Решение № 13053 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Т. Бельова, против решение 9056/17.03.2025 г., постановено по адм. дело 7380/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение Ж-557/24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване решението на КЕВР. Направено е искане за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се представлява от юрк. Бельова, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение. Направено е възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД, чрез адв. К. Москов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на съдебното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя С. Абрашков, против Решение Ж-557/24.06.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3/ е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. E-11C-00-1027/11.10.2022 г., подадена от ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД против Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад). От фактическа страна по делото е установено, че на 11.07.2022 г. ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД подавало заявление за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад на ФЕЦ с инсталирана мощност 100 kW, предвидена за изграждане в УПИ XII-114, кв. 21, с. Мали Върбовник, в следствие на което мрежовият оператор издал Становище 1204700850/02.08.2022 г. за условията и начина на присъединяване, в което е определено и място за присъединяване на енергийния обект към ТП Мали върбовник, п/ст ПС Бобов дол, извод Мламолово, като е посочено и какво следва да изпълни ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД за своя сметка. Становището е обжалвано от ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД пред КЕВР, във връзка с което от страна на ЕРМ Запад е постъпил отговор, в който е посочено, че във връзка с подадено на 16.09.2022 г. от ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД искане за сключване на предварителен договор за присъединяване, такъв е подписан на 18.10.2022 г., а на 20.10.2022 г. е подписано заявление за сключване на договор за присъединяване на обекта. На 24.11.2022 г. КЕВР изпратила писмо до ЕРМ Запад с искане за представяне на информация за чия сметка са предвидени разходите за подмяна на трансформатора и другите дейности, описани в становището за присъединяване, в следствие на което на 02.12.2022 г. постъпил отговор от електроразпределителното дружество, в който е посочено, че разходите за изграждане на съоръженията са разпределени съобразно регламентацията в Закона за енергетиката и Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С Решение Ж-96/02.02.2023 г., КЕВР прекратила административното производство, образувано по жалбата на Проб консулт ЕООД против Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, но поради оспорване на административния акт пред съда, същият е отменен и преписката по жалбата на Проб консулт ЕООД против ЕРМ Запад е върната за ново разглеждане. В следствие на горното, на 22.11.2023 г. КЕВР изпратила до ЕРМ Запад писмо, в отговор на което Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД предоставило информация, че: на 09.02.2023 г. между него и ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД е сключен Договор за присъединяване; на 03.07.2023 г. е подадено заявление за поставяне под напрежение на съоръженията за присъединяване; на 11.07.2023 г. е издадена заповед за поставяне под напрежение; на 18.07.2023 г. е сключен договор за достъп до разпределителната мрежа; на 02.08.2023 г. е монтирано средство за търговско измерване за обекта. Въз основа на горните данни, КЕВР издала Решение Ж-1124/22.12.2023 г., с което административното производство по жалбата на ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД против първоначалното становище на ЕРМ Запад е прекратено, поради отпадане на правия интерес от оспорване на същото. Решението на КЕВР отново е отменено по съдебен ред, като преписката по жалбата на Проб консулт ЕООД е изпратена на административния орган за ново разглеждане. Така се стигнало до издаването на процесното Решение Ж-557/24.06.2024 г. на КЕВР, с което жалбата на ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД против Становище SAP IB-32-22-32279/02.08.2022 г. на ЕРМ Запад е приета за неоснователна и административното производство е прекратено на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3. За да приеме горното, административният орган приел, че процедурата за присъединяване на ФЕЦ, съдържаща се в приложимата за процесния период Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи /отм./, представлява динамичен фактически състав, при който всеки предходен юридически факт се явява предпоставка, за да настъпят правата и задълженията, в това число и правните последици по следващия юридически факт. Правото на обжалване на условията за присъединяване в издаденото становище по чл. 56, ал. 5 от Наредба 6 /отм./ предхожда сключването на предварителен договор, респективно договорът за присъединяване, а условията и начина на присъединяване, определени в оспореното становище са точно пренесени в сключения Предварителен договор и в Договора за присъединяване, където ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД е декларирало съгласие с условията, подписвайки същите. В заключение е посочено, че доколкото ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД не твърди, че е налице нарушение по така сключения от него договор, то не е в обхвата на компетентността на КЕВР да се произнася по обжалваното становище, което на етап подписан договор всъщност представлява искане за прогласяване нищожност на клаузи от договор, което е от компетентността единствено на граждански съд. По отношение на подмяната на силовия трансформатор за сметка на производителя, административният орган приел същото за законосъобразно, като се позовал на разпоредбата на чл. 32, ал.1 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, съгласно която цената за присъединяване на производител, обект за съхранение на електрическа енергия, както и на обект съвкупност от съоръжения/инсталации за потребление и/или за производство и/или за съхранение на електрическа енергия, който отдава и потребява електрическа енергия в/от мрежата, са индивидуални и включват действителните разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната електрическа мрежа. Съответно, в цената за присъединяване се включват и разходите, които съответният мрежови оператор прави за присъединяване на повишената присъединена мощност към оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети както множество писмени доказателства, така и заключенията на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но не е мотивиран. Прието е, че при издаването на Решение Ж-557/24.06.2024 г. КЕВР не е изложил фактически и правни мотиви за издаване на акта. Прието е още, че в оспорения акт липсват конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства, съответно липсват правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания, не са изложени аргументи относно приложимите в случая разпоредби. Административният съд посочил как се разпределят разходите за присъединяване на обекти, съгласно ЗЕВИ, както и че от приложения в преписката по делото договор за присъединяване е посочена цена за присъединяване, но не са посочени отделните елементи, които я формират. Посочено е и заключението на допълнителната СТЕ, съгласно което натоварването върху ТП Мали Върбовник надвишава капацитета на трансформатора, съответно не е безопасно да поддържа максималното натоварване на мрежата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката предвижда правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. Правилно административният съд е приел, че оспореното Решение Ж-557/24.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е издадено от компетентен орган, но при немотивираност. Както правилно е посочено, действително липсват конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства, липсват и правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания. Не са изложени аргументи относно приложимите в процесния случай разпоредби, а само са посочени основанията за издаване на акта. Съгласно Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия цените за присъединяване на производители са индивидуални и включват действителните разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към мрежата на електропреносното или електроразпределителното предприятие. " (чл. 32, ал. 1 НРЦЕЕ). Отделно от това, Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ регламентира как се разпределят разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа. В процесния случай обаче няма яснота как е формирана цената за присъединяване по договора, което се потвърждава и от заключението на допълнителната СТЕ, което не съответства и на ЗЕВИ относно нормите, регламентиращи разпределянето на разходите за присъединяване на даден обект разходите до точката на присъединяване, след нея и тези за реконструкция и модернизация на електрическата мрежа. Не е обсъден и фактът, че натоварването върху ТП Мали Върбовник надвишава капацитета на мрежата, съответно трансформатор с номинален капацитет от 225 kW не е в състояние безопасно да поддържа максималното натоварване на мрежата. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно, както и правилно е приел административният съд. Допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от КЕВР са съществени и са препятствали съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени съответствието с действителното фактическо и правно положение. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за основателност на оспорването, респективно за незаконосъобразност на решението на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател КЕВР за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Ответникът по касация ПРОБ КОНСУЛТ ЕООД, е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и Договор за правна помощ от 22.04.2025 г., съгласно който /чл. 4, ал. 1 и 2 от договора/ заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2000 лева, заплатени в брой. Неоснователно е направеното от страна на КЕВР възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с обема от процесуални действия, извършени от адвоката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение