Решение № 6912 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2011 г.

Решение № 6912 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител юрисконсулт Деница Петрова Люнчева срещу решение № 14941 от 08.12.2010 г. по адм. дело № 13513/2009 г. на Върховния административен съд, III-то отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Николай Стефанов Николов изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 209 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № К-4789/16.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ НИКОЛОВ, разузнавач V степен в 06 РУ на МВР към Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г-III, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. На Николай Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР вр. с чл. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, с изложени в заповедта фактически основания, че на 24.03.2009 г. в нарушение на вменени му по закон задължения като полицейски служител инспектор III степен, разузнавач V степен в 01 група "Тежки престъпления" сектор Криминална полиция при 06 РПУ на СДВР, за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита на правата и свободите на гражданите, е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № М-215/2009 г. по описа на Софийска районна прокуратура задържане без надлежно разрешение на наркотично вещество, което действие е станало известно на граждански лица. Дисциплинарното производство е образувано въз основа на заповед № З-4449/26.03.2009 г. на директор на СДВР, а впоследствие и със заповед № К-2379/15.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, при спазване изискванията на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, поради това, че служителят е задържан при закупуване на наркотик от криминално проявено лице. Изготвена е обобщена справка № 15594/8.05.2009 г. от заместник-началник на 06 РПУ И. Димитров, в която е обсъдено, че на 24.03.2009 г. служителят е задържан от други служители на МВР, защото е държал в себе си високорисково наркотично вещество хероин /диацеталморфин/, материалите са докладвани на СРП и е образувана прокурорска проверка, по която инспекторът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, с наложена първоначално мярка за неотклонение "задържане под стража", впоследствие променена в "парична гаранция". Със становище с рег. № 16210/14.05.2009 г. изготвено от разследващият заместник - началник на 06 РПУ до министъра на вътрешните работи е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" със същите мотиви: задържане на служителя в ареста, образуване на прокурорска преписка, като подробно са описани опитите за вземане на обяснения. На 22.04.2009 г. служителят е поканен да даде обяснения, на което същият писмено е отказал с довод, че не знае по какъв повод му е образувано дисциплинарно производство. На 12.05.2009 г. в 17.00 ч. е дал писмени обяснения, т. е. преди налагане на наказанието. При тези данни съдът е стигнал до извода, че е спазена императивната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, обстоятелство, което не се опровергава по делото от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. За да постанови съдебния си акт съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че проведеното по този начин дисциплинарното производство и обстоятелството, заради което е наложено дисциплинарното наказание, не съответстват на съответните норми от материалния закон, както и на целта на закона, както и че не са събрани доказателства и не са установени и доказани дисциплинарни нарушения. Развита в мотивите на съда е тезата, че провеждането на процесуални действия от страна на органите на съдебната власт, изразяващи се в случая в образуване на досъдебно производство спрямо Николай Николов не биха могли да се вменят като виновно неправомерно поведение на държавния служител, което задължително да води до накърняване престижа на службата, тъй като освен възможността повдигнатото обвинение да се докаже и служителят да бъде осъден за престъпление съществува и възможността предварителното производство да бъде прекратено или да бъде произнесена оправдателна присъда. Съдът в разсъжденията си в тази посока е намерил опора в презумпцията за невинност до доказване на противното съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и е стигнал до извода, че само образуването на досъдебно производство срещу полицейски служител е недопустимо за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Този извод на съда е необоснован, поради неправилното приложение на материалния закон и неправилното интерпретиране на фактите по делото и има за последица постановяването на незаконосъобразно решение. Върховният административен съд, петчленен състав изхожда от разбирането, че дисциплинарната отговорност е самостоятелна отговорност, която държавните служители на МВР носят за виновно извършените от тях нарушения на служебната дисциплина - чл. 224, ал. 1 от ЗМВР. Тази отговорност се носи независимо дали деянията им могат да се основават за търсене и на друг вид отговорност - чл. 224, ал. 3 от МВР. В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства. В оспорената пред тричленния състав на ВАС заповед са посочени фактическите основания за издаването й, като е цитирана в нея обобщена справка и становище - неразделна част от заповедта, които допълват и конкретизират изложените в нея факти, поради което следва, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е мотивирана. Съдържанието на цитираното в заповедта становище на дисциплинарно разследващия орган излага критериите, които индивидуализират нарушението, между които е и критерия - локализация на нарушението. Установени са относимите за настоящото производството факти - времето - 24.03.2009 г., мястото и обстоятелствата при които е задържан служителя за това, че е държал високо рисково наркотично вещество, което е иззето от служителите на МВР. Същият е привлечен като обвиняем по пр. преписка № М-215/2009 г. на 25.04.3009 г. Допуснатото от държавния служител на МВР деяние, заради което е бил привлечен като обвиняем е обстоятелство, което е станало достояние на широк кръг служители от МВР, на органите на съдебната власт и на отделни граждански лица, което се е отразило негативно на облика на институцията - МВР и по този начин е уронен престижа на службата. Правният акт на привличане на служителя на МВР като обвиняем е следствие на осъществено от субекта деяния, което е доминиращо за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като установеното негово противоправно деяния е част от собственото му поведение. Именно то е довело до привличането му в досъдебното производство, което правилно е квалифицирано от наказващия орган като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Установеното от дисциплинарно-разследващия орган поведение на държавния служител в МВР правилно е било квалифицирано от наказващия орган като такова извършено в нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, поради което и правилно и законосъобразно му е било наложено наказание "уволнение" и е било прекратено служебното правоотношение. Тези нарушения не са опровергани от дисципланарно наказания държавен служител на МВР както във фазата на проведеното административно производство, така и пред съда. Уволнението е израз и на отрицателна нравствена оценка на трудовото поведение на уволнения. Следователно, като е приел, че ответника не е извършил дисциплинарно нарушение по 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият петчленен състав на ВАС следва да постанови по същество друго решение, с което да отхвърли жалбата на НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ НИКОЛОВ срещу заповед № К-4789/16.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав