Решение № 7295 от 4.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 90/20.07.2022 г., постановено по адм. д.84/2022 г. по описа на Административен съд Шумен (АС-Шумен). Касаторът твърди, че обжалваното съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Петрови-13 B. Петров ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 90/20.07.2022 г., постановено по адм. д.84/2022 г. по описа на АС-Шумен е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР) за кампания 2019 г. с изх. 02-271-2600/109#2/15.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от Петрови-13 В. Петров ООД ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие4, направление Биологично растениевъдство и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в и противоречие поради с материалния закон, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно Обосновано въз основа на всички събрани по делото доказателства АС-Шумен е приел за установено, че Петрови-13 В. Петров през 2016 г. е одобрено за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР 2014-2020), направление "Биологично растениевъдство", а с уведомление от 12.05.2021 г. е уведомено за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. В съответствие със съдържанието на това уведомително писмо е изводът на решаващия съд, че от него не става ясно в какво се изразява констатираното неизпълнение на многогодишния ангажимент, за да възникне реална възможност за дружеството да представи адекватни възражение с доказателства в подкрепа на твърдението си, че изпълнява поетия ангажмент. Тази неяснота е възпроизведена и в отменения от административния съд акт за прекратяване на биологичен ангажимент. В касационната жалба също продължава да се възпроизвежда съдържанието на правните норми, приети от административния орган за относими в случая, без да се отчита обстоятелството, че те включват различни хипотези и за тяхното приложение е необходимо да бъдат отнесени към установените в конкретния случай правнозначими факти. В случая, освен установеното от АС-Шумен нарушение на административнопроизводствените правила, административният орган въобще не е обсъдил представените от дружеството сертификати, издадени от лица, с които има договори за контрол и сертификация. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, според които съдът неправилно е приел, че административният акт не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изводът на АС-Шумен за липса на обсъждане в административния акт на представените от дружеството документи за изпълнение на поетите задължения по многогодишния биологичен ангажимент са в съответствие със съдържанието на административния акт. Споменаването на писмените доказателства с констатацията, че те не са основателни не представлява обсъждане, при което е необходимо да се представи анализ на относно допустимостта на доказателствата и какви факти се приемат за доказани с тях. По тези съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Петрови-13 В. Петров ООД е направила разноски в размер 300 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение