Решение № 15469 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2020 г.

Решение № 15469 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Стара Загора против решение № 72 от 4.03.2020 г., постановено по административно дело № 196/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено по жалбата на К. Колев решение № 2153-23-3 от 26.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 21.12.2017 г. (посочената в диспозитива дата 26.01.2018 г. е очевидна фактическа грешка), а преписката е върната за ново произнасяне съгласно указанията на съда по прилагане на материалния закон. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебния акт и решаване на делото по съществото на спора. Ответникът по касация – К. Колев от [населено място], действащ лично и чрез пълномощника адв. Малкочев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 26.02.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е потвърдил разпореждане от 21.12.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Колев по подадено от него заявление от 20.05.2016 г. по съображения, че индивидуалният коефициент, а оттам и размерът на пенсията на заявителя са бил определени правилно при отпускането й. Решаваща за това е била преценката на административните органи, че за периода на оставане на лицето без работа поради незаконно уволнение като осигурителен доход трябва да бъде взет предвид размерът на минималната работна заплата, защото последното трудово възнаграждение на Колев преди уволнението е било именно в този размер. За да уважи сезиралата го жалба съдът е обосновал теза за неговата материална незаконосъобразност. Касаторовите възражения срещу този извод не могат да бъдат споделени. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Старозагорския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на проверяваното решение. То се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства и на заключенията на извършените по делото експертизи, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът стриктно е изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени в решение № 4124/20.03.2019 г. по адм. дело № 8652/2018 г. с което е отменено решение № 136/28.05.2018 г. по адм. дело № 146/2018 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено при предходно разглеждане на същия казус, в това число е назначил и експертиза, по която основателно е кредитирал компетентно изготвеното допълнително заключение. При решаването на спорния между страните въпрос за осигурителния доход на лицето за периода на незаконното му уволнение (определено за такова със съдебно решение, влязло в сила на 14.02.2006 г.) като величина, участваща в изчислението на индивидуалния коефициент, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимата в случая разпоредба на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в ред. ДВ, бр. 19/2002 г., действала към 14.02.2006 г., и на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО (в приложимата редакция – ДВ, бр. 112/2004 г.). В хода на производството е установен и размерът на последното преди уволнението на Колев трудово възнаграждение, върху което са били дължими осигурителни вноски, пряко рефлектиращ върху изчисленията на индивидуалния коефициент на лицето, а оттам и върху размера на пенсията му, като се е доказало, че коефициентът и съответно пенсията са определени в занижен размер. Изложеното обуславя извод, че като е отменил незаконосъобразните административни актове и върнал преписката за ново произнасяне с коректно дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото, които са в размер на 1 000 лева, заплатени от Колев като възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,