Решение № 14579 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2020 г.

Решение № 14579 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Георгиев срещу решение № 118 от 12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 811/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-05-498/02.12.2019 г. на кмета на община Трън, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Електропровод ниско напрежение", находящ се в с. Мрамор, община Трън, местност "Гумно". Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - кметът на община Трън в постъпили писмен отговор, възражение и в молба по делото оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за постановяването й. Фактически обстоятелства за издаване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт № 1/07.11.2019 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, като в законоустановения срок възражения не са постъпили. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория, какъвто е настоящият, се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж – електропровод с ниско напрежение, изтеглен от електрическото табло върху стоманобетонов стълб за ниско напрежение, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, на който е монтирано стандартно електромерно табло ТЕПО. След таблото захранването е осъществено посредством кабел, монтиран по изградена стълбова линия, изпълнена от 7 броя нестандартни стълбове с височина около 4 метра в неурегулиран поземлен имот от възложителя, като с този кабел е захранена паянтова стопанска сграда на жалбоподателя – настоящ касатор. Строежът е изграден е през 2014 г. без разрешение за строеж и строителни книжа. В този смисъл правилно е преценено, че установеното в констативния акт относно времето на извършване на строежа не се опровергава от показанията на свид. Илиев и Димитров. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който отговаря по вид и характер на "мрежи и съоръжения", като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и електропровод по определението на § 1, т. 21 от Закона за енергетиката. Същият не е сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2014 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касатора, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик и възложител на незаконния строеж жалбоподателят отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че не разполага с разрешение за строеж, тъй като такова е следвало да бъде издадено на електроразпределителното дружество, е неоснователно. Съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя, каквото качество има жалбоподателят Георгиев. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от адвокат и са представени доказателства за реалното извършване на разходи по водене на делото, касационният жалбоподател следва да заплати на община Трън сумата 600. 00 лв., представляваща заплатено възнаграждение за адвокатско представителство в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,