Решение № 4740 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 282/2025 г.

ВАСПето отделение08.05.2025 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1418/03.12.2024 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело 77/2023 г.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Й. Т. Т., [ЕГН] сумата от 1000 лева (хиляда лева) разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение 1418/03.12.2024 г. на Административен съд (АС) Ямбол, постановено по адм. дело 77/2023 г. С обжалваното решение е отменено писмо изх. 94-00-149/14.03.2023 г. на изпълнителния директор на АВ, с обективиран отказ за заличаване на лични данни по партидата на ТЕРА МАКС 1 ЕООД, ЕИК 202807756, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по заявление вх. 94-00-147/07.03.2023г. на управителя и едноличен собственик на капитала на ТЕРА МАКС 1 ЕООД, ЕИК 202807756 Й. Т. Т.; преписката е изпратена на администратора на лични данни АВ, за ново произнасяне по заявление вх. 94-00-149/07.03.2023г. на Й. Т. Т., подадено чрез пълномощник адв. С. Кацаров от АК-Бургас, за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван учредителен акт по партидата на ТЕРА МАКС 1 ЕООД, ЕИК 202807756, раздел Актуален учредителен акт в ТРРЮЛНЦ, съобразно указанията на съда; АВ е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касатора решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал жалбата при липса на правен интерес от обжалването. Твърди, че на 05.02.2015 г. Й. Т. Т. е заличен като едноличен собственик на капитала и управител на ПОСЕВИ ГРУП ЕООД. Към настоящия момент по партидата на дружеството като едноличен собственик на капитала и управител е вписана Ж. Р.. В ТРРЮЛНЦ е обявен изменен учредителен акт, който не съдържа лични данни на Й. Т. Т.. Счита, че обжалваното решението е недопустимо, защото съдът е разгледал жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване по съдебен ред, тъй като няма характера на индивидуален административен акт. В тази връзка излага съображения, че обжалваният акт има уведомителен характер, доколкото с него субектът на данни се уведомява, че личните му данни не се обработват и не се съдържат в посочения от него актуален учредителен акт, обявен по партидата на ПОСЕВИ ГРУП ЕООД. Във връзка с твърдението, че обжалваното решение е неправилно касаторът излага съображения, че съдът не е отчел факта, че при подадено заявление за вписване или обявяване в ТРРЮЛНЦ на съответни обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка изпълнени ли са изискванията на чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). В случая заявителят не бил представил изисквания от длъжностното лице по регистрацията заверен препис на учредителния акт, в който личните данни, освен тези които се изискват по закон, са заличени, вкл. след дадените му указания, поради което била налице презумпцията на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че е налице противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на презумпцията по чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, като АВ споделя практиката, според която нормата освобождава АВ от отговорност за обработка и предоставяне на публичен достъп до личните данни в случаите, в които заявителя е предоставил такива лични данни, вкл. в подлежащите на обявяване актове. Моли обжалваното решение да се обезсили, алтернативно да се отмени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Димитрова. Ответникът по касация Й. Т. Т. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Кацаров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Й. Т. Т., чрез пълномощник адв. С. Кацаров, е подал до АВ заявление вх. 94-00-149/07.03.2023 г. В заявлението посочил, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството ТЕРА МАКС 1 ЕООД, ЕИК 202807756, е установил, че по партидата на дружеството, в полето Актуален учредителен акт, е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни. Заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран от трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството. Посочил, че заявлението отправя на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679. На 14.03.2023г. ответникът издал оспорения акт - писмо изх.94-00-149 от 14.03.2023г. С него уведомил жалбоподателя, че след извършена проверка в базата данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, се установило, че на 08.11.2013г. в поле Актуален учредителен акт е бил обявен учредителен акт, съдържащ лични данни на управителя и представляващ ТЕРА МАКС 1 ЕООД. В мотивите на писмото е посочено, че в качеството си на администратор на лични данни ТЕРА МАКС 1 ЕООД е единственото правно легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразени с изискванията на принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която въвежда изискване към заявителя да представи за обявяване заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е, че е необходимо, като представляващ администратора на лични данни ТЕРА МАКС 1 ЕООД, да представи в срок до 14 дни заверен препис на учредителния акт със заличени данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружеството. Указано е, че завереният препис може да бъде подаден на хартиен носител или по електронен път с попълване на утвърдения образец Искане за отстраняване на грешки и непълноти, приложен към писмото, за което не се дължи държавна такса. Агенцията е посочила, че няма право да извършва действия по вписвания и заличавания, извън дадените й по закон правомощия в рамките на регистърното производство. Като доказателства по делото от ответника са представени Становище рег. ПНМД-01-116(20)/01.02.2021г. на Комисията за защита на личните данни; Заповед РД-01-364/21.06.2022г. на изпълнителния директор на АВ, ведно с приложение Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от Агенцията по вписванията като администратор на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и за уведомяване на заинтересованите лица, ведно Приложение 1 Образец на искане за отстраняване на непълноти. При служебно извършена проверка в Търговския регистър по ЕИК 202807756 на дружеството, достъпен на адрес:https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=20280775, съдът е установил, че учредителният акт на ТЕРА МАКС 1"ЕООД е обявен в Търговския регистър, като в него се съдържат и са видими за трети лица лични данни на жалбоподателя трите имена, ЕГН и подпис, което обстоятелство не се оспорва от страните. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на закона. В тази връзка е изложил съображения, че при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията действа в качеството ѝ на администратор на лични данни и като такъв ги обработва. Посочил е, че АВ отговаря на определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, независимо, че получава данните от друго лице заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка се е позовал на т. 2 от Решение от 04.10.2024 г. по дело С-200/2023 г. на СЕС. Посочил е, че обявеният акт е учредителен акт на дружество с ограничена отговорност. Позовавайки се на чл. 115, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) е приел, че тъй като в случая управител и съдружник в дружеството е физическо лице, същият следва да бъде индивидуализиран само с посочване на неговото име. По силата на силата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците, съответно на управителя на дружеството. След анализ на разпоредбите на чл. 13, ал. 6 и чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ е посочил, че въведената законова презумпция по чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ противоречи на разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679 - съгласие на субекта на данните, което не може да се предполага. Изложил е съображения, че с подаденото заявление вх.94-00-149/07.03.2023г., жалбоподателят изрично е поискал изтриване/заличаване на личните му данни от обявения учредителен акт, като е заявил, че дори да е презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля. Посочил е, че вместо да изпълни задължението си да заличи личните данни, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис от учредителния акт, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени, по арг. от чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Приел е, че даденото указание е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 17, т. 1, б. б, пр. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а администратора на лични данни. Отказът за заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на това действие, съдът е приел, че противоречи на разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. б, пр. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен съдебен състав, в предвидената форма, при липсата на отрицателни и наличието на положителните предпоставки за разглеждане на спора. Доводите в касационната жалба за недопустимост на решението не следва да се обсъждат, доколкото те касаят оповестени, съответно заличени лични данни на Й. Т. Т. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ПОСЕВИ ГРУП ЕООД, а не на ТЕРА МАКС 1 ЕООД. Решението е правилно при следните коригиращи мотиви, които следва да бъдат взети предвид от АВ при новото произнасяне: Безспорно по делото е установено, че АВ, като администратор на лични данни, е сезирана със заявление за заличаване на лични данни. В заявлението общо е посочено, че се иска изтриване на лични данни на Й. Т. Т. управител и едноличен собственик на капитала на ТЕРА МАКС 1 ЕООД, публикувани по партидата на дружеството, в полето Актуален учредителен акт, като заявлението се подава чрез упълномощен представител на Й. Т., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала. В заявлението не е посочено какви точно лични данни на лицето са публикувани, не е уточнено дали се иска изтриване на всички лични данни или само на някой от тях, както и кое е основанието, на което се иска изтриване на личните данни, т.е. това което е мотивирало заявителя да поиска изтриването им. Не е уточнено безспорно дали заявлението се подава от физическото лице Й. Т. като субект на данните по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, който има правото да подаде заявление по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или от ТЕРА МАКС 1 ЕООД представлявано от Й. Т.. От посоченото в заявлението, че то се подава от Й. Т. в качеството му на представляващ дружеството не може безспорно да се определи кой е подателя на заявлението. Сезирана с такова неуточнено искане АВ е следвало да даде указания на заявителя да уточни кой подава заявлението дали Й. Т. като субект на данните или дружеството ТЕРА МАКС 1 ЕООД, представлявано от Й. Т., съответно да конкретизира кои точно лични данни се иска да бъдат изтрити и да се посочат причините за това. След като изясни кой е подателят на искането и кои точно лични данни се иска да бъдат заличени АВ е следвало да се произнесе по искането. На първо място е следвало да прецени дали заявлението е подадено от субекта на данните, който разполага с правата по чл. 15 22 от ОРЗЛД. Ако заявлението е подадено от субекта на данните е следвало да извърши преценка дали изложените причини, поради които иска заличаване на лични данни попадат под някое от основанията посочени в чл. 17, § 1, б. б. а, б, в, г, д, е, тъй като в чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени шестте основания, при наличието на които субектът на данните може да поиска от администратора на лични данни, изтриване на свързаните с него лични данни. Съответно да прецени дали са налице основанията по 17, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Преценката е следвало да извърши съобразявайки и обстоятелството, че в чл. 6, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени изчерпателно и ограничително случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. Агенцията по вписванията е следвало да съобрази както информацията, която подлежи на задължително оповестяване, така и тази, която не подлежи на такова оповестяване и изхождайки от това да се произнесе по подаденото заявление, като вземе предвид и обстоятелството, че презумпцията за съгласие, установена в чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията. В случая обжалваният акт на администратора на лични данни е немотивиран, като тази немотивираност е вследствие от неуточненото искане за изтриване на лични данни. От изложеното от органа става ясно, че същият отказва изтриване на лични данни, неясно кои и защо, като същевременно дава указания за предприемане на действия, за да заличи лични данни, но отново неясно които точно лични данни и дали тези указания са към дружеството, представлявано от Й. Т. или към субекта на данните. Немотивираността на акта на администратора на лични данни е самостоятелно основание за отмяна на същия, на основание чл. 146, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 39, ал. 1 АПК. На практика в решението си първоинстанционният съд е извършил преценката, която е била дължима от администратора, приемайки че заявлението е подадено от субекта на данните и е посочил кои данни на управителя и едноличен собственик на капитала на ТЕРА МАКС 1 ЕООД следва да бъдат обявени в ТРРЮЛНЦ, предвид правноорганизационната форма на дружеството. Това е било задължение на АВ като администратор на лични данни, след като даде възможност на заявителя да уточни заявлението по чл. 17, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е обсъдил и направеното в касационната жалба възражение, че заявителят не бил представил изисквания от длъжностното лице по регистрацията заверен препис на учредителния акт, в който личните данни, освен тези които се изискват по закон, са заличени, вкл. след дадените му указания, поради което била налице презумпцията на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, като изводите му са правилни и не следва да се преповтарят. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение