Решение № 37 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2011 г.

Решение № 37 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община- Район "Люлин" против решение по адм. д. № 9400/2010 г. по описа на АС-София град. Иска отмяна с довод, че Петър Григоров Андонов е придобил имот, извършена е сделка и е налице основание по чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО за прекратяване на наемен договор. Съдът не взел предвид, че жилището е отчислено от оборотния фонд и е включено във фонда общински жилища. Представя като нови писмени доказателства: заповед № РД-09-184/10.06.2011 г. на кмета на Район "Люлин"-Столична община за поправка на допусната "очевидна фактическа грешка", с която на основание чл. 62 от АПК е поправено правното основание на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на "чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата. Второто писмено доказателство е заповед на кмета на Район "Люлин" от 8.09.2010 г. за настаняване в процесното жилище физическото лице Зорница Викторова Рачева. Петър Григоров Андонов оспорва касационната жалба. Намира решението за правилно и иска да се остави в сила. Наредбата не съдържа основанията за прекратяване на наемния договор, които са посочени в заповедта, защото нито е притежавал, нито е прехвърлял жилищен имот. Доказателствата сочат за издаден констативен нотариален акт за имот, но няма данни той да е предназначен за жилищно или вилно строителство, в смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Писменото доказателство за настанено в жилището друго лице е издадено два месеца преди да бъде прекратено наемното правоотношение, поради което ответникът моли същото да не се взема предвид . Твърди, че преразпределяне на жилището на друг район "Оборище" не е основание за прекратяване на валидно съществуващо наемно правоотношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорът по делото е по законосъобразността на заповед за прекратяване на наемно правоотношение за ползване на имот в гр. София, възникнало при действието на Закона за наемните отношения (отм.), със заповед от 12.03.1996 г. на заместник-кмета на Столична община и сключен договор от 2.05.2007 г. В заповед № РД-09-302/9.11.2010 г. на кмета на Район "Люлин" за прекратяване на наема като фактическо основание са посочени два факта: 1. придобит от наемателя недвижим имот въз основа на сделка и 2. отчисляване на общинския имот като оборотно жилище с Решение № 310/21.05.2009 г. по Протокол № 40 и разпределяне с писмо от 14.07.2010 г. на район "Оборище"-Столична община. Правното основание, което е посочено в заповедта е чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда условията за разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, а то е свързано с изискване за първоначално настаняване: лицата да не са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община. Първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна и издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преюдициално се произнесъл по недействителност на т. 7.8 от договора за наем, тъй като такова основание за прекратяване не било предвидено в Наредбата. Прието е, че мотивирането с чл. 5 от наредбата е неправилно, защото не съдържа основания за прекратяване на наемен договор, а за настаняване. Освен това административният орган не е изпълнил задължението си да изследва всички относими за случая факти и не събрал данни дали имота, от който наемателят притежава идеални части е предназначен за вилно или жилищно строителство. Решението е правилно. Редът за възникване и прекратяване на наемни правоотношения по силата на законова делегация на чл. 8 от ЗОС се урежда с наредба на съответния общински съвет. Със ЗИДЗОС ДВ, бр. 101 от 2004 г. чл. 42 от ЗОС е изменен и вече не се предвиждат оборотни общински жилища. В оборотно държавно жилище е бил настанен жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 2 от ЗНО (отм.) и преди влизане в сила на ЗДС и ЗОС, поради събаряне на наето държавно жилище по ПИНМ до купуване на държавно жилище или предоставяне на друго държавно жилище под наем. Поради това, че жалбоподателят е лице, което първоначално е настанено в държавно жилище заради установена жилищна нужда, правните норми на чл. 46 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения са приложими, а в чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от наредбата основание за прекратяване представлява отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Условията за настаняване за изчерпателно изброени в чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Затова е незаконосъобразен извода на съда, че страните по наемния договор за уговорили основание за прекратяване- наемателят или чл. на неговото семейство не отговарят на условията на чл. 5 от Наредбата, Административният акт трябва да бъде мотивиран, а нарушението на това задължение е съществено, тъй като препятства съдебната проверка. В случая по делото има докладна записка от 22.10.2010 г. и справка от Агенцията по вписвания, в която е посочено, че Петър Георгиев Андонов е съсобственик от 2006 г. върху урегулиран поземлен градски имот № 249, парцел 2, гр. София. В заповедта от 9.11.2010 г. също е посочено, че наемателят е придобил имот и затова е нарушен чл. 5, ал. 2 от наредбата. Административният орган обаче е посочил като правно основание т. 5 от чл. 5, ал. 2 от наредбата, а то е свързано с изискването наемателят да не е прехвърлял имот по чл. 5, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, т. е., който да отговаря на изискванията да е жилище, вила годни за обитаване, или незастроен имот предназначен за жилищно строителство, нито фабрики, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност или идеални части от такива имоти, в районите на населени места от 0 до 3 категория. Не следва да се взема предвид заповед № РД-09-184/10.06.2011 г. на кмета на Район "Люлин", с която под формата на поправка на очевидна фактическа грешка се цели отстраняване на незаконосъобразност на административния акт, който вече е на съдебен контрол, защото е писмено доказателство, което е съставено след издаване на заповедта. Придобиването и прехвърлянето на имот са две различни основания за прекратяване на наемно правоотношение поради това, че наемателят вече не отговаря на условията за настаняване като нуждаещ се от жилище. И в двата случая обаче трябва да се съберат доказателства, че придобитият или прехвърлен имот е сред видовете, изчерпателно посочени в т. 2, т. 3 и т. 4 от чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Правилно съдът е приел, че административният орган не е ангажирал доказателства, че имотът е жилищен или вилен и е годен за обитаване, нито че е незастроен имот, но е предназначен за жилищно или вилно строителство. Като не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за събиране на относимите доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Касационният жалбоподател развива защитна теза за настаняване в имота на друго лице, че имотът не е оборотно жилище и е предоставено на Район "Оборище", а със заповед № ЖНВ-04-25/8.09.2010 г. отново на кмета на район "Люлин" (а не на кмета на Район "Оборище") в същия общински имот е настанено друго физическо лице и то преди да е прекратено наемното правоотношение със сегашния наемател. По принцип писмените доказателства, които е допустимо да се представят в касационното производство трябва да са относими към развитите касационни основания. Заповедта от 8.09.2010 г. е относима само за установяване на неблагоприятен за касационния жалбоподател факт-преследване на цел различна от законоустановената с чл. 46 от ЗОС и чл. 33 от Наредбата, а именно прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище с цел настаняването в него на друг наемател. Превратното упражняване на власт е самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на административен акт. Преразпределянето на общинските жилища между районите на общината не е сред основанията за прекратяване на наемни правоотношение, посочени в чл. 33, ал. 2 от Наредбата, поради което и на това основание правилно съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение