Решение № 15406 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2019 г.

Решение № 15406 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Киров против решение № 36 от 14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2297/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник-кметът на Община Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, отхвърля жалбата на Н. Киров против заповед № 062/5.08.2013 г. на заместник-кмета на Община Варна в частта, с която е определена пазарната стойност на ПИ с идентификатор 10135.2526.818 в размер на 145 000 лв. В проведеното съдебно заседание по делото на 5.10.2018 г. като ответник е призован и участва в производството по делото, чрез процесуалния си представител, кметът на Община Варна. С определение № 11308 от 30.10.2018 г. съдът отменя определението за даване ход по същество на делото, постановено в открито съдебно заседание на 5.10.2018 г. и на мястото на кмета конституира заместник кмета на Община Варна, издал оспорената заповед с мотив, че същият е надлежния ответник. Видно от призовките, съобщенията и протоколите от проведените открити съдебни заседания на 16.11.2018 г. и на 14.12.2018 г. е, че първоинстанционното производство се е развило със страни: Н. Киров – жалбоподател и ответник - заместник-кметът на Община Варна, по отношение на които е постановено и съдебното решение. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Задължение на съда е служебно да конституира страните - чл. 154, ал. 1 АПК. В случая е безспорно, че обжалваният акт е подписан от заместник-кметът на общината, но от името на кмета в условията на заместване, на основание заповед № 2725/5.08.2013 г. на кмета на Община Варна, представена по делото заедно с административната преписка (л. 9) и цитирана изрично в административния акт. Видно от тази заповед, оспореният административен акт е издаден от заместник-кмета като заместващ кмета за времето на неговото отсъствие. В заповедта за заместване е посочен заместник - кметът на общината, който докато отсъства титуляря да изпълнява неговите функции. Процесната заповед е постановена в рамките на времето, в което на заместник-кмета надлежно са възложени функциите на кмет. Тези констатации налагат извод, че обжалваното решение не е постановено спрямо и при участие на издателя на акта, респективно - по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК то няма действие за него. Въпросите относно правния институт на заместване на титуляря при издаване на административен акт имат значение за правилното конституиране на страните по делото. При заместването компетентният орган възлага с изричен акт изпълнението на всички свои функции на определен от него заместник. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. В контекста на спорното правоотношение функциите на кмета в негово отсъствие се изпълняват от заместник-кмета съгласно чл. 39, ал. 2 ЗМСМА. Нормативно определената функция на заместник кмета е да замества кмета в случаите, когато по обективни причини той не може да изпълнява задълженията си. Поради това издател на административния акт е заместваният титуляр, а именно – кметът на Община Варна. В случая заместването е осъществено при наличие на законово предвидена за това възможност, по отношение на лице, което има нормативно установена служебна функция на заместващ и поради фактическа невъзможност на титуляра да изпълнява функциите си. Налице е валидно предоставяне на правомощия по заместване, но само в рамките на изрично посочения ден 5.08.2013 г. С издаването на акта заместник-кметът не упражнява собствена компетентност, а действа от името на замествания титуляр. Заместник-кметът е постановил оспорената заповед именно в качеството си на кмет, тъй като към този момент е изпълнявал функциите на същия. В хипотезата, в която административният акт е издаден по заместване, страна в съдебното производство е замествания орган, а не заместващият. Съдът е следвало да конституира като ответник по делото не заместник кмета, а кмета на Община Варна. Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник кметът на Община Варна, с чието участие да проведе съдебното производство. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,