Решение № 10335 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2015 г.

Решение № 10335 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6564/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП и от "Югоплод" АД - гр. Хасково. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва Решение № 702 от 3.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1822/2014 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 16251400031 от 21.03.2014 г., издаден от при ТД на НАП Пловдив относно отказан данъчен кредит в размер на в размер 17970 лв. и са определени съответните лихви по фактури, издадени в м. 07.2012 г. и м. 08.2012 г. от "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД. "Югоплод" АД - гр. Хасково обжалва чрез процесуалния си представител адв. Б. Захариев решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против процесния РА относно отказан данъчен кредит в размер на 16885.92 лв., ведно с прилежащите лихви по фактурите, издадени от "ТЕРМАЛ ТУР" ЕООД, както и в частта, с която допълнително са установени лихви за дължими, но невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 802.22 лeва. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби молят за отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за тях части и оставяне в сила на съдебното решение в съответните благоприятни части на съдебния акт. Претендират и присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив и за неоснователност на жалбата на "Югоплод" АД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, счита жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 16251400031 от 21.03.2014 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 539 от 4.06.2014 г. на И. Д. Директор на Дирекция "ОДОП" -Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № П-311 от 9.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с който на "Югоплод" АД не е признат данъчен кредит в размер на 34 855.92 лв., с прилежащи лихви - 5130.57 лв. и допълнително са установени лихви за дължими, но невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 802.22 лева. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив: За да отмени обжалвания РА относно непризнатото право на данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД през м. 07.2012 г. и м. 08. 2012 г., съдът е приел, че доставките са реално извършени и за дружеството е налице право на данъчен кредит. Този извод е обоснован въз основа на приложените по делото приемо-предавателни протоколи, обвързани с процесните фактури, които удостоверяват предаването на стоките по см. на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, водените счетоводни записвания при ДЗЛ и констатациите в ССчЕ относно коректно отразени стопански операции във връзка с транспортирането на процесните стоки и доказателствата за последваща реализация на стоките. Позовал се е и на практика на СЕС - решения по дела С-324/11, С-142/11, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и актуалното решение С-18/13. Решението в тази част е неправилно. Касаторът възразява, че необосновано първоинстанционният съд е приел за реално осъществени доставките по 8 бр. фактури, издадени от "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД. Сочи аргументи, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди, че въз основа на представените по делото документи не може да бъде прието за доказана ресурсната и кадрова обезпеченост на доставчика, както и прехвърлянето на стоките от "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД към "Югоплод" АД, тъй като кредитираните от съда приемо-предавателни протоколи са от м. 07.2012 г., а четири от процесните фактури са издадени през м. 08.2012 г. Настоящият касационен състав намира тези възражения за основателни по следните съображения: За установяване реалността на доставката на стоки не е достатъчно наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване при страните по доставката. Понятието за доставка по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33-34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). От една страна, лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия, а от друга страна - националната юрисдикция, в съответствие с националните правила за доказването, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане (т. 37 и т. 43 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). В настоящия случай липсват доказателства за индивидуализиран стоков поток, обоснован със счетоводни записвания, направени въз основа и на други първични счетоводни документи и на доказателства, които в логическа и хронологическа връзка да установяват идентичния предмет на предходната и пряката доставка. Същевременно, липсват доказателства от счетоводството за стоковата наличност при доставчика към датата на издаване на фактурите и всъщност въобще не е ясно дали е разполагал с процесните количества вишни. От фактическа страна правилно съдът е приел, че предметът на доставките са родово определени вещи, поради което следва да бъде преценен правилно правнорелевантният факт на предаването на предмета на същите, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Необосновано решаващият съд е приел, че е доказано индивидуализирането на стоките и съответно приемо-предаването им от прекия доставчик "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД на "Югоплод" АД. Не е установена разполагаемостта на стоката при доставчика, което обуславя и невъзможност за индивидуализиране и прехвърляне на стоките от продавач към купувач. Наред с това основателно касаторът възразява, че представените по делото приемо-предавателни протоколи са от м. 07.2012 г., а четири от процесните фактури са издадени през м. 08.2012 г. В процесният казус не е доказана пряката доставка по процесните фактури, поради което е без значение последващата реализация на стоката, защото стоката може да е придобита от други доставчици. Неправилно съдът е счел за приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. В цитираното решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато по процесните спорни фактури не е доказано осъществяване на доставките. Независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, при липса на облагаеми доставки, данъкът по процесните фактури се явява неправомерно начислен и по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Приемайки обратното административният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него, следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно отказан данъчен кредит по фактури на "ПРОТЕКСТ ОЙЛ" ЕООД. По жалбата на "Югоплод" АД: Административният съд е потвърдил РА досежно отказано право на данъчен кредит по 7 бр. фактури на "ТЕРМАЛ ТУР" ЕООД за м. 09.2012 г. и м. 10.2012 г. с предмет -малини на обща стойност 84429.60 лв. и ДДС 16885.92 лева. За да потвърди РА в тази част съдът е счел, че дружеството не е доказало по безспорен начин предпоставките за признаване право на данъчен кредит, тъй като във връзка с тези продажби са представени само спорните фактури, фискални бонове и разходни касови ордери, но липсват такива относно предаване и приемането на процесните малини и тяхното транспортиране. Не е ясно от кой обект са натоварени и от кои лица и с какви транспортни средства са превозвани. В частта по ЗКПО: Съдът се е мотивирал, че приходният орган е спазил изискванията на чл. 83-87 от ЗКПО и чл. 90 от ЗКПО. След като не са внесени в срок от РЛ дължимите авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г., то правилно ревизиращите са определили и дължимите лихви-802.22 лева. Оплакванията, свързани с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ТЕРМАЛ ТУР" ЕООД, с предмет доставка на малини, са неоснователни. Административният съд е изложил обосновани мотиви относно установената от него фактическа обстановка, съответстващи на доказателствата по делото и на заключението по ССчЕ. Правилно е прието, че предмет на доставките са родово определени вещи, тоест липсата на документи, които да установят действителното предаване на стоките, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обосновава по делото отказът за възникване правото на данъчен кредит. Наличието на фактура и коректното й счетоводно отразяване не са достатъчни за обосноваване на категоричен и несъмнен извод за реалност на доставката именно с оглед на изискването същите да отразяват реални стопански операции. Не е доказано по безспорен начин извършването на реални доставки от цитираният доставчик, поради което данъкът се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Разноски: Съобразно резултата по спора решението в частта, в която директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив е осъдена да заплати разноски на "Югоплод" АД в размер на 1535 лв. следва да бъде отменено. На дирекция "ОДОП" - Пловдив трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение още в размер на 1069, 10 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,