетение и частично основателна в частта относно разноските. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на К. С. Г. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста в [населено място] за периода 16.10.2010 до 29.12.2010 г. изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ и лишаване на лицето от едночасов престой на открито. Твърдяло се, че в резултат на тези бездействия здравословното състояние на Г. се е влошило като същия получил силни болки и схващания в гърба, мускулите на ръцете и краката, имал непрекъснато главоболие, чувствал се ощетен с нарушени права и емоционално стресиран. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт ГД"ИН" гр. С. е осъдена да заплати на Г. обезщетение в размер на 280 лева за претърпени неимуществени вреди, представляващи преживяно унизително и недостойно отношение спрямо лицето, вследствие на противоправно бездействие на служители на ГД"ИН", изразяващо се в неосигуряване на едночасов престой на открито през периода 16. 10-29.12.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен в останалата му част като неоснователен. За да достигне до този правен резултат съдът е приел за установено, че лицето е пребивавало в Арест [населено място] през периода 16. 10-29.12.2010 г. През периода лицето пребивавало в помещение с № [номер] предназначено за двама души, разполагащо с две легла, разположени едно над друго. През периода на престой на Г. допустимия за пребиваване в помещението брой лица не е превишаван. Килията е била с площ 5, 9 кв. м. и на същата е бил извършен през месец март 2010 г. цялостен ремонт, при който са подобрени материално-битовите и санитарно-хигиенните условия за пребиваване на задържаните. В килията е имало мивка с течаща вода, тоалетна, легло, като е осигурено и необходимото за същото бельо. Б. е осигурено отопление на помещението. От представените по делото медицински документи е установено, че лицето е постъпило клинично здраво и е изведено от ареста в същото състояние. Обстоятелството, че на ищеца не е осигурен престой на открито през времето, през което е пребивавал в ареста не е оспорено, като ответника е потвърдил, че в ареста не съществува помещение или възможност за осигуряване на пребиваващите в него лица на престой на открито. Въз основа на така приетото за установено първоинстанционният съд е достигнал до извод, че претенцията на Г. е частично основателна, а именно до конкретизираният в решението размер от 280 лева. Прието е, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на възможност за разходка на лицето на открито според изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че след като няма обособено място за разходка в ареста [населено място] и след като такова не е осигурено по друг допустим от закона и режима на пребиваване на лицето в ареста начин, то ищецът е поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от същия закон, което е довело до пораждане на морално и емоционално страдание, стрес и безпокойство – състояния, водещи до физически дискомфорт и обездвижване, способно да причини неимуществена за лицето вреда. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил, че обезщетението в размер на 280 лева ще бъде достатъчно за да компенсира търпяните през процесния период от страна на ищеца вредни последици, и емоционален и физически дискомфорт. Взет е в предвид периода на престой, както и доказаните от Г. настъпили за физическото и психическото му състояние вреди. Съдът е приел, че площта на която е пребивавало лицето не може да бъде преценена като недостатъчна до такава степен, че да бъде засегната личността му. В хода на съдебното дирене е установено, че в килията с площ от 5, 9 кв. м. Г. е пребивавал с едно лице, през по-голяма част от времето, като е имало още едно лице, тоест в помещението са били трима за срок от десет дни. Преценено е, че ползваната от ищеца през претендирания период преценена с оглед останалите условия при които е търпяна мярката за неотклонение сама по себе си не може да доведе до извод за поставянето му в нечовешки и унизителни условия, така че личността му да бъде засегната по несъвместим с чл. 3 от КПЧОС начин. Поради описаното и тези обстоятелства не са взети в предвид от решаващия съд при определяне на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено. Жалбата е подадена от лице, имащо право от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство са събрани всички относими и имащи значение за правилното и обосновано произнасяне на съда обстоятелства свързани с поведението на длъжностните лица – служители на ГД "ИН" по време на престоя на Г. в Ареста в [населено място]. Установено е по безспорен и категоричен начин, че помещението в което лицето е пребивавало е основно ремонтирано, при което са създадени в рамките на възможното нормални условия за пребиваване. Площта на помещението макар и да не отговаря в пълнота на изискванията въведени от законодателя с разпоредбата на чл........ от ЗИНЗС не е критично малка до степен такава, че сама по себе си да може да предизвика вредни последици за личността и физиката на Г., които да подлежат на финансово компенсиране. Съобразявайки твърденията на ищеца и на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели се установява, че лицето е търпяло дискомфорт в резултат на липсата на достатъчно движения във връзка с невъзможността да пребивава за определения минимален срок на открито, при което да предприеме и действия за физическо натоварване и раздвижване на организма. Липсват категорични доказателства за връзка между престой на лицето в ареста и настъпили за него съществени физически увреждания, които да са довели до необходимостта от предприемане на значителни и сериозни мерки за лечение. Правилно и обосновано първоинстанцинният съд е приел, че търпяния от лицето физически и психически дискомфорт не е довел до трайно и съществено увреждане. Настоящият състав напълно споделя формулираните от първоинстанционния съд изводи свързани с определяне на размера на обезщетението, който ще бъде достатъчен да компенсира търпените за срок от около два месеца от Г. страдания. При определянето му съдът се е съобразил, както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД приложима съобразно разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с трайната практика на ВАС по идентични на процесния казуси случаи. Съдът счита, че претенцията за присъждане на направените от лицето в хода на първоинстационното производство разноски е основателна, в какъвто смисъл е и становището на представителя на Върховна административна прокуратура. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от АПК, ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и внесената от ищеца държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В случая пред първоинстанционният съд Г. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Г. И., като на същата е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно договор за правна защита и съдействие с № 0000034826 от 27.10.2015 г. При наличието на доказателства за надлежно изплатено адвокатско възнаграждение и липсата на доказателства за отказ на която и да е от страните по този договор от изпълнение на задължение по същия, първоинстанционният съд е следвало да присъди съответна на уважената част от иска сума в полза на Г.. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционният съд не са изнесени възражения за действителността на представения и описан по-горе договор, както и за размера на вписаното в него адвокатско възнаграждение. Предвид описаното настоящата инстанция счита, че жалбата в тази част е основателна и в полза на ищеца следва да се присъди сума, представляваща направени от него разноски за ангажиране на адвокат, като тази сума бъде съобразена с уважената част от иска. Предвид горното настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съдебен акт, в частта с която е присъдено обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди за претендирания период в размер на 280 лева е правилен и обоснован, тъй като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или материалноправните норми приложими в случая, поради което и следва в тази част да бъде изцяло потвърден. Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и направени по делото разноски пред първата инстанция, съобразно уважената част от иска в размер на 16, 80 лева. Разноски пред настоящата инстанция от страна на ищеца не са направени, поради което и не следва да бъдат компенсирани. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение