Решение № 16405 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 811/2013 г.

Решение № 16405 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 811/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Набрас Джамил Ибрахим, гражданин на Ирак срещу решение № 6043 от 12.11.2012 г. по адм. д. № 8623/2012 г. по описа на Административен съд - София - град с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 513 от 17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касатора поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 513 от 17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателя е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден на 23.08.1980 г. в Алнеджеф, по религия сунит, неженен. Административното производство е започнало по молба с вх. № УП-3953 от 12.06.2012 г. до ДАБ за закрила. Кандидатът за статут по ЗУБ е подал "последваща молба" по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Без да се позовава изрично на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ, административният орган е приел, че чужденецът не излага мотиви за закрила, които са различни от посочените при предходното производство. Административният орган е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, включително въз основа на актуални справки относно обстановката в Ирак вх. № 631 от 03.02.2012 г. и вх. № 1614 от 27.03.2012 г., двете на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", което съдът е намерил за правилно и законосъобразно, с оглед гарантиране правото на защита на чужденеца при изследване и преценка на личната му бежанска история. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел липса на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец тъй като доказателствата събрани в процеса не установяват чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. Съдът не е възприел доводите на процесуалния защитник на жалбоподателя, че неточностите в разказа на чужденеца се дължат на дългия период от време. Сериозността на преживяванията във връзка с твърдяното похищение от чужденеца не предполага същият да не запомни в детайли преживяното от него. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Приетото от административният орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед ал. 1, т. 1 - 3 от цитираната норма е преценено за законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касационния жалбоподател не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина която сочи касационният жалбоподател за напускане на страната си на произход е свързана със страха му от преследване в Ирак, защото е сунит и е преследван от Армията на Махди. Последното обстоятелство правилно не е кредитирано тъй като е констатирано множество неточности в отделните интервюта на чужденеца. Не е доказано, че преследване е осъществено от Армията на Махди на политическа или религиозна основа с оглед последвалото освобождаване на жалбоподателя срещу откуп. Този извод се подкрепя и от изявленията на касатора пред касационната инстанция, че желае да остане да живее в България, защото има приятелка, работи и иска да създаде семейство в България. Видно от предходното решение № 67 от 22.12.2010 г. на председателя на ДАБ, потвърдено с решение № 9140 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 618/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение и решение № 15423 от 23.11.2011 г. по адм. д. № 10728/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пет членен състав, представените от жалбоподателя писмени доказателства в подкрепа на твърденията му и изложената бежанска история за отвличане са обсъдени, както от административния орган, така и от съда. Прието е, че същите са израз на криминално деяние, което не попада в основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В този смисъл действително не са налице новонастъпили факти и обстоятелства по отношение на чужденеца по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Причините сочени от него в проведените интервюта са тези поддържани и пред касационната инстанция, но са неоснователни. Последния няма причини да не живее в Ирак спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. От проведените с него интервюта става ясно, че той не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация. Той легално и безпроблемно е напуснал Ирак. В интервютата и в подадената жалба, касационният жалбоподател не прави твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си по произход Ирак. Не са налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иракския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ирак достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, която следва да бъде отбелязано, е поредна по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,