Решение № 12770 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 181/2012 г.

Решение № 12770 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 181/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Асто голд" ООД против решение № 1565/13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 58/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ 161002268/05.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 912/16.12.2010 г. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи и за необоснованост на направените правни изводи. Иска отмяна на съдебното решение и да бъде върнато делото за разглеждане на друг състав на Административен съд-Пловдив. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1565/13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 58/2011 г. по описа на АС- Пловдив е отхвърлена жалбата на "Асто голд " ООД против РА № 161002268/05.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 912/16.12.2010 г. на ДД"ОУИ" относно допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2270,49 лв. и лихви в размер на 728,70 лв., както и допълнително начислен ДДС в размер на 5397,25 лв. и лихви в размер на 1606,08 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на атакуваното съдебно решение са възпроизведени фактическите констатации на органите по приходите, описани са събраните по делото доказателства и принципните правила за преценка доказателствата, но не е формирана ясна и непротиворечива волята на решаващият съдебен състав относно приетата за установена фактическа обстановка по спора относно всички относими факти. По отношение облагането по ЗДДС в съдебното решение липсват фактически и правни изводи за отхвърляне на жалбата на "Асто голд " ООД. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. При постановяване на съдебното решение решаващият съд е игнорирал заключението на вещото лице, което е подборно и безпротиворечиво, защото е допуснато процесуално нарушение като не е изяснен въпроса относно редовността на воденото счетоводство. Счетоводството е проверявано от съдебният експерт и не е възможно вещото лице да не е направило направен предварителен извод и относно този относим към спора факт, за да предостави заключение по поставените му задачи. Само въз основа на предпоставката, че не е доказано редовността на воденото счетоводство не са кредитирани представените по делото счетоводни документи и свидетелските показания на седем свидетели, които също ги подкрепят. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно приложението на ЗДДС. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е приел, че не е доказано, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, независимо, че по делото въобще няма твърдения и доводи за това обстоятелство. Видно от стр. 4 и 5 от ревизионния доклад органите по приходите не са констатирали нередовност при водене на счетоводната отчетност на дружеството или нарушения при организация на счетоводната отчетност. Данни в тази насока липсват и при анализа на вещото лице Казашка. Съдът е обсъждал фактите, относими само към облагането по ЗКПО и то свързани с дейността на ревизираното лице по повод златни изделия, но не е извършена преценка на обстоятелството, че в РА е коригиран данъчния финансов резултат за 2007 г. и със сумата на неотчетени приходи поради констатирана разлика при сребърните изделия, която не е намерила отражение в счетоводството на дружеството. В тази част относно "сребърните изделия" няма изрични оплаквания в жалбата до АС-Пловдив, но поради общото обжалване на РА и определените с него задължения по ЗКПО и ЗДДС, съдът е следвало да провери доколко са законосъобразни извършените от органите по приходите корекции, доколко са дали отражение върху законосъобразността на определените с РА данъчни задължения. В атакуваното съдебно решение не са изложени никакви собствени мотиви относно облагането по ЗДДС, независимо изричните оплаквания в жалбата на "Асто Голд " ООД и в тази част на РА. Допуснатите от АС-Пловдив процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение