Решение № 3275 от 28.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 103/27.05.2022 г. на Административен съд (АС) Ловеч постановено по адм. дело 379/2018 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 за кампания 2015 г. изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. (УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, административната преписка е върната на органа за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е немотивиран и е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила. Излага какво е установено в хода административното и съдебното производство. Твърди, че фактическите основания на процесния отказ са доказани по делото. Моли обжалваното писмо да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Христова. Ответникът по касация Агропродукт Стойкови ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Панов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да отмени УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ решаващият съд, от фактическа страна е установил, че Агропродукт Стойкови ЕООД е подал за кампания 2015 г. заявление за подпомагане с УИН 11/080715/45585 и кандидатства за трета поредна година, като е заявил участие по направление Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите с код АП24 с обща площ 491 ха. Със Заповед 300246/14.10.2015 г. на началник отдел на Технически инспекторат Плевен е разпоредено извършване на проверка на място на кандидата Агропродукт Стойкови ЕООД. В хода на проверката са изготвени Доклад от проверка на място от 20.10.2015 г., в който единствената дадена препоръка към кандидата е да разшири резервоара за течен тор. Изготвен и втори Доклад от проверка на място 20.10.2015 г., в който в графа Забележка няма отразени такива, а в графа Спазване на изискването няма отразени неспазени изисквания. В графа Обобщени резултати е отразено, че по схема Мярка 214 заявената площ е 491 ха, а установената площ е 491,07 ха. Съставен е констативен протокол РЗ-0000000719/20.10.2015 г., в който е посочено, че не са установени нарушения. С Уведомително писмо изх. 01-152-2600/496 от 27.10.2015 г. Агропродукт Стойкови ЕООД е уведомен, че при проверката на място са констатирани несъответствия. Указана е възможност за предоставяне на забележки и възражения в 14-дневн срок от получаване на писмото. Писмото е получено от адресата на 29.10.2015 г. До Агропродукт Стойкови ЕООД е изпратено и Уведомително писмо изх. 01-152-2600 от 22.10.2015 г. относно извършената проверка за допустимост на декларираните площи. Писмото е получено от адресата на 23.10.2015 г. С Уведомително писмо за площи декларирани от повече от един кандидат изх. 02-100-2600/1449 от 16.09.2015 г. Агропродукт Стойкови ЕООД е уведомен за установено наличие на площи заявени от повече от един земеделски стопанин. Предоставен е срок за изясняване на принадлежността на двойно заявените площи. Решаващият съд е посочил, че административният орган не е удостоверил, че писмото е връчено на Агропродукт Стойкови ЕООД. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е посочил, че кредитира като професионално и обективно изготвена, но не е обсъдил в правните си изводи. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо е налице дословно възпроизвеждане на материално правни разпоредби, обуславящи постановения отказ, но без излагане на конкретни съображения, защо органът приема наличието на основание за прилагането им, както и по отношение на кои парцели. Посочени са разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, както и чл. 16 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., като в поясненията към съдържащите се в писмото таблици единствено е посочено какви площи и в какъв размер са установени при извършените административни проверки и проверка на място. Мотиви обаче за постановения отказ не са изложени от страна на административния орган. Посочил е още, че мотиви не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в административната преписка документи. Приел е, че в хода на административното производство е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочил, че в административната преписка, изпратена от органа, се съдържа Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. 02-110-2600/1449 от 16.09.2015 г., като не е удостоверено от органа същото да е връчено на Агропродукт Стойкови ЕООД. Посочил е, че при ненадлежното уведомяване на земеделския стопанин за писмо изх. 02-110-2600/1449 от 16.09.2015 г. същият е бил лишен от възможността да представи своите възражения или евентуално да представи доказателства по повод констатираното от органа разминаване в заявените площи. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът е събрал относими към спора доказателства, но не е установил правилно всички факти по делото, което е довело и до незаконосъобразни изводи. Неправилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за уведомяването на Агропродукт Стойкови ЕООД за издаденото Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. 02-110-2600/1449 от 16.09.2015 г. Като част от административната преписка по делото е представено и прието от съда известие за доставяне бар код *PSDFZD0217TZN (лист 338 от досието на дело 379/2018 г. по описа на АС - Ловеч). Видно от същото писмо изх. 02-110-2600/1449 е получено от адресата на 02.10.2015 г. При наличието на това доказателство, за което в съдебното решение липсват както фактически установявания, така и правни изводи, неправилен се явява извода на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради невръчването на писмото на Агропродукт Стойкови ЕООД. При наличието на доказателства за уведомяването на дружеството за констатираните площи заявени от повече от един кандидат, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че е отговорил на писмото, както и да извърши преценка дали правилно е намален размерът на декларираните парцели поради неотстранено застъпване. Следвало е да събере доказателства кой/кои земеделски производител/и е установеното застъпване, дали до тях са изпращани уведомителни писма и дали те са потвърдили или отказали застъпените площи. Неправилен е изводът на съда, че оспореното уведомително писмо не съдържа правни и фактически основания относно отказа за подпомагане по отношение на площите, за които е констатирано, че са заявени от повече от един кандидат. Видно от изложеното в таблицата на стр. 2, колона 4 от УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и поясненията към нея, площта на заявените парцели с идентификатори 20688-1514-2-1, 20688-1578-1-18, 20688-1754-1-1, 20688-1349-1-1, 20688-1433-1-1, 20688-1578-1-19, 20688-277-1-1, 20688-1766-1-1, 20688-74-1-1, 20688-1578-1-11 е определена при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.). Като правно основание за постановения отказ, относно така установените двойно застъпени площи, е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно която, в редакцията ѝ към датата на издаване на процесното писмо, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Видно е, че по отношение на двойно застъпените площи уведомителното писмо съдържа както фактически, така и правни основания. Решаващият съд обаче няма нито фактически, нито правни изводи (извън допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила) относно двойно заявените площи, вкл. не е извършил проверка за материалната законосъобразност на акта в тази му част. Видно от изложеното в таблицата на стр. 2, колона 7 от УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и поясненията към нея подпомагане е отказано и поради установена площ на парцела с неспазени базови и други изисквания. В разясненията е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена проверка на място от Техническия инспекторат към разплащателната агенция, назначена със Заповед 295835. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания. За резултатите от проверката на място и за базовите изисквания, които не са били спазени кандидатът е уведомен с уведомително писмо. Видно е, че и по отношение на второто основание за намаляване на подпомагането, в УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са налице мотиви. По делото е установено, че е извършена проверка на място, че кандидатът е уведомен за същата, че му е предоставена възможност за възражения и забележки. Дали така изложените мотиви съответстват на действително положение и дали констатираното при извършените проверки на място представлява неспазени базови и други изисквания е въпрос на материална законосъобразност на акта. В обжалваното решение мотиви за материалната законосъобразност и по отношение на това второ основание за намаляване на исканото подпомагане липсват. Липсват каквито и да е установявания и изводи правилно ли е определена недопустимата за подпомагане площ в размер на 8,18 ха. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. За пълнота следва да се отбележи, че при новото разглеждане на делото съдът следва да определи безпротиворечиво предмета на жалбата дали УП изх. 02-110-2600/1743 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ се оспорва изцяло или само в частта, с която е отказано подпомагане, предвид факта, че съгласно уведомителното писмо има оторизирани и изплатени суми в размер на 150 499,17 лв., което е констатирано и от решаващия съд, но въпреки това същият е отменил изцяло уведомителното писмо, за което не е изложил мотиви. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По искането за разноски при условията на чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение