Решение № 12589 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена на 20.07.2025 г. от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител ст. юрк. Е. Хичовски, срещу решение 21402 от 02.06.2025 г. постановено по адм. дело 3628/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на О. У.., гражданин на Сирия, е отменено решение 2262 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения административен акт в отменената му част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановява на друго, с което се остави в сила решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Налице е и подадена на 11.07.2025 г. касационна жалба от О. У., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. К. Кръстева срещу решение 21402 от 20.06.2025 г. постановено по адм. дело 3628/2025 г. по описа на АССГ, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение 2262 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение, че съдът неправилно е приел, че изводите на административният орган за липса на основания по чл. 8 от ЗУБ са правилни и, че те кореспондират с установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Ответникът по касационната жалба подадена от председателя на ДАБ при МС О. У., редовно призован се явява лично, и се представлява чрез процесуалния му представител назначен по реда на ЗПП адв. К. Кръстева. Оспорва подадената от административния орган жалба и подържа подадената от него, изразява твърдение, че е бил студент втора година в университет и би искал да продължи образованието си тук в България, тъй като ситуацията в Сирия не му позволява да продължи да учи в страната му. Представя два броя разпечатки от местни медии. Ответникът по касационната жалба подадена от О. У. - председателя на ДАБ при МС, представляван от юрк. Хичовски подържа подадената от него жалба, моли да се отмени решението в частта му, с която е отменен отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Представя справки с вх. МД-02-367 от 01.07.2025 г., МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 30.09.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба подадена от председателя на ДАБ при МС и за неоснователност на касационната жалба подадена от О. У.. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема че те са допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Производството пред АССГ е образувано по жалба на О. У., гражданин на Сирия, срещу решение 2262 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното съдебно решение АССГ е: 1) отхвърлил жалбата О. У., гражданин на Сирия срещу решение 2262/07.03.2025 г., в частта, в която е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец.; 2) отменил по жалба на О. У., гражданин на Сирия срещу решение 2262/07.03.2025 г., в частта, в която му е отказано предоставяне хуманитарен статут.; 3) върнал делото в тази му част, като преписка на Председателя на ДАБ за ново произнасяне, при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да отхвърли жалбата на О. У. в частта, с която му е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец, съдът е приел, че в тази част оспореното решение е законосъобразно, тъй като по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. За да отмени оспореното решение в частта, с която е отказан на жалбоподателя хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на направен анализ на съдържащия се в справка МД-02-285/29.05.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, доклад на Агенцията за убежището на Европейския съюз /АУЕС/, както и на актуални данни за ситуацията в Сирия, съдът е обосновал извод, че към настоящия момент по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 11/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е от съда, че изложеното в доклада сочи, че в провинция Алепо в момента безразборното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията би могло единствено поради присъствието си на тази територия да бъде изправено пред реален риск да бъде подложено на сериозна заплаха, посочена в чл. 15, б. "в" от Квалификационната директива. Предвид на това и позовавайки се на приложеното по делото становище на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ съдът приема, че жалбоподателят е бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки заплахи срещу живота си при наличие на съществуващ въоръжен конфликт, поради което завръщането му в Сирия в този момент не е безопасно и би застрашило здравето и живота му като цивилно лице, поради и което следва да му бъден предоставен хуманитарен статут. Административният съд приема също така, че решението в тази му част е постановено и в противоречие с прогласените в чл. 13 от АПК принципи, като ответникът е следвало да изложи ясни и точни мотиви защо след като през последните три месеца след 01.12.2024 г., с вземането на властта от "Хаят Тахрир аш Шам" на общо 328 души е представена международна закрила, от които 27 души са получили статут на бежанец и 328 души хуманитарен, при липса на коренно променена ситуация в страната на произход, на жалбоподателя е отказано предоставяне на такава. Касационната жалба от О. У.., срещу решението на АССГ, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение 2262 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец е неоснователна. Така постановеното решение в тази му част е правилно, законосъобразно и обосновано. Настоящият състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ касаещи предоставянето на бежански статут. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от О. У. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал свободно и доброволно Сирия, и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминал нелегално границата между България и Турция, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно е твърдението изложено в проведеното пред настоящата съдебна инстанция на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание, че е бил студент втора година в университет и би искал да продължи образованието си тук в България, тъй като ситуацията в Сирия не му позволява да продължи да учи в страната му. По делото, както пред административният орган в административната преписка, така и пред първоинстанционният съд в съдебното производство и пред настоящата касационна инстанция са представени доказателства обективиращи и потвърждаващи тези твърдения. Няма представени каквито и да е документи студентска книжка, студентски номер, удостоверение за студент или др., който да доказват това. Не се изяснява нито в кой университет е учил, нито в кой град, нито каква специалност. Няма данни да е студент и в България и да е записан в някой от тукашните висши учебни заведения, няма виза за учене, нито информация, че е кандидатствал за такава. Остава недоказан и доводът, че ситуацията в Сирия не му позволява да продължи да учи в страната му. Касационната жалба от председателя на ДАБ при МС, срещу решението на АССГ, в частта, в която е отменено решението му 2262 от 07.03.2025 г., в частта, в която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне е основателна. Решението в тази обжалвана част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо О. У. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Цитираната разпоредба регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирия след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ, съдържащи се в справка МД-02-285/29.05.2025 г., на която се позовава и кредитира административният съд, по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта й относно предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената и пред касационната инстанция справка МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който към датата 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийски граждани са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а към датата 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Наред с това от тази справка се установява също така и продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като се осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. От справката става ясно, че завръщащите се бежанци се насочват към Северна Сирия и по-конкретно към провинции като Идлиб, Дамаск и Хама. В представената с касационната жалба справка са налице данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи. От цитираните данни може да се направи обоснован извод, че провинция Халеб е една от предпочитаните от завръщащите се сирийски граждани. Съобразно горното не може да се приеме наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз /СЕС/ в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Не са налице данни да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че родителите му са останали в държавата по произход и по-точно в Халеб, където се намират и неговият брат и двете му сестри. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо касационният жалбоподател не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 36 и чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решение на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал първоинстанционният съд, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материално-правните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка, неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът. Всеки отделен случай е с различна фактическа обстановка с различна бежанска история и с различно лично положение на молителите. Не е редно всички да се унифицират и уеднаквяват, това, че едни молители са отговаряли на условията и за тях са били налице основанията за предоставяне на статут не означава, че такъв трябва да се предоставя на абсолютно всички поискали го. Поради което мотивите и изводите в съдебното решение, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 13 от АПК са неправилни и погрешни. Правилно е прието от административния орган, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за наличие на други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на лицето на хуманитарен статут. Следва да се посочи, че данните, обсъдени от първоинстанционния съд, касаят периода след падането на Асад на 8 декември 2024 г. до м. март 2025 г. и те са за: поредица от атаки от страна на про Асад настроените сили в Тартус, Латакия, Дамаск и Хомс в периода м. декември 2024 г. м. февруари 2025 г. и ескалация на военните действия през м. март 2025 г. в Латакия и Тартус, но в малка степен в Хомс и Хама. Преобладаващата част от мотивите на първоинстанционното решение, включително и диаграмите в него са директно и непосредствено копирани от цитираната справка, която той единствено кредитира. В тази връзка са основателни доводите в жалбата на административният орган, че съдът по съществото е обсъдил само част от информацията представена в нея, но не и цялата такава. Изводът е, че дори и към датата на постановяване на първоинстанционното решение не може да се приеме, че в областта Халеб, в която чужденецът е роден и е живял, са налице сблъсъци между въоръжени групировки, които излагат на опасност живота на цивилните лица поради безогледно насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт. При това безогледното насилие да е достигнало толкова високо ниво, че да съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95, както е приел АССГ. Справката с дата 21.07.2025 г. не съдържа информация за продължаващ въоръжен конфликт между редовната сирийска армия и лоялни на режима на Асад сили, като данните са за това, че още от края на м. май 2025 г. югозападната част на провинция Халеб и Идлиб са под контрола на преходната администрация с изключение на малък район западно от гр. Халеб. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в област Халеб, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. В случая приложимост намира и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, като основание за непредоставяне на хуманитарен статут, тъй като са налице части на държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства и до които той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тях, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото към момента не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на О. У. срещу акта в съответната част. Като е приел, че решението на председателя на ДАБ в частта отнасяща се до предоставяне на статут за бежанец на основание чл. 8 от ЗУБ е законосъобразно, административният съд е постановил правилно решение, което в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение