Решение № 16174 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2019 г.

Решение № 16174 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д. Сестримски, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Дисон – Д. Сестримски", ЕИК 112036425 със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. "Дунав" № 4 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 133, ет. 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Балкански, против частта от решение № 2783/31.12.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1887/2018 г., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 131401104/07.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1148/17.11.2014 г., както и по касационната му жалба и касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив против решение № 732/29.03.2019 г. на същия съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 2783/31.12.2018 г.

В касационната жалба на Д. Сестримски против частта от решение № 2783/31.12.2018 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1887/2018 г. се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те основно се свеждат до следното:

• Несъобразяване на решението с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК по отношение задълженията за ДДС за периода м. януари – м. ноември 2008 г.;

• Неправилност на приетото от съда, че ревизиращият екип е доказал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК;

• Неправилно включване в данъчната основа за облагане с ДДС на фактурите, издадени от 19 доставчици, които не носят подпис на жалбоподателя или на работещи в предприятието му лица, както и на фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери" ЕООД;

• Неправилно определяне на данъчната основа чрез добавяне на надценката върху стойността по процесните фактури /данъчна основа и ДДС/ и неправилно определяне на резултата за данъчните периоди в противоречие с чл. 88 ЗДДС без да се признае право на данъчен кредит;

• Противоречие между мотиви и диспозитив в решението относно общия размер на ДДС – 34 455. 98 лв.;

• Противоречие между мотиви и диспозитив в решението относно общия размер на задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ – 15 398. 84 лв.;

• Неправилност на решението в частта му, касаеща начално салдо на налични парични средства на ревизираното лице към 01.01.2008 г., и приемаща недоказаност на получените от лицето дарения и заеми;

• Незаконосъобразно определяне на задълженията по ЗДДФЛ, поради двойно облагане на едни и същи средства;

• Неправилност на решението в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. във връзка с доходи, за които органите по приходите не са доказали, че са от трудова дейност.

Претендира се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, както и да се присъдят направените разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Панова и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява против размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

С доводи за неправилност на решение № 732/29.03.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2783/31.12.2018 г. касационните жалбоподатели претендират неговата отмяна. Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив оспорва същото само досежно размера на лихвите.

Ответниците по така подадените касационни жалби оспорват същите чрез процесуалните си представители.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспорените първоинстанционни решения с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба на Д. Сестримски, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Дисон – Д. Сестримски", против решение № 2783/31.12.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1887/2018 г., като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 131401104/07.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1148/17.11.2014 г. Със същия на ревизираното лице са установени следните задължения:

• ДДС в общ размер 84 761. 53 лв. и лихва – 32 390. 59 лв. за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.;

• Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер – 21 882. 82 лв. и лихва – 6 413. 06 лв.

• Задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. в общ размер 6 967. 42 лв. /главница – 5 850. ЗЗ лв. и лихва – 1 117. 09 лв. /

Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото. С първоначалното решение Пловдивският административен съд е отменил РА в частта му, в която са установени ЗОВ за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода до 14.02.2011 г., а именно главница в размер на 15 298. 78 лв. и лихва – 9 875. 62 лв. В тази част решението е влязло в сила.

С постановеното повторно решение по спора - № 2783 от 31.12.2018 г. съдът е отменил РА в следните му части: ДДС над 34 455. 98 лв. и съответните лихви; ЗДДФЛ – над 15 398. 84 лв. и съответните лихви; ЗОВ – над 2 603. 35 лв. и съответните лихви. Отхвърлил е жалбата в останалата част.

Решението се обжалва само от Д. Сестримски в частта му, в която е потвърден РА, а именно относно: установените му задължения за ДДС в размер на 34 455. 98 лв. и съответните лихви; по ЗДДФЛ – в размер на 15 398. 84 лв. и съответните лихви; ЗОВ –в размер на 2 603. 35 лв. и съответните лихви.

С решение № 8244 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 11429/2017 г. Върховният административен съд е отменил по жалбата на Д. Сестримски постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение на Пловдивския административен съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА, вкл. в частта му за разноските, и е върнал делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. В мотивите на това решение е прието в следното:

1. В частта по ЗДДС:

Съобразявайки решението на Съда на ЕС по дело С-576/15, в случая именно фактът на получаване на стоката в склада на едноличния търговец е бил спорен пред първоинстанционния съд. Съдът обосновано е приел, че в случаите на признаване на получаването на стоката чрез подписване на данъчна фактура от ЕТ или работещо за него лице, констатациите на приходните органи са обосновани и данъчната основа по тези фактури правилно е отчетена в основата за облагане с преки и косвени данъци. В касационната жалба няма оплаквания, а и първоинстанционният съд подробно и обосновано е мотивирал признаването на приходи от продажби на стоки, получени по неподписани фактури, издадени от "Метро кеш енд Кери". Убедителни и обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите му изводи, че е доказана продажбата на стоки от складовете на доставчиците: "ЛМ" ЕООД, "Соколов" ЕООД, "Бест" ЕООД, "Писков" ЕООД, "Везни-Митеви" ООД, ЕТ "Везни - И. Митев", " Брадърс Бранд" ООД, "Ирон" ЕООД, "Орион 2001" ООД, "Гепард" ООД, "Маринели 62" ЕООД - гр. Велинград, "Асико" ЕООД, "Хали" ЕООД - гр. Велинград, "СГ Медия Груп" ООД, ЕТ "М. - Л. Ташков", ЕТ "Валтинпаз - В. Папазов", ЕТ "А. Манолов-АлКор", ЕТ "Н. -Н. Николов" и "Мечкаров" ЕООД. Относно фактурите за доставка на стока по механизма на разносната търговия обаче, при неподписани за получател фактури, необосновано съдът е приел доказателствата за достатъчни, за да се направи обоснован извод за получаването на стоката. С изключение на тези, за които към фактурите са представени заявките, по които са осъществени доставките и/или копия на разпечатки от GPS системи за автомобил, чрез които се следят маршрутите на всички коли за разнос, останалите доказателства доказват само капацитета на доставчиците да доставят стоката, но не и реалното й предаване на ревизирания получател".

2. В частта по ЗДДФЛ:

"Фактическите си изводи съдът е направил главно, преценявайки показанията недостоверни поради близките отношения /родствени или приятелски/ между жалбоподателя и свидетелите. "; "Немотивирано съдът е приел, че нито един от свидетелите не е имал възможност да даде на заем или по дарение обсъжданите суми като не е обсъдил твърденията за източници на доходи на свидетелите. " Дадени са указания при повторното разглеждане на делото съдът да изложи мотиви по всички доводи на жалбоподателя относно размера на началното салдо за ревизирания период и получаването на парични средства като оправдание на констатираното превишение на разходи. С помощта на допълнителна експертиза, данъчната основа на облагане на укритите приходи от продажби на стоки /на годишна база/, при спазване на указанията по тълкуването и прилагане на закона в настоящето решение.

Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при понататъшното разглеждане на делото, а според чл. 226, ал. 1 АПК при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие.

Пловдивският административен съд точно и стриктно е изпълнил дадените от касационната инстанция в отменителното й решение указания.

В частта по ЗДДС:

Назначил е съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че данъчната основа за облагане с ДДС следва да включва: 1. подписаните от Сестримски и работещите при него лица фактури, според съдебно-графологичните експертиза, приети при първоначалното разглеждане на делото; 2. Фактурите от доставчиците: "ЛМ" ЕООД, "Соколов" ЕООД, "Бест" ЕООД, "Писков" ЕООД, "Везни-Митеви" ООД, ЕТ "Везни - И. Митев", " Брадърс Бранд" ООД, "Ирон" ЕООД, "Орион 2001" ООД, "Гепард" ООД, "Маринели 62" ЕООД - гр. Велинград, "Асико" ЕООД, "Хали" ЕООД - гр. Велинград, "СГ Медия Груп" ООД, ЕТ "М. - Л. Ташков", ЕТ "Валтинпаз - В. Папазов", ЕТ "Ал. Манолов-АлКор", ЕТ "Н. -Н. Николов" и "Мечкаров" ЕООД /подписани и неподписани/ и 3. Фактурите, издадени от "Метро кеш енд Кери"; 4. Седем фактури, издадени от "Колекс 91" ЕООД, придружени със седем броя заявки. Приел е, че допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание от 18.10.2018 – вариант Б, която е изчислила размера на дължимия ДДС върху така формираната данъчна основа при съобразяване на методиката, използвана в РА, следва да бъде кредитирана. Във вариант Б е изчислен ДДС само за 2011 г. и 2012 г., тъй като през тези години са издадени посочените по-горе 7 фактури от "Колекс 91" ЕООД и според него за 2011 г. дължимият ДДС е в размер на 5 719. 58 лв., а за 2012 г. – 4 818. 41 лв. Вещото лице е посочило изрично, че дължимият ДДС за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. не се променя след включването на тези 7 фактури и остава така, както е определен в първи вариант. Според първия вариант дължимият ДДС за 2008 г. е в размер на 6 980. 18 лв.; за 2009 г. – 4 403. 68 лв.; за 2010 г. – 12 517. 98 лв. Общият размер е 34 439. 83 лв. вместо посочения в диспозитива на решението на административния съд – 34 455. 98 лв.

По доводите в първата касационна жалба:

1. Доказано е от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки, получени по описаните по-горе фактури, които ЕТ не е осчетоводил и това е прието от касационната инстанция, постановила отменителното решение. Неоснователно се твърди от касатора, че само подписаните фактури следва да се вземат предвид, а те са 188 от общо 1801, т. е. незначителни като брой. Както беше посочено по-горе, указанията на касационната инстанция са задължителни при понататъшното разглеждане на делото, а те са ясни и конкретни и изискват в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК да се включат продажбите на стоките, получени по всички, изброени по-горе фактури.

2. Методиката, използвана от ревизиращия екип, за определяне на данъчната основа чрез прибавяне на надценката към стойността на фактурите, с които са получени стоките, включваща данъчна основа и ДДС, не е била оспорена при първоначалното разглеждане на делото. Напротив, изготвено е било заключение по поставената от пълномощника на жалбоподателя задача относно размера на ДДС върху данъчна основа, включваща само подписаните фактури. Вещото лице е използвало същия начин на определяне на данъчната основа и неговото заключение е прието без да е оспорено и без да е поискано от страна на жалбоподателя да се изготви друго заключение, като надценката се прибави само към данъчната основа на процесните фактури без ДДС. Делото е върнато за ново разглеждане с указания да се вземат предвид не само подписаните фактури, но и други, посочени в мотивите на решението на Върховния административен съд, с оглед липсата на такава експертиза. Ако касационната инстанция беше възприела за основателни доводите на касатора, че в основата следва да се включат само подписаните фактури, то тя би постановила решение по съществото на спора, съобразявайки именно приетото вече по делото заключение в съдебно заседание от 26.01.2017 г., изготвено по методиката, приложена в РА, и прието неоспорено от жалбоподателя. Не са дадени от нея указания за определяне на основата за облагане по начина, по който е поискал жалбоподателят едва при повторното разглеждане на делото. В този смисъл са възраженията на ответника по касация.

Ревизиращият екип правилно е приел, че в случая ДДС по неосчетоводените от ЕТ фактури за закупуване на стоки, не подлежи на приспадане, тъй като правото на приспадане не е било надлежно упражнено от самото ревизирано лице в рамките на преклузивния срок по чл. 72, ал. 1 и по реда, регламентиран в ал. 2 чрез включване на фактурата в дневника за покупките и на данъчния кредит в справката-декларация. В тази връзка в цитираното по-горе решение от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15, М. Маринова СЕС посочва, че разглежданата в главното производство национална правна уредба /чл. 122 ДОПК/ има за цел определянето на данъчна основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случаите, в които не могат да се получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните получатели, както и за облагаемите доходи на данъчнозадълженото лице поради измамливото му поведение, и по-специално поради факта, че то не е изпълнило задължението си да води надлежна счетоводна отчетност, като позволява на компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на информацията, с която разполагат, като вземат предвид всички относими към съответното лице обстоятелства /т. 48/. От друга страна обаче що се отнася до принципа на неутралитет, който законодателят на Съюза е предвидил като отражение в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране, данъчнозадължените лица, извършили данъчна измама, която се състои по-специално в укриването на облагаеми доставки и свързаните с тях доходи, не са в сходно положение с данъчнозадължените лица, които спазват своите задължения в областта на счетоводното отчитане, декларирането и плащането на ДДС. Следователно данъчнозадължено лице, което умишлено е участвало в такава измама и е застрашило функционирането на общата система на ДДС, няма право да се позовава на този принцип /т. 49/.

3. Преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК по отношение задълженията за ДДС за данъчните периоди от м. януари до м. ноември 2008 г., тъй като заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на 12.12.2013 г., видно от потвърждението на л. 409 гръб, а срокът изтича на 01.01.2014 г. съгласно чл. 22, ал. 3 ДОПК, регламентиращ начина на броене на сроковете.

Макар правилно да е приел съдът, че следва да съобрази ССЕ в частта й по вариант Б във връзка с вариант 1, той не е взел предвид втората част от този вариант, при която следвайки отново методиката, използвана от ревизиращия екип, вещото лице е установило задълженията за ДДС за отделните данъчни периоди /месечни/, като е взело предвид декларираните от самото ревизирано лице резултати и е определило дължимия ДДС в съответствие с чл. 88 и чл. 92 ЗДДС /без да се признава право на данъчен кредит за ДДС по процесните фактури/. Според таблицата на стр. 83 от този експертиза общият размер на дължимия ДДС е 27 719. 44 лв., а лихвата – 10 043. 18 лв. Всъщност ответникът по касация косвено признава, че именно това е размерът на данъка, тъй като в касационната си жалба против решението за поправка на очевидна фактическа грешка сочи лихва в размер на 10 043. 18 лв.

По изложените съображения решението в тази част, потвърждаващо РА относно установените задължения в общ размер 27 719. 44 лв. със съответните лихви следва да бъде оставено в сила.

Относно задълженията по ЗДДФЛ:

След като подробно е обсъдил свидетелските показания и представените доказателства, целящи да установят различно начално салдо към 01.01.2008 г., както и наличието на парични средства у дарителите и заемодателите, съдът е обосновал правилен извод за това, че жалбоподателят не е доказал получаването на твърдените от него суми през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., взети предвид от вещото лице при изготвянето на втори вариант от неговото заключение. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК мотивите му не следва да бъдат преповтаряни. Що се отнася до средствата в размер на 54 000 лв., получен кредит от ОББ за ремонт, от движението по сметката на жалбоподателя в ОББ АД се установява, че са изтеглени през м. юли и м. август 2007 г. и по отношение на тях необосновано се твърди, че са използвани, за да покриват разходите през 2008 г. и 2009 г., свързани основно с вноски в касата на ЕТ. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е установено за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. видно от ССЕ и за тези периоди законосъобразно с РА е формирана данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, облагаема със ставка 10%. За тези години е установен и данък по чл. 48, ал. 2 ДОПК върху данъчна основа от дейността на ЕТ в размер на 15%, включваща и неотчетените приходи от продажби във връзка с реализацията на стоките, получени по фактури, които не са осчетоводени. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че едни и същи доходи се облагат два пъти – веднъж като доходи от дейност като ЕТ и още веднъж като доход от друга стопанска дейност.

Във вариант Б, на който се е позовал съдът, е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ /върху данъчна основа, формирана от превишение на разходите над приходите и данъчна основа от дейност като ЕТ/ за 2011 г. в размер на 2 880. 39 лв. и лихви – 667. 39 лв., а за 2012 г. – 2 396. 62 лв. и лихви – 309. 55 лв. По отношение на този данък за останалите години във вариант Б има препращане към вариант едно, според който данъка за 2008 г. е в размер на 681. 93 лв. и лихви – 376. 16 лв.; за 2009 г. – 3 767. 44 лв. и лихви – 1 652. 24 лв. /както е изчислен в таблицата на л. 41 от заключението и погрешно вписан в обобщената таблица на л. 85 в размер на главница 3 915. 46 лв. и лихва – 1 717. 15 лв. /; за 2010 г. – 2 699. 12 лв. и лихви – 905. 06 лв. /общо главница 12 425. 50 лв. и лихви – 3 910. 40 лв. /. Като е потвърдил РА относно установените с него задължения да данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер 12 425. 50 лв. и съответните лихви съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Законосъобразно с РА са установени и задължителни осигурителни вноски за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. на основание чл. 124а ДОПК. Както е посочил и съдът в мотивите на своето решение във връзка с дейността си като ЕТ ревизираното лице дължи осигурителни вноски и те правилно са установени при съобразяване с максималния осигурителен доход. По отношение останалите доходи касационната инстанция, постановила отменителното решение, не е приела, че върху тях ЗОВ не се дължат, тъй като органите по приходите не са доказали, че са от трудова дейност, и не е дала указания за изготвяне на експертиза, която да определи размера им, съобразявайки единствено допълнително установените доходи от дейност като ЕТ.

Размерите на дължимите ЗОВ са определени в експертизата в табличен вид на стр. 85, както следва: за 2011 г. – ДОО – 1291. 58 лв. и лихва – 386. 90 лв.; ДЗПО – 504. 52 лв. и лихва – 151. 01 лв.; ЗО – 807. 24 лв. и лихва – 187. 06 лв.; за 2012 г. – ДОО-1650. 80 лв. и лихва – 213. 36 лв.; ДЗПО – 644. 84 лв. и лихва – 83. 34 лв.; ЗО – 1 031. 75 лв. и лихва – 133. 27 лв. /общо главница – 5 930. 73 лв. и лихва – 1 154. 94 лв. / Дължими според РА за този период /след влизане в сила на първото съдебно решение на Пловдивския административен съд са осигурителни вноски в общ размер 5 850. ЗЗ лв. и лихва – 1 117. 09 лв., които са близки до установените от експерта, тъй като са изчислени на база максимален осигурителен доход/.

С решението № 732 от 29.03.2019 г. административният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си с № 2783/31.12.2018 г. в следния смисъл: "Отхвърля жалбата за: ДДС – главница 34 455. 98 лв. и лихва – 9 992. 96 лв.; по ЗДДФЛ – главница – 15 398. 84 лв. и лихва – 5 436. 12 лв.; ЗОВ за 2011 г. – главница 2 603. 35 лв. и лихва – 100. 17 лв.; за 2012 г. – главница – 3 327. 36 лв. и лихва – 429. 73 лв. /общо за 2011 г. и 2012 г. ЗОВ – главница - 5 930. 73 лв. и лихва – 529. 90 лв. /.

Единствената главница, която е променена с решението за поправка на очевидна фактическа грешка е тази за задължителните осигурителни вноски, които са установени в по-голям размер в сравнение с първоначалното решение. Основателен е доводът на касатора Сестримски, че тъй като първоначалното решение не е обжалвано от ответника в частта му, в която е отменен РА, то е влязло в сила по отношение отменената част от РА, установяваща ЗОВ над 2 603. 35 лв. и съответните лихви. Определените с решението лихви в размер на 529. 90 не съответстват на главница в размер на 2 603. 35 лв. Основателна е обаче претенцията на втория касатор за това, че дължимата лихва върху задължението за ДДС е в размер на 10 043. 18 лв., а не 9 992. 96 лв. С това не се влошава положението на ревизираното лице, тъй като в основното решение тази лихва е установена като "съответна".

По тези мотиви дължимите от Д. Сестримски, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Дисон – Д. Сестримски", задължения са: ДДС за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. – главница 27 719. 44 лв. и лихва – 10 043. 18 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. - главница 12 425. 50 лв. и лихва – 3 910. 40 лв.; задължителни осигурителни вноски за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. - 2 603. 35 лв. и съответните лихви.

Решението на Пловдивския административен съд - № 2783/31.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1887/2018 г., в оспорената му част, поправено с решение № 732/29.03.2019 г. по същото дело, следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно установените с него задължения: за ДДС – над 27 719. 44 лв. и лихва – 10 043. 18 лв.; по ЗДДФЛ – над 12 425. 50 лв. и лихва – 3 910. 40 лв. и ЗОВ – над - 2 603. 35 лв. и съответните лихви и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските следва да се присъдят на страните в размер, съответен на уважената и отхвърлената част от жалбата. На ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. върху материален интерес 56 701. 87 лв. е в размер на 2 231. 05 лв., а съответната част от държавната такса – 1. 20 лв. за лихвата в размер над 9 992. 96 лв. до 10 043. 18 лв. – 1. 20 лв. /общо 2 232. 25 лв. /. Адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес и осъществената защита не е прекомерно. Доказани са от жалбоподателя разноски в размер на 21 478. 96 лв. при материален интерес – 152 415. 42 лв. и уважена жалба за 95 713. 55 лв. Дължимите му разноски са в размер 13 488. 31 лв.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение