Решение № 9042 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2012 г.

Решение № 9042 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" /ОУПБЗН/ - гр. Враца, срещу решение № 5/12.03.2012 г. по адм. дело № 70/2012 г. на Административен съд - гр. Враца, с което е отменена заповед рег. № Зап-5 от 5.01.2012 г. на началника на ОУПБЗН - Враца, с която на главен инспектор Кирил Петков Василев е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 месец. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Кирил Петков Василев, жив. в гр. Враца, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно производствените правила за издаването и. В заповедта в нарушение на материалния закон е прието, че участието на главен инспектор Кирил Петков Василев - началник сектор ПГ и СД при ОУПБЗН - Враца, в пътнотранспортно - произшествие /ПТП/ със служебния му автомобил по време на командировка на 6.12.2011 г. около 9 ч. в гр. София при маневра потегляне на кръстовище, при което са нанесени материални щети на другия автомобил и няма материални щети за служебния автомобил, Василев не е употребил алкохол, изчакал е органите на КАТ след ПТП и е оказал съдействие, представлява нарушение на чл. 17а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР и е съставомерно по чл. 225 от ППЗМВР "маловажно дисциплинарно нарушение". Съдът е изложил мотиви, че в случая жалбоподателят е изпълнил всички свои задължения като участник в ПТП, не е употребил алкохол, не е злепоставил доброто име на институцията, не е налице нарушение на цитираното правило на Етичния кодекс, поради което е незаконосъобразно налагането на административно наказание "мъмрене". Нарушена е и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, изискваща при определяне на наказанието да се извърши преценка на тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено формата на вината и цялостното поведение на служителя. Решението е правилно. Така установените факти относно ПТП и поведението на жалбоподателя по време и след него не сочат на твърдяното нарушение на чл. 17а от Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР, в който е посочено, че държавният служител в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на РБългария. В заповедта и обобщената справка не е посочено на кое правило за движение "не се е подчинил" жалбоподателят, а последният безспорно се е съобразил с обсъдените от първоинстанционния съд правила за движение по пътищата, свързани със задълженията на участниците в ПТП. Не е осъществен състава на нарушение по чл. 229, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нито твърдяното нарушение на чл. 229, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - нарушение на разпоредба на ЗМВР или издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди ли разпореждания на министъра, заместник-министрите и главния секретар в МВР или преките началници. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд за липса на преценка на обстоятелства по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, които не са обсъдени при преценка дали има виновно поведение изобщо, каква е формата на вината, липсата на каквито и да е било вредни последици за институцията и цялостното поведение на служителя. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,