Решение № 7478 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2015 г.

Решение № 7478 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на А. Г. Ц. от град Своге срещу заповед № РД-01-17/24.01.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяната й. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шишман оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № РД-01-17/24.01.2015 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на А. Г. Ц. от длъжността "старши експерт" в дирекция Инвестиции, управление на собствеността и стопански дейности, отдел "Инвестиции и управление на собствеността" в Министерството на правосъдието, с ранг III младши, поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2013 г.), наричана по долу за краткост Наредбата. Към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "старши експерт", заемана от Ц. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Оценяващ ръководител на Ц. като "старши експерт" в дирекция Инвестиции, управление на собствеността и стопански дейности, отдел "Инвестиции и управление на собствеността" в Министерството на правосъдието по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е ръководителят, на който съответният служител е непосредствено подчинен. Съгласно длъжностната характеристика на жалбоподателката това е "Началник отдел Инвестиции и управление на собствеността", като контролиращ орган по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата е ръководителят, на когото е непосредствено подчинен оценяващият ръководител - в случая това е Директорът на дирекция "Инвестиции, управление на собствеността и стопански дейности". Съобразно представените по делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на правосъдието е орган по назначаването на държавните служители в министерството), в предвидената в същия текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената годишна оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителката за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика (т. 1-6 от работния план възпроизвеждат общи задължения на служителя по длъжностната характеристика), а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и изисквания/критерии за изпълнението. Според посоченото в тази графа единственото изискване е за обем, т. е. конкретни критерии за изпълнението фактически не са поставени. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. Поставената оценка е и в нарушение на изискването на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно което оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. В случая това не е сторено. Оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи и квалификации за това, че служителката се затруднява при идентифициране на проблемите, не умее да ги анализира в дълбочина, не търси тяхната причинност (основна част от договорите за отдаване под наем на ведомствени жилища са с изтекъл срок и неактуализирани с оглед промяна в семейно положение, група категория, цена и т. н.), обикновено не търси различни източници на информация, невинаги организира работата си по начин, който да води до висок краен резултат, не планира дейността си по приоритет, затруднява се, когато трябва да работи по няколко задачи едновременно, пропуска срокове за окончателното изпълнение на поставените задачи, системно не спазва поставените срокове от Главния секретар на МП, директора на дирекция ИУССД и началник отдел ИУС при извършване на проверки и обработка на преписки, обикновено не търси начини за повишаване на продуктивността и качеството на работата, становищата, които представя са лошо структурирани и трудни за разбиране, няма ясна представа за интересите и очакванията на потребителите на услуги, които отделът предоставя, не зачита правата и интересите на потребителите на услугите и допуска небрежно отношение към тях, служителят не осъществява своята дейност в съответствие с разпоредбите на чл. 21 от ЗДСл, като системно не спазва срока по чл. 44 от Правилата за деловодната дейност и документооборота в МП, често нарушава разпоредбите на Устройствения правилник на МП, регламентиращи работното време на държавните служители в администрацията, като цяло демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността. Тези констатации не се базират на конкретно установими факти и обстоятелства, поради което не могат да обусловят изводи относно компетентностите на служителя. Обратно, констатациите сочат на тенденциозно, лично отношение на прекия ръководител към служителката и собствено на ръководителя виждане по въпроса за логическото структуриране на документите и поведенческите особености на служителката, като изброените договори с номер и дата и цитирани преписки не съдържат конкретно посочени обективно установими факти, които да подлежат на проверка, като изпълнението или неизпълнението им фактически не може да бъде установено. Следва да бъде отбелязан и фактът, че оценяващият ръководител има преки впечатления от работата на Ц. едва след датата на назначаването му на длъжността "Началник отдел Инвестиции и управление на собствеността" в дирекция "Инвестиции, управление на собствеността и стопански дейности" от 16.09.2014 г. - (датата на назначаването за ръководител) до 15.01.2015 г. (датата на заключителната среща) - т. е. личните впечатления са изградени за кратък период от време на конкретната длъжност. В същото време на проведената междинна среща на 17.07.2014 г. тогавашният оценяващ ръководител, който е имал преки и непосредствени впечатления от работата на Ц. за изпълняваната от нея длъжност, която е предмет на атестирането за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - т. е. за периода от близо седем месеца е посочил, че Ц. изпълнява преките си задължения и поставените задачи качествено и в срок, като постига целите заложени в индивидуалния работен план. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните й задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Не без значение е и фактът, че предходната годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя е, че изпълнение напълно отговаря на изискванията, а оценяващия ръководител в случая реално е имал наблюдения над работата на Ц. по-малко от шест месеца. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Констатираните и посочени по-горе нарушения се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска годишна оценка при атестиране. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото направеното от жалбоподателката искане за разноски е основателно, поради което следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,