Решение № 3377 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2018 г.

Решение № 3377 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Дойнов против решение № 982 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д № 511/2017 г. по описа на Административен съд – С.-област (АССО). Касаторът счита съдебния акт за неправилен поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че е налице вредоносен резултат от бездействието на кмета на община Самоков. Иска отмяната на решението и уважаване на исковата молба. Ответникът – община Самоков, представлявана от кмета на общината, оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 1000 лева, считано от 16.05.2017 г., вследствие на бездействието на община Самоков за предоставяне за разглеждане молбата на ищеца от Постоянната комисия на Общински съвет по здравеопазване и социални дейности за отпускане на еднократна помощ. Съдът е приел от фактическа страна, че ищецът е регистриран като безработен на 24.04.2017 г., декларирал е че не притежава движимо и недвижимо имущество, не работи и не получава доходи от пенсия, наеми, и е изтърпял наказание "лишаване от свобода" от 04.10.2013 г. до 19.04.2017 г. Съдът е приел, че на Дойнов със заповед № 3 СП/Д-СО-СК/285 от 03.05.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" е отпусната еднократна помощ на основание чл. 16 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) при инцидентни нужди. Приел е, че ищецът е подал заявление вх. № 9401-511 от 16.05.2017 г. до кмета на О. С., в което заявява, че наскоро е излязъл от затвора, няма близки - същите са починали, както и имущество - движимо и недвижимо. След резолиране на заявлението му до Вангелова с дата 16.05.17 г. и до Г. Георгиева на 17.05.17 г., заявлението на Дойнов е изпратено с писмо от 19.05.2017 г. на ДСП Самоков. Съдът е констатирал, че по делото нямало данни по това заявление да е налице произнасяне от ДСП Самоков. В решението си, съдът е възпроизвел и показанията на разпитаните по делото свидетели. От правна страна, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на община Самоков по повод осъществяване на административна дейност, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, произтичащо от Правилника за реда за предоставяне на еднократни безвъзмездни финансови помощи в полза на физически лица от бюджета на О. С. ( наричан за краткост по-долу Правилника), да препрати молбата на Дойнов до ОбССамоков, за разглеждането й от постоянната комисия на Общинския съвет по "Здравеопазване и социални дейности". За да формира този извод, съдът е анализирал приложимите разпоредби от Правилника за реда за предоставяне на еднократни безвъзмездни финансови помощи в полза на физически лица от бюджета на Община самоков, приемайки, че Дойнов се е възползвал от правото си и е депозирал молба за отпускане на помощ до кмета на община Самоков, който вместо да я препрати до Общинския съвет, както е по правилник, я е изпратил до ДСП Самоков. Съдът обаче е счел за недоказан твърдяния вредоносен резултат. Обосновал е извод, че не се доказва по безспорен начин незаконосъобразните действия на кмета на община Самоков да са породили в ищеца негативни преживявания, накърняване на морални и нравствени ценности, накърняване на човешкото достойнство, силни емоционални, психически и психологически терзания, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния му мир. Съдът е преценил, че показанията на свидетелката Стойнева не доказват по категоричен начин твърдяните от ищеца изживявания С тези мотиви първоинстанционният съд е формирал изводи, че искът е допустим, но неоснователен. По отношение на претенцията на процесуалния представител на ищеца за заплащането на правната помощ- присъдено възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ, съдът е преценил същата за неоснователна. За да формира този извод, съдът се е позовал на чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл. 22, ал. 2 от Закона за правната помощ. Съдът е посочил също така и липсата на доказателства за извършено плащане от страна на НБПП. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като неоснователна. При постановяването на обжалваното решение, съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения, които ще бъдат посочени в настоящото решение, но поради липсата на оплаквания от страна на касатора за наличие на това касационно основание, няма да се вземат предвид от касационния състав при постановяване на решението, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, която разпорежда, че ВАС обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.. Съдопроизводствените нарушения, допуснати от административния съд се изразяват във следното: С исковата молба са предявени два иска - иск за присъждане на имуществени вреди и иск за присъждане на неимуществени вреди. По този начин е докладвана исковата молба в разпореждане на съда № 845/27.06.2017 г. По този начин е уточнена тя и от ищеца в заявление вх. № 2499/10.07.17 г., в което той уточнява и, че периодът в който се претендират вредите е от 16.05.2017 г. до настоящия мемент. С молбата от 14.07.17 г. от назначения на ищеца процесуален представител е заявено, че се претендира обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от 19.05.2017 година до настоящия момент. Въпреки тази молба на процесуалния представител на ищеца, с разпореждане № 932/14.07.2017 г., съдът отново докладва претенцията на ищеца като такава за имуществени и неимуществени вреди. По същия начин, съдът докладва исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2017 година, след което докладва и молбата на процессуалния представител на ищеца. В това съдебно заседание, съдът не е изискал ( а е трябвало да направи това) уточнение от ищеца чрез процесуалния му представител, дали поддържа претенцията за обезщетяване на имуществени вреди и в зависимост от отговора, или да прекрати производството в тази част, или да изиска уточняването й като размер и характер на вредите - пропуснати ползи или претърпени загуби. С оглед разминването в началните дати на исковия период, посочен от ищеца и този, посочен от процесуалния му представител, съдът е следвало да изиска уточнение и по този въпрос. В. докладите на исковата молба, направени от съда в поредица негови разпореждания и определения като такава съдържаща претенция за обезщетяване, както на имуществени, така и на неимуществени вреди, съдът е разгледал в решението си единствено претенцията за неимуществени вреди. В касационната жалба не е направено искане за допълване на решението в частта относно претенцията за имуществени вреди, поради което не е налице основание за връщане на делото на първоинстанционния съд за процедиране по реда на чл. 176 АПК. Съдът е допуснал и друго процесуално нарушение, подписвайки неточен съдебен протокол, в който имената на свидетелите са разменени. С протоколно определение от 13.09.2017 г., съдът е допуснал разпит на свидетели, така както са поискани с писмена молба от служебния защитник на ищеца- Р. Герасимова и Р. Стойнева. Тези свидетели са поискани с молба от процесуалния представител на ищеца от 14.07.17 г. ( листа 30-32 от делото). В тази молба е посочено, че Р. Герасимова е длъжностно лице в общинската администрация на О. С., а за Р. Стойнева не се сочи подобно обстоятелство. В съдебния протокол от заседанието, в което тези свидетелки са разпитани, е записано срещу името на свидетелката Стойнева, че работи в община Самоков като главен експерт "Социални дейности и здравеопазване", а срещу името на св. Герасимова, че е приятелка на Дойнов. Фактът, че именно свидетелката Герасимова е тази, която работи в О. С. освен от молбата, в която това лице е посочено като свидетел, се установява и от резолюциата " Р. Герасимова" от 17.05.17 г. върху заявлението на Дойнов, както и от самото съдебно решение, в което съдът сочи като свидетелка на ищеца свидетелката Стойнева, а не свидетелката Герасимова. Обоснован е изводът на съда, че в случая по предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, не е налице фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ. Основателно е прието от съда, че е налице бездействие за администриране на заявлението на ищеца до Общинския съвет, но необосновано, съдът е приел, че това бездействие е на кмета. Видно от заявлението на Дойнов ( лист 12 от делото) е, че той го е адресирал до кмета на община Самокови, с искане за отпускане на еднократна помощ от О. С.. От съдържанието на това заявление, кметът на община Самоков не е имал основание да направи извод, че се търси друг вид помощ, а не регламентираната в Правилника за реда на предоставяне на еднократни безвъзмездни финансови помощи в полза на физически лица от бюджета на община Самоков. Това заявление на Дойнов е било съобразено с чл. 10 от този правилник, който е със заглавие "необходими документи" и регламентира в т. 1 подаване на молба до кмета или председателя на О. С.. Вместо заявлението на Дойнов да се администрира до комисията на общинския съвет по "Здравеопазване и социални дейности" за преценка, както относно наличието на всички необходими документи към него, така и по съществото му, то е препратено по компетентност на дирекция "Социално подпомагане", както е посочено от показанията на разпитаната по делото свидетелка, работеща в община Самоков. Върху заявлението на Дойнов са поставени две резолюции, за които не е установено, кой е авторът им и дали това е именно кметът на общината. Установява се от разпита на свидетелката Герасимова, че заявлението на ищеца е било администрерано до главен експерт "Социални дейности и здравеопазване", каквато длъжност тя е заемала към този момент, след което е изпратена по компетентност на дирекция "Социално подпомагане". Следователно, налице е бездействие на длъжностно лице от общинската администрация да изпрати заявлението на Дойнов до компетентната постоянна комисия на Общинския съвет, но не е установено, че това бездействие е именно на кмета на общината. Бездействието е незаконосъобразно, тъй като е довело до там, че заявлението на Дойнов не е стигнало до компетентния орган за разглеждането му, съобразно Правилника за реда на предоставяне на еднократни безвъзмездни финансови помощи в полза на физически лица от бюджета на община Самоков. Обоснован и правилен е изводът на съда, че ищецът не е доказал претърпените от него неимуществени вреди от това бездействие. Нормално е всяко едно лице, подало искане до административен орган, да е в очакване на отговор по подаденото искане и това очакване да е свързано с определена доза емоционално напрежение. От удостоверение № 1169/2013 от 19.04.17 г., издадено от зам. началника на софийския затвор, се установява, че ищецът е освободен от затвора на 19.04.2017 година. От служебна бележка изх. № БТ-ПУ-06-0058/25.04.2017 от Агенцията по заетостта, се установява, че ищецът към 24.04.2017 г. е безработен. От декларацията за материално и гражданско състояние, подадена от ищеца на 16.05.17 г. се установява, че той е декларирал липсата на притежавано недвижимо и движимо имущество, както и липсата на доходи. Тези писмени документи установяват, че към момента на подаване на въпросното заявление, ищецът е бил в тежко материално състояние и с не добър социален статус. П. това положение е трудно да се приеме, че стресът на ищеца, загубата на самочувствие, страха му за физическото му оцеляване, които се твърдят като неимуществени вреди, са предизвикани именно от бездействието на длъжностните лица в общинската администрация, а не от социално-икономическия му статус към този момент. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че разпитаната по делото свидетелка на ищеца, не установява преживяното от него безпокойство във връзка със заявлението му и неизпращането на това заявление до компетентния за разглеждането му орган, да е надхвърлило минималния праг напрежение, присъщ на подобна ситуация. Решението на съда като правилно следва да се остави в сила. Решението на АССО в частта, в която е оставено без уважение искането на община Самоков за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, в която е оставено без уважение искането на адв. М. Димитров за заплащане на правна помощ в полза на НБПП не е обжалвано от съответните лица, имащи интерес от това, поради което касационната инстанция не се произнася по тези части от съдебното решение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав