Решение № 2941 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2016 г.

Решение № 2941 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. от [населено място], обл. София, срещу решение № 222 от 11.01.2016 г. по адм. дело № 7483 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлен предявеният иск за обявяването на нищожността на решение № 4048/09.04.2015 г. по адм. д. № 9915/2014 г. на Върховния административен съд на Република България. Изложени са съображения за необоснованост и неправилност, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по искане на Д. Т. М. от [населено място], подадено по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, за обявяване нищожността на решение № 4048 от 09.04.2015 г. по адм. д. № 9915/2014 г. на Върховния административен съд поради постановяването му от незаконен съдебен състав. За да отхвърли иска като неоснователен, Административен съд София – град законосъобразно е приел, че не е била налице пречка за участие на съдия Александър Еленков в съдебния състав по адм. д. № 9915 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, който с постановеното по делото решение № 4048 от 09.04.2015 г. се е произнесъл по основателността на искане на Д. Т. М. за отмяна по реда на чл. 237 и следв. от АПК. С определение № 10055 от 17.07.2014 г. по адм. д. № 6462/2014 г. Върховният административен съд в петчленен състав, включващ съдия Еленков, се е произнесъл по допустимостта на искането за отмяна без да засяга евентуалната му основателност. При произнасянето на определението съдия Еленков, както и останалите съдии от петчленния състав, не са формирали вътрешно убеждение по съществото на спора. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилност на извода на първоинстанционния съд за постановяване на съдебното решение, предмет на иска за нищожност, от законен съдебен състав. На основание чл. 243 от АПК Върховният административен съд разглежда искането за отмяна в състав от трима съдии, когато актът е постановен от административния съд. Частните жалби против определения, постановени от тричленен състав на Върховния административен съд, се разглеждат от негов петчленен състав съгласно чл. 217, ал. 1 във вр. с чл. 236 от АПК. Основанията за отвод на съдиите са уредени в чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. С чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК е предвидено, че не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. В случая се установява, че искането на Д. Т. М., за отмяна на влязлото в сила определение № 5273 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 1997/2013 г. на Административен съд София – град, е било разгледано и разрешено в производството по адм. д. № 9915/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, приключило с решение № 4048 от 09.04.2015 г. Съдия Еленков, който е бил председател на съдебния състав, не е взел участие при решаване на същото дело в друга съдебна инстанция и не е ангажирал предварително становище по основателността на искането за отмяна. Съдията е участвал в петчленния състав на Върховния административен съд, който е разгледал допустимостта на искането на отмяна. С постановеното определение № 10055 от 17.07.2014 г. по адм. д. № 6462/2014 г. петчленният съдебен състав е уважил частната жалба на Д. Т. М. против прекратителното определение № 3694 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 15226/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Петчленният състав е отменил обжалваното определение на тричленния състав и му е върнал делото за продължаване на процесуалните действия по искането за отмяна. Основателността на искането за отмяна е била извън обхвата на съдебния контрол, упражнен от втората съдебна инстанция в частното производство във връзка с процесуалната допустимост на искането. Към изложеното е необходимо да се добави, че по аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, съдебното решение на тричленния състав на съда не може да се счита за нищожно, когато е подписано от всички съдии и няма основания за съмнение в безпристрастността на двама от съдиите, взели участие при формиране волята на съдебния състав. Положението е аналогично на случаите, в които един съдия от тричленния състав не е съгласен с мнението на мнозинството и подписва решението с особено мнение. На основание чл. 21, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите, а не единодушно. Като е приел, че съдебното решение е постановено от законен тричленен състав на Върховния административен съд и е отхвърлил иска за обявяване на нищожността му като неоснователен, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,