Решение № 1374 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2011 г.

Решение № 1374 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Искър", Столична община срещу решение № 3140 от 27.06.2011 г., постановено по адм. дело № 9220/2010 г. от Административен съд София-град, второ отделение, 23 състав. Решението е обжалвано само в частта, с която е определена като незастроена част от имот 97030А, к. л. 652, 653, м. "Излако", попадащ в кв. 15, УПИ I - за ОДЗ, УПИ ХV- 1551, УПИ ХVI-1552 и УПИ II - за ОДЗ и улица по плана на ж. к. "Дружба - 2 ч.", площ от общо 1370 кв., разпределена и отразена в скицата - приложение към заключението от 10.06.2011 г. на вещото лице по адм. дело № 9220/2010 г. по описа на АССГ и приподписана от съдебния състав, както следва: от УПИ ХV площ около 207 кв. м по т. 1-2-3-4-8-1 и площ от 97 кв. м по т. 9-10-13-12-11-9; от УПИ ХVI площ от около 328 кв. м по т. 8-4-5-6-7-8 и площ от 78 кв. м по т. 12-13-14-15-12; от ПИ № 173 площ от около 660 кв. м по т. 10-16-17-17а-18-19-20-21-22-23-15-14-13-10. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и не е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се потвърди в цялост заповед № 598/22.06.2010 г. на Кмета на район "Искър", Столична община, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Антония Милчева Сиромахова, чрез пълномощника й адв. Михайлова в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, а решението в обжалваната част е неправилно. Излага, че са налице основанията по чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 209, т. 2, вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 3140 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 9220/2010 г. на Административен съд София град, е отменена частично заповед № 598 от 22.06.2010 г. на кмета на район "Искър" издадена на основание чл. 11, ал. 4 във връзка с чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение на Районната техническа служба /РТСл/ по преписка № 9400-651/23.06.2009 г., образувана по молба на Антония Милчева Сиромахова, с което имот 97030А, к. л. 652, 653, м. "Излако", попадащ в кв. 15, УПИ I-за ОДЗ, УПИ ХV-1551, УПИ ХVI-1552 и УПИ II - за ОДЗ и улица по плана на ж. к. "Дружба - 2 ч." е определен като застроен изцяло /"не е свободен"/, поради изградени търговски обекти, хидрофор с ОПС, улици и подземни водопроводи. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в отменената част, съдът е приел, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ/ОСЗГ/ПК/ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. За да бъдат издадени същите следва да бъде проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В това производство се определя застроената, респ. свободната от застрояване част на имота. Искането за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ съдържа в себе си имплицитно и искане за издаване на решение на техническата служба на общината и заповед на кмета за одобрението му по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като същите не могат да бъдат издадени без да има издадена и влязла в сила заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване /а тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/, информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство на производството по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места, участници в което са заявилите искането за земеделска реституция и кметът на общината. В това производство техническата служба на общината, респективно - кметът на общината/кметът на район не са компетентни да определят единствено застроената и незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно съществуващото фактическо положение и нямат компетентност да се произнасят относно законността на извършеното строителство, нито относно възможността, съответно невъзможността за възстановяване на собствеността, което е правомощие единствено на ОЗС. Дали са налице предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ преценява ОСЗ, въз основа на фактическите данни от заповедта по чл. 11, ал. 4 и отразените в удостоверението и скицата по чл. 13. Съдът е кредитирал приетото заключение на техническата експертиза и на това основание е определил като свободна от застрояване част от имота, конкретно посочена в текстовата част на решението като ограничена между буквени репери и отразена със съответно обосяване на скицата, неразделна част от решението. Решението в обжалваната част, е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото и приетата и неоспорена от страните СТЕ е установено, че процесният имот попада в границите на урбанизирана територия, съгл. ЗРП на гр. София, ж. к. "Дружба", одобрен със Заповеди № РД-50-09-718 от 30.12.1986 г., ЧИРП за кв. 15, УПИ II, III, одобрено със Заповед № РД-09-50-626/23.05.2007 г. В частност имотът попада в кв. 15 и обхваща части от УПИ I - за Обединено детско заведение /ОДЗ/, УПИ - за общо обслужване; УПИ ХV-1551 - за обществено обслужване; обхваща изцяло УПИ ХVI- 1552 - за обществено обслужване, както и терени за улици. Кадастрално процесният имот обхваща площ 738 кв. м от ПИ без номер, обозначен с номер 1 в скицата към заключението на вещото лице; площ от 801 кв. м от улици; площ от 64 кв. м от ПИ без номер, обозначен с номер 2 в скицата към заключението на вещото лице; площ от 139 кв. м от ПИ № 1836; площ от 391 кв. м от ПИ № 1551; площ от 515 кв. м от ПИ № 1552; площ от 2095 кв. м от ПИ № 173 - от тях в сгради и сервитут 379 кв. м; площ от 177 кв. м от ПИ без номер, обозначен с номер 3 в скицата към заключението на вещото лице. Вещото лице е посочило още, че в процесния имот около 1988 г. са изградени: а) хидрофор - две сгради, оцветени в синьо в скицата към заключението; б) кафе-аператив, с площ от 53,71 кв. м и пристройка към нея с площ от 24,22 кв. м, въз основа на разрешение за поставяне на преместваем обект и договор за наем между СО - Район "Искър" - СО и Димитър Стефанов Добрев, като изграденото е от метална конструкция и представлява павилионен тип - "шестограм"; в) закусвалня от сглобяеми елементи, въз основа на удостоверение за монтиране от 13.10.2009 г., поставена в УПИ ХVI-1551; г) изградени улици, отразени в скицата-приложение към заключението; д) три броя водопроводи, отразени в скицата - приложение към заключението. От тях в подземния кадастър е отразен само един, но в скицата, издадена от "Софийска вода" са нанесени и трите водопровода, с което вещото лице се е съобразило. Въз основа на така изложените констатации и като се е съобразило с извършеното строителство /без преместваемите търговски обекти/, както и със задължителните сервитути, изградените улици, прилежащите територии и подземните проводи, вещото лице е определило като свободна от застрояване площ общо от около 1370 кв. м от бивш имот № 97030А, разпределена, както следва: а) от УПИ ХV, по т. 1-2-3-4-8-1, около 207 кв. м и по т. 9-10-13-12-11-9 около 97 кв. м; б) От УПИ ХVI, по т. 8-4-5-6-7-8, около 328 кв. м и по т. 12-13-14-15-12, около 78 кв. м; в) Пи № 173, по т. 10-16-17-17а-18-19-20-21-22-23-15-14-13- 10, около 660 кв. м. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, по предвидения от закон ред и форма. Компетентността на органа произтича от Заповед № РД-09-846/19.11.1998 г. на кмета на Столична община /л. 18/, издадена на основание § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 88/1998 г./, с която на кметовете на райони се възлагат правомощия по одобряване решенията на съответните РТСл за определяне застроената част от имотите, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При издаването на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилното изясняване на релевантните по случая факти, което е довело и противоречие с материалния закон - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото категорично се установи, че обратно на определеното от комисията, чието решение кметът на района е одобрил, от процесния имот е налице свободна от застрояване част, която не е заета от реализирани мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. АССГ е установил, че при тези обективни данни, оспорената заповед следва да бъде частично отменена и делото - решено по същество, като от процесния ПИ, като свободна от застрояване се определи площ общо от около 1370 кв. м. Във връзка с доводите на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че по отношение на изградения търговски обект, в УПИ 1551 е установено по безспорен начин, че е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно легалното дефиниране "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. С оглед цитираната легална дефиниция не може да се приеме, че монтирания търговски обект може да се определи като застрояване по смисъла на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на съдебното решение, като постановено в нарушение на изискванията на 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. Съгласно изричната процесуална норма на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за производството по възстановяване на земеделската земя подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. Специалната процесуална норма е приложима и по отношение на междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради което в това производство не се конституират като заинтересовани страни и останалите наследници. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Антония Милчева Сиромахова направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. - пред настоящата инстанция, а именно внесено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,