Решение № 52 от 9.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5125/2014 г.

Решение № 52 от 9.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5125/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на М. О. Х. за отмяна на влязло в сила решение № II-65 от 8 юли 2013 г., постановено по гр. д. № 464 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго за допускане на делба между Н. О. Х., М. О. Х. и А. Н. Х. на дворно място в [населено място], [община], област Бургаска, представляващо поземлен имот № 275 по кадастралния план на селото. Молителят твърди, че е открил нови писмени доказателства от значение за делото, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата по молбата А. Х. не взема становище по нея. Ответникът Н. О. Х. счита, че молбата е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: С решението на Бургаския окръжен съд е допусната делба между Н. О. Х., М. О. Х. и А. Н. Х. на дворно място в [населено място], [община], област Бургаска, представляващо поземлен имот № 275 по кадастралния план на селото, при квоти по 1/3 идеална част за всеки един от съделителите. Съдът е приел за неоснователно възражението на М. О. Х., че е придобил пълната собственост имота по давност, тъй като не е манифестирал отблъскване владението и изменение на отношението му към имота от държане във владение само за себе си както спрямо общия наследодател О. Х. до смъртта му през 2001 г., така и спрямо другите наследници след откриване на наследството. На първо място този решаващ извод на съда не може да бъде променен от представените към молбата и считани от молителя за новооткрити доказателства-регистър на имотите/разписен списък/ на [населено място] от 1995 г., удостоверение на кметството на [населено място] от 24.03.2014 г., разписен лист от 23.03.1996 г. и удостоверение по декларирани данни от 13.05.2014 г. На второ място тези доказателства не могат да бъдат окачествени като новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС новооткритото доказателство е онова, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Разписният списък от 1995 г. и разписният лист от 23.03.1996 г. са документи, които са съществували по времето, когато е било водено делото за делба и молителят е могъл да се снабди с тези два документа. Той е притежавал първия документ и го е представил към молба за отмяна от 31.05.2013 г. на друго решение, по която е образувано гр. д. № 4576/2013 г. на II ГО на ВКС, а втория документ е представил по гр. д. № 899 по описа за 2011 г. на Айтоския районен съд. Другите два документа-удостоверение на кметството на [населено място] от 24.03.2014 г. и удостоверение от 13.05.2014 г. по декларирани от наследодателя О. Х. данни не са новосъздадени писмени документи. Според цитираното по-горе тълкувателно решение не са новосъздадени писмени документи тези, които, макар и да носят дата след постановяване на решението, възпроизвеждат съдържанието на други писмени доказателства, съществували преди решаване на делото. В случая удостоверението на кметството е основано на данните в разписния списък от 1995 г., а удостоверението от 13.05.2014 г. възпроизвежда данъчната декларация на наследодателя по чл. 14 от ЗМДТ от 4.02.1998 г. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата на М. О. Х. за отмяна на влязло в сила решение № II-65 от 8 юли 2013 г., постановено по гр. д. № 464 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение