Решение № 97 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 97/2012 г.

Решение № 97 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 97/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 4165 от 8.07.2011 г. по в. гр. д. № 3030 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № I-043-191 от 1.12.2010 г. по гр. д. № 31284/2009 г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. Г. К. дължи на [фирма] още и сумите от 1 000.28 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м. 01.2005 г. - м. 04.2008 г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място] [жк] бл. 955 вх. 1 ет. 9, абонатен № 334432, ведно със законната лихва върху общата сума от 4 715.98 лв, считано от 26.01.09 г. и на основание чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД и сумата от 401.22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.03.06 г. - 4.02.09 г., като в останалата част решението е оставено в села и са присъдени следващите се разноски. С определение № 645 от 8.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК по въпроса: плащанията за топлинна енергия представляват ли "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК по въпроса дали в обхвата на т. 1 на чл. 280 ГПК /задължителна практика/ следва да бъдат включени и всички решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и иска да бъде уважена. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Отговорът на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е даден с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2011г по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което - вземанията на топлофикационните дружества съдържат признаците на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях е приложима тригодишната давност. В случая - въззивният съд е приел, че в качеството си на собственик на апартамент в топлоснабдена сграда, ответникът е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на собствения му имот. На него - съгласно заключенията на приетите по делото експертизи за процесния период /от 1.01.2005 г. до м. 04.2008 г./ му е доставена топлоенергия на стойност 4 715.98 лв. /след допълнителното измерване, отчет и преизчисляване/, която той не е заплатил. Във връзка с направеното възражение за давност, въззивният съд е прел, че е приложима общата 5-годишна давност, съобразно която е присъдил дължимите суми. Отказал е да се съобрази с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС, на което страната се е позовала, за да обоснове тезата си за приложимост на тригодишната давност, с мотив, че то не е задължително за гражданските съдилища. Последният извод на въззивния съд е в противоречие с т. 2 от горецитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК, съгласно което целта и смисъла на касационното производство налагат в обхвата на чл. 280, ал. 1 от ГПК да бъдат включени и всички решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради констатираните противоречия с приетото в Тълкувателни решения на ВКС № 3 от 18.05.2011 г. и № 1 от 19.02.2010 г. - постановеният въззивен акт е неправилен само в отменителната му част. В потвърдителната е правилен, защото няма данни да е налице плащане на използваната от касатора топлинна енергия. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивния акт следва да бъде отменен в частта, с която е присъденото вземане за периода 1.01.2005 г. - 1.01.2006 г., а въпросът пререшен с отхвърляне на иска. Погасени са по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.03.09 г./. Размерът на непогасените по давност вземания за периода м. 02.06 г. - м. 04.2008 г., определен със заключенията на приетите по делото експертизи възлиза на 3 715.70 лв. и до този размер предявения иск е основателен, а за разликата до претендираните 5 245.09 лв. - неоснователен. Посочената сума следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.03.09 г. Съответно предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява основателен до 831.93 лв. за периода 1.04.06 г. до 4.02.09 г., като в останалата претендирана част до 1 489.01 лв. и за периода 1.03.05 г. - до 31.03.06 г. следва да се отхвърли. /Сумата е изчислена съгласно приетите по делото заключения на експертизи при главно задължение от 3 715.70 лв. и при изпадане на ответника в забава на 1.04.06 г. с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. 02.206 г. топлоенергия/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение