Решение № 15914 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2012 г.

Решение № 15914 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Анели Ангелова Сярова от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. Елица Сярова срещу решение № 85/1.06.2012 г., постановено по адм. дело № 115/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 45/27.03.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Стара Загора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, според които трудовият стаж, положен от жалбоподателката на длъжността "възпитател" в детска ясла през периода от 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. следва да бъде зачетен като учителски стаж по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за целите на приложение на § 5, ал. 3 ПЗР КСО. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Стара Загора, е отхвърлено оспорването на Анели Ангелова Сярова против решение № 45/27.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Стара Загора. За да постанови решението в този смисъл административният съд е приел, че положеният от жалбоподателката трудов стаж през периода от 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. на длъжността "възпитател" в детска ясла не може да бъде зачетен за учителски осигурителен стаж, поради което същата няма право да получава регламентираната добавка по § 5, ал. 3 ПЗР КСО. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че през периода от 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. Анели Ангелова Сярова е полагала труд като възпитател в детска ясла. С разпореждане № 4807147556/15.10.2007 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.09.2007 г. С разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г. е изменен размерът на пенсията й на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, като й е начислена добавка в размер на 16,61 лв. във връзка с § 5, ал. 3 ПЗР КСО. С последващи разпореждания от 1.07.2008 г. и от 5.08.2008 г. е преизчислен размера на отпуснатата на жалбоподателката пенсия в това число и размер на отпуснатата добавка по § 5, ал. 3 ПЗР КСО. Въз основа на заявление от 15.01.2009 г. и приложено към него удостоверение, доказващо, че Анели Сярова полага труд като възпитател в детска ясла, с разпореждания от 16.02.2009 г., 1.04.2009 г. и от 25.05.2009 г. отново е преизчислена пенсията й за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. С разпореждания от 19.01.2010 г. и от 21.03.2011 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст на същата е преизчислена въз основа на подадено от нея заявление за полагане на труд след пенсионирането. С разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Стара Загора, по т. 1 е поправено разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г., съгласно чл. 98, ал. 3 КСО, като е посочено, че Анели Ангелова Сярова няма право на добавка по § 5, ал. 3 ПЗР КСО, тъй като съгласно чл. 19 НПОС времето като възпитател от 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. в детска ясла не е учителски стаж, а с т. 2 е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по периоди, с начална дата от 1.09.2007 г. Това разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, като е потвърдено с оспореното пред административния съд решение № 45/27.03.2012 г. От правна страна, в разпоредбата на чл. 98, ал. 3 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Стара Загора е предвидено, че явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и ал. 2 се поправят от органа, който ги е постановил; поправката има действие от деня на отпускането, изменението, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията. В чл. 98, ал. 1 КСО е регламентирано, че пенсиите и пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице, съгласно т. 1 и т. 2, а в чл. 98, ал. 2 КСО е предвидено, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии. Предвид посоченото правно основание за издаване на разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Стара Загора - чл. 98, ал. 3 КСО, се налага извода, че разпореждането е издадено за поправка на явна фактическа грешка в разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г. На този извод навежда и използваният от административния орган израз в диспозитива по т. 1 от разпореждането - "Поправям разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г......". Според правната теория и установената съдебна практика явната фактическа грешка във волеизявление на административен орган представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на органа и нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Такива грешки представляват например погрешното посочване в акта на имена на страните, на дати, цифри, погрешно пресмятане, пропуск да се отрази в акта формираното становище по определен въпрос, което е видно от мотивите на акта и т. н. Явна фактическа грешка обаче не представлява неправилно формираната воля на административния орган, т. е. неправилната преценка на фактите и/или неправилните правни изводи. Чрез поправка на явна фактическа грешка не може да бъде изменена /променена, заменена/ вече формираната и изразената в поправяния акт воля на съответния орган. В конкретния случай под формата на поправка на очевидна фактическа грешка е подменена формираната и ясно изразена действителна воля на административния орган в разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г., с което на Анели Сярова е отпусната добавка към пенсията по § 5, ал. 3 ПЗР КСО. С разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Стара Загора всъщност е направен различен правен извод по решаващия въпрос за отпускането на добавката, а именно - дали положеният от Анели Сярова труд на длъжността "възпитател" в детска ясла през периода от 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. следва да се зачете за учителски стаж. Очевидно е, че се касае за хипотеза, при която административният орган е променил становището си по този правен въпрос, като е формирал различен извод /обратен на първоначалния/ при непроменена фактическа обстановка. Тази промяна в становището на органа обаче не представлява по своето естество очевидна фактическа грешка и затова не може да бъде поправена по реда на чл. 98, ал. 3 КСО. Поради изложеното, разпореждане № 4807147556/29.02.2012 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Стара Загора е постановено при липса на фактическо и правно основание за издаването му, поради което е незаконосъобразно. Предвид липсата на основание за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане № 4807147556/26.11.2007 г., то не е налице основание и за изменение /с оглед на тази поправка/ на размера на вече отпуснатата пенсия. Посочената незаконосъобразност се отнася и за решението на директора на ТП на НОИ, с което незаконосъобразното разпореждане е потвърдено. Като не е констатирал допуснатото от административните органи нарушение и е отхвърлил жалбата на Анели Сярова, първоинстанционният съд е постановил съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон. Поради това обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат отменени оспорените административни актове - решение на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО. В настоящото производство не следва да бъде обсъждан по същество въпроса дали трудовият стаж на касаторката на длъжността "възпитател" в детска ясла през периода 25.03.1973 г. до 1.09.2007 г. следва да се зачете за учителски стаж, тъй като този въпрос няма значение за решаването на конкретния спор, предвид изложените по-горе съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение