Решение № 13147 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2009 г.

Решение № 13147 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против Решение № 1138 от 26.01.2009 г., постановено по административно дело № 1837 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Славчо Георгиев Смилков чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като се обосновава с неправилност на обжалваното решение на Административен съд - София-град, поради противоречието му с материалния закон. Поддържа доводи за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона, още повече, че понятието "дейност като секретен сътрудник" не е законово определено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалбата на Славчо Георгиев Смилков от гр. Благоевград против Решение № 22 от 29.01.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С него е установявана принадлежност към службите на жалбоподателя, като лице което е кандидат за кмет и общински съветник, а именно по повод искане на Общинската избирателна комисия за кандидатите за общински съветници и кметове в община Благоевград. Като кандидат той е подлежал на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от закона. Първоинстанционният съд е отменил решение № 22 от 29.01.2008 г. на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, приемайки че постановеното решение е незаконосъобразен индивидуален административен акт. В мотивите си съдът е посочил, че административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, като не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, като по този начин е препятствал правото на участие и възможността, да представя и да иска събирането на доказателства. Изследвал е неговата валидност и законосъобразност, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност, изразяваща се в противоречието му с разпоредбата на чл. 24 от закона. За да достигне до този извод, съдът е направил тълкуване на нормата, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон, предполага наличие на дейност като щатен или нещатен служител или сътрудник на тези органи, изразяваща се активна форма на поведение, извършвана след датата на вербовка. Приел е още, че за да е законосъобразно решението на комисията с което обявява принадлежност към службите следва да са налице кумулативно следните предпоставки: лицето да е от категорията лица посочени в чл. 26 и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност, като агент. Въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства съдът е извел заключение по съществото на спора, т. е. по спорното материално административно правоотношение, за липса на доказателства, свидетелстващи за реално извършвана от жалбоподателя дейност, а оттам и извод за това, че не са налице предпоставките за установяване принадлежността на Смилков към органите по чл. 1 от закона. Така постановеното решение е неправилно. За да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт по критериите, посочени чл. 146 от АПК, съдът е следвало да направи преценка за вида на акта, както и условията, при които действа органът - оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Видно от доказателствата по делото ответника по касационната жалба е бил кандидат за общински съветник (писмо № 50 от 5.10.2007 г. на председателя на ОИК - Благоевград) и по силата на това той подлежи на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от закона. В тази хипотеза не е необходимо подаване на искане от негова страна или личното му участие или на трети лица за съдействие. Това е така, тъй като административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и решението с което завършва това производство по своята правна природа, се характеризира като регистрационен режим с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си оспорения акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето към орган по чл. 1 от закона. Ето защо дори да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК, то нарушението на административнопроизводствените правила е несъществено, още повече че е допустим съдебен контрол върху актовете на комисията. Освен това основателни са доводите, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, основаващо на неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма на чл. 24 от закона. Съдът не я е обсъдил в съответствие с правилото на чл. 25 и Допълнителните разпоредби на закона, и затова е стигнал до необоснован извод за материална незаконосъобразност на административния акт и за липса на предпоставки за установяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В конкретния случай съдът ограничително е тълкувал и прилагал разпоредбата на чл. 25, т. 3 от закона която подробно сочи, че за установяване на дейност на секретен сътрудник могат да послужат и данни за лицето в справочните масиви регистрационни дневници и картотеки, протоколите за унищожаване или други информационни масиви както е по този случай. Правомощието на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона, както се посочи по-горе в мотивите. От цитираната разпоредба, в регламентацията, която законът дава на правомощието на административния орган, става ясно, че последният действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните в закона предпоставки, да издаде административен акт с предписано от закона съдържание. В случая, при установената наличност на документи (понятието за документ, за целите на този закон, е законово определено) посочени в чл. 25, т. 3, комисията е длъжна да издаде решение, с което се установява принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Органът, въз основа на доказателствата, посочени в чл. 25 от закона, не е властен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност като сътрудник или служител от лицето, като в решението си признае или отрече принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Изводът се налага на първо място от обстоятелството, че понятието "дейност на нещатен служител или секретен сътрудник" не е законово определено. След като липсват законови критерии за определяне правната характеристика на това понятие, не може да се вмени в задължение на административния орган да го приложи в издавания от него индивидуален административен акт. В този смисъл е и съд. практика - адм. д. № 2046/2009 г., 13485/2008 г., 2047/2009 г., Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Административен съд - София-град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С Решение № 22 от 29.01.2008 г. за Смилков, е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона в качество на секретен сътрудник. Принадлежността е установена въз основа на данни от картотеката документи, съдържащи се в заведеното дело на секретен сътрудник (агент), което е приложено като доказателство - регистрационна бланка - I-А-2312 за регистрация като агент "Георгиев", рапорт за вербовка № 10956 от 5.09.1982 г. предложение за изключване на агент. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. 4 и 5 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Жалбата на Славчо Георгиев Смилков против Решение № 22 от 29.01.2008 г. на Комисията по чл. 4 от закона следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК