Решение № 8221 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2009 г.

Решение № 8221 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница - Свиленград и Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив срещу решение № 50/16.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1937/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 121/4.12.2001 г. на началника на посочената митница, като с последното Манол Димов Николов от гр. Хасково е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 1 185 лв., ведно със законната лихва за внос на лек автомобил, марка "Волво". Релевират се оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е отменил митническия акт поради нарушена процедура по връчването на същото. С подробни доводи касаторът сочи, че постановлението е връчено надлежно, поради което то е било влязло в сила и обжалването му е било недопустимо. Освен това съдът е допуснал нарушение като е отменил акта и не е разгледал спора по същество. Това е така според касатора, защото дори да приемем, че акта не е бил връчен редовно, то единствената му последица е, че не е влязъл в сила, но не и че е незаконосъобразен, което налага разглеждането на спора по същество. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ППСПДВ № 121/04.12.2001 г. Ответникът Манол Димов Николов от гр. Хасково, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да се остави в сила, тъй като съдът като е преценил всички релевантни факти, обосновано е заключил, че постановлението не е връчено по указания ред в чл. 47 и чл. 48 ДПК (отм.) и чл. 211е ЗМ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежни страни и в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ППСПДВ № 121/04.12.2001 г. Административен съд - гр. Пловдив е приел, че то не е връчено редовно на задълженото с него лице съгласно изискванията на чл. 47 и чл. 48 ДПК (отм.) и чл. 211е ЗМ. Прието е от съда, че адресът на задълженото с публичните държавни вземания лице не е нанесен на обратната разписка за доставяне на съобщението, както и не става ясно на кой адрес това лице е търсено. Направен е извод от съда, че след като не е изчерпан специалния ред за връчване на съобщенията, прецизно уреден в чл. 211в, ал. 2 ЗМ и чл. 47, ал. 3 ДПК (отм.), незаконосъобразно административният орган е приложил реда за връчване по чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.). На това основание съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт не е връчен по законоустановения ред и към месец декември 2001 г. не е налице стабилен административен акт, влязъл в сила и подлежащ на изпълнение, поради което следва да се отмени. Обжалваното решение е неправилно. По делото е установено, че с ППСПДВ № 121/04.12.2001 г. е задължен Манол Николов от гр. Хасково да заплати мито и ДДС в общ размер от 1 185 лв., ведно със законната лихва във връзка с внесен от него лек автомобил, марка "Волво", за който административният орган не е признал преференциалния му произход по сертификат EURO-1. Съдът се е ограничил да изследва въпроса за връчване на постановлението. Наистина от приложените по делото обратни разписки, за някои от тях няма данни задълженото лице да е уведомен за процесното постановление. В съдържащата се на стр. 65 от делото обратна разписка е видно, че тя е връчена на 19.09.2001 г., без да става ясно авторството на лицето, което я е подписало за получател. Въпреки това въпросът с редовността на връчване на постановлението има значение само за преценката за срока на обжалване и евентуално за влизане в сила на издадения индивидуален административен акт. Освен това по делото се съдържа и решение № 1-4414/-0170/04.08.2008 г., с което горестоящия административен орган се е произнесъл по съществото на спора. След като няма сигурни данни за момента на връчване на постановлението на задълженото с него лице, то не може само на това основание да се приеме, че е незаконосъобразно. В случая липсата на данни за редовно връчване на постановлението не е накърнило правата на лицето, тъй като то е обжалвало това постановление и по административен, а впоследствие и по съдебен ред. Липсата на данни за връчване на индивидуалния административен акт, както правилно възразява касатора води до единствената последица, че актът не е влязъл в законна сила и не подлежи на изпълнение, но не и до неговата отмяна. В такъв случай в правомощията на съда е било да приеме, че срокът за обжалване на индивидуалния административен акт е спазен, както и е налице произнасяне на горестоящия административен орган, който е потвърдил постановлението, поради което не е имало пречка съдът да се произнесе по материалната законосъобразност на обжалвания пред него акт. Приемайки, че нередовното връчване на постановлението води до неговата материална незаконосъобразност, без да се изложат мотиви по съществото на спора, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които водят до отмяна на постановения от него съдебен акт. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяна на първоинстанционното решение, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да разгледа спора по същество и се произнесе законосъобразно или не са определени публичните държавни вземания на Манол Николов. Цитираната практика на Върховния административен съд - решения по адм. дело № 5485/2006 г. и № 5487/2006 г. са неотносими към настоящия казус и неправилно съдът се е позовал на тях. В решенията по посочените дела, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд са били решения на директора на РМД, с които той е оставил без разглеждане жалбите против ППСПДВ. В тези случаи горестоящия административен орган не се е произнесъл по същество и с решенията си съдебните инстанции са приели, че разписките за връчване на постановленията не са връчени редовно, поради което неправилно горестоящия административен орган е приел, че не е спазен срока за административното обжалване. Настоящият казус е различен. В него акцентът е отново върху редовността на връчване на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, но това нередовно връчване на може пряко да рефлектира върху материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт, поради което не е имало пречка първоинстанционният съд да се произнесе по съществото на спора. С отмяната на акта, без да разглежда спора по същество, съдът е допуснал нарушение на закона и на съдопроизводствените правила и затова решението му подлежи на отмяна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,